О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 312
гр. София, 18.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 13.03.2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №223/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на Ц. Д. срещу въззивното решение на Окръжен съд Плевен / ОС/ по гр.д. №507/08 г., с което са отхвърлени исковете му с пр. осн. чл.49 и чл.45 от ЗЗД срещу Професионална гимназия по транспорт „Проф. Цв. Лазаров”, гр. П. и срещу директора й В. Г. – за сумата от 7 200 лв., обезщетение за имуществени вреди от неполучено от ищеца тр. възнаграждение за периода 9.05.02 г.-1.03.04 г., причинени му с оставане без работа поради недобросъвестни действия на директора при извършване на признатото за незаконно и отменено уволнение на ищеца, на осн. чл.328, ал.1,т.11 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 от ГПК, на които се позовава касаторът.
За да отхвърли предявения иск за обезщетение с пр. осн. чл.45 от ЗЗД / за период след шестмесечният по чл.225, ал.1 от КТ/ въззивният съд е приел, че не се установява недобросъвестно поведение на директора на ответното училище, изразяващо се в умишлено неизпълнение на служебни задължения при уволнението на ищеца, с цел да му се причини вреда.
Същественият по делото материалноправен въпрос за елементите на деликта по чл.45 от ЗЗД, като основание за търсеното обезщетение, е разрешен от въззивния съд в съответствие със задължителната тълкувателна практика на ВС- ППВС №4/75 г. и при следване на дадените в отменителното решение на ВКС по гр.д. №1488/07 г. задължителни указания по приложение на материалния закон / чл.218з от ГПК, отм./ към фактите, на които се основава искът. Затова неоснователни са доводите на касатора, че съдът не е определил точно и вярно предмета и квалификацията на спорното право.
Изводът на ОС, че не се установява недобросъвестно поведение на законния представител на работодателя / с посоченото по делото и в ППВС №4/75 г. изражение/ при уволнението на ищеца, като предпоставка за търсената обезвреда, е формиран след обсъждане на събраните доказателства по реда на чл.188 от ГПК. Затова искът е отхвърлен. Подобно е и разрешението в приложените към жалбата решения по гр.д. №111/97 г. и №929/93 г. В тях е пояснено, че претендираните след срока по чл.225, ал.1 от КТ вреди от принудителна безработица не произтичат пряко от тр. договор, а се дължат на деликтно основание, елементите на което подлежат на установяване. Останалите съдебни решения към жалбата са неотносими към спора.
От горното следва, че същественият по делото материалноправен въпрос за основанието за отговорността / чл.45 от ЗЗД/ и наличието на елементите му е разрешен в съответствие със задължителната и с постоянната практика на ВКС и съдилищата, обезпечаваща точното прилагане на закона. Въпросът, който касаторът поставя като значим за развитието на правото, отдавна е разрешен с тази практика – искът по чл.45 от ЗЗД за обезщетение на вреди от незаконно уволнение над присъденото по чл.225 от КТ е допустим, но елементите на деликта следва да се установят по делото в конкретността им и според разпределението на доказателствената тежест за тях. Липсват законодателни или обществено- икономически промени, които да налагат актуализирането /с допълване или промяна/ на тази задължителна, установена и следвана от съдилищата практика.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Плевен №507/08 г. от 14.11.08 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: