4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
гр. София, 12.05.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2390 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Митници” против решение №423/11.03.2014г. по в.т.д. №4385/2013г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав, с което е потвърдено решение от 14.08.2013г. по гр.д. №5316/2012г. на Софийски градски съд, ТО, VІ -2 състав. С първоинстанционното решение Агенция „Митници” е осъдено да заплати на [фирма] на основание чл.49 от ЗЗД сумата от 71 884,80 лева, представляваща обезщетение за вреди в размер на пазарната стойност на неправомерно отнети стоки, по митническа декларация за внос ЕАД №5000/4-72782/27.11.2002г., ведно със законната лихва от 29.11.2002г. до окончателното плащане.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, тъй като при разглеждането на иска по чл.49 от ЗЗД, освен влязлото в сила решение от 20.07.2007г., постановено по к.н.а.х.д. №5110/2006г. на СГС, НО, VІІІ състав, съдът е следвало да съобрази и други обстоятелства във връзка със съществуващия между страните спор относно тарифното класиране на процесната стока „калций с витамин Д”. Счита,че независимо,че наказателното постановление на началника на Митница София, с което е постановено отнемане на стоките, е отменено чрез извънреден способ за отмяна, самото изземване и унищожаването на стоките е осъществено при действието на влязъл в сила акт, по силата на който стоките са станали държавна собственост и след установяване, че срокът им на годност е изтекъл. Поради това счита, че не са налице неправомерни действия или бездействия на служители на Агенция „Митници”, които да обосноват отговорността на касатора за претърпени от ищеца вреди.
Ответникът по жалбата [фирма] поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като по делото е доказано наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по делото са доказани противоправното поведение на длъжностните лица –митнически служители, размерът на претърпените от ищеца вреди и причинната връзка между тях. Приел е за установено, че с наказателно постановление №702/12.02.2003г. от началника на Митница София, са отнети в полза на държавата на основание чл.234, ал.2 вр.с чл.233, ал.3 от ЗМ стоки на ищцовото дружество – детски мултивитамини „Анималс 100”, табл.4984 броя, 104 кашона и Калций 600 мг + Виталин D- 7 488 броя, 156 кашона, описани под номера 2 и 3 в представената митническа декларация за внос ЕАД №5000/4-72782/27.11.2002г. Впоследствие през 2005г. процесните стоки били унищожени чрез изгаряне на основание чл.45 от Наредба №11/99г. като негодни за употреба. С влязло в сила на 20.07.2007г. решение на СГС, НО, VІІІ кас. състав по к.н.а.х.д. №5110/2006г., постановено в производството по чл.70-73 ЗАНН /по молба на градския прокурор за възобновяване на производството/, било възобновено административно-наказателното производство и е отменено като незаконосъобразно процесното наказателно постановление. Въззивният съд е приел, че противоправността на издаденото наказателно постановление е установена с влезлия в сила съдебен акт, с който същото е било отменено, че страните не спорят относно посочения в исковата молба размер на претърпените вреди и че причинната връзка между противоправното поведение и вредите е установена, като с неправомерното отнемане на стоките и последвалото им унищожаване поради изтичане на срока на годност дружеството ищец е било лишено от възможността да ги реализира на пазара.
Касаторът в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК сочи, че в обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, като при постановяване на решението си е нарушил принципите на справедливостта и недопустимостта на неоснователното обогатяване. Твърди, че съдът е следвало да съобрази и други обстоятелства освен влязлото в сила решение от 20.07.2007г., постановено по к.н.а.х.д. №5110/2006г. на СГС, НО, VІІІ състав, които се отразяват на крайния резултат по възникналия спор, като прецени всички събрани в хода на делото доказателства. Поддържа,че постановяването на решение на ВКС на РБ по съществото на жалбата ще бъде от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение, предвид следното:
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правният въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай касаторът само формално е изпълнил изискването на чл.284 ал.3 т.1 от ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в него не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Твърдението, че съдът, при постановяване на решението си, не е съобразил всички събрани доказателства, а е основал изводите само на влязлото в сила решение от 20.07.2007г., постановено по к.н.а.х.д. №5110/2006г. на СГС, НО, VІІІ състав, само по себе си не съставлява въпрос, а оплакване за необоснованост на решението. Съответно то би съставлявало основание за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281 т.3 от ГПК, но не и основание за допускане на касационен контрол на решението.
Непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно цитираното тълкувателно решение, съставлява самостоятелно основание да не бъде допуснат касационен контрол на атакувания акт, без да се разглеждат сочените от касатора допълнителни предпоставки по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.
При този изход на спора на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените в касационно производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №423/11.03.2014г. по в.т.д. №4385/2013г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ”, с адрес [населено място], [улица], да заплати на [фирма],[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк][жилищен адрес] разноски за касационното производство в размер на 4000 лева /четири хиляди лева /.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.