О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 319
Гр. С., 25.05.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Т. КОЛЕГИЯ, ВТОРО отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 485/2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 21257/13.12.2017 г. на лицата, заедно упражняващи правомощията на синдик на К. Т. Б. АД [населено място] /в несъстоятелност/, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 2264/03.11.2017 г. по т.д.№ 1746/2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е потвърдено решение № 114/13.01.2017 г. по т.д.№ 3701/2016 г. на СГС, ТО, VІ-4 състав. С първоинстанционното решение е било уважено възражението с правно основание чл.66 ал.6 З. на С. Г. Д., чрез допълване по реда на чл.68 ал.3 З. на списъка по чл.67 ал.2 З., обявен в ТР на 14.05.2016 г. по партидата на К. АД /н/, с нейно вземане в размер на 174 299.16 лв. – главница и 1 391 лв. – лихва, произтичащо от договор за безсрочен депозит, с ред на удовлетворяване по чл.94 ал.1 т.4 З..
С жалбата се релевират оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение – основания за неговото касиране по смисъла на чл.281 т.3 ГПК. По подробно изложени съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което възражението да се остави без уважение.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поставят следните въпроси, като разрешени от въззивния съд в хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 и ал.2 ГПК: 1. Качеството „вложител” субективно качество с оглед личността ли е; 2. Прехвърлимо ли е чрез договор за дарение качеството „вложител”; 3. След уведомяване и осчетоводяване на прехвърленото вземане по влог от страна на длъжника – Банката, кредиторът – надареното лице придобива ли качеството „вложител” по смисъла на § 1 т.4 от ДР на З.; 4. Придобитото вземане по силата на договор за дарение произтича ли от временни положения в резултат на обичайните банкови сделки, отговарящи на дефиницията за вложител по смисъла на § 1 т.4 от ДР на З.. Освен посочените въпроси се твърди, че въззивният съд не се е произнесъл по следните съществени материални и процесуални въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, от решаващо значение за производството по несъстоятелност на К. АД /н/, както и за развитието на правото, а именно: 5. Следва ли надареното лице – нов кредитор да предяви вземанията си пред синдика в сроковете и по реда на чл.63 ал.1 З. или следва да бъде включен служебно в първоначалния списък на приетите от синдика вземания по чл.64 ал.1 З.; 6. С оглед на това, че вземането е придобито до една година преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, следва ли кредиторът да се удовлетворява по реда на чл.94 ал.1 т.4 З., като вложител; 7. Отговаря ли на дефиницията за „вложител” съгласно § 1 т.4 от ДР на З. надареното лице – нов кредитор, за когото не е налице което и да е от следните условия:
7.1. не е в правоотношение с банката
7.2. не е сключил договор за влог с банката
7.3. не е предоставил парични средства на банката
7.4. не е идентифициран от банката съгласно вътрешните правила за идентификация
7.5. не е приел общите условия на банката по реда на ЗПУПС
7.6. не заплаща такси по Тарифата на Банката за обслужване на специалната сметка, по която е осчетоводено прехвърленото вземане
7.7. не е извършена задължителна проверка по реда на ЗМСИП;
8. Законосъобразно ли е прилагането на двойни стандарти по отношение на списъка на приетите вземания, като същият бъде допълван с кредитори, придобили права по влог вследствие на договор за дарение с ред на удовлетворяване по чл.94 ал.1 т.4 З. /С решение № 922/25.05.2016 г. по т.д.№ 7529/2014 г. на СГС, което не подлежи на обжалване, съдът е одобрил и проверил за законосъобразност съставения от синдиците на К. АД /н/ списък на приетите вземания, по които не са направени възражения. В така одобрения списък, всички цесионери и лица, придобили права по влог вследствие на дарение са с ред на удовлетворяване по чл.94 ал.1 т.7 З../.
Ответникът по касация – С. Г. Д. от [населено място], чрез процесуален пълномощник, изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. По основанията за допускане на касационно обжалване сочи, че въпросите не се разрешават противоречиво от съдилищата, както твърди касаторът, както и че намират своето ясно и недвусмислено тълкуване при съпоставка на съответните норми на З..
Върховният касационен съд, Т. колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба изхожда от легитимирани лица, подадена е в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да достигне до обжалвания краен резултат по делото, съставът на въззивния съд от фактическа страна е съобразил, че по силата на сключен договор за преференциален безсрочен депозит от 22.06.2006 год. М. С. Д. се легитимира като вложител в К. АД /н/ с вземане в размер на 336 944.95 лв. С договор за безвъзмездна цесия от 14.07.2014 г. /договор за дарение/ той е прехвърлил вземането си по договора за влог, вкл. натрупаните лихви, поравно на С. Г. Д. и М. С. Д.. Вземането на С. Д. е включено в списъка на приетите вземания с ред на удовлетворяване по чл.94 ал.1 т.7 З.. Срещу списъка в тази част е подадено възражение с мотив, че вземането следва да бъде прието в реда по т.4, а не по т.7 на чл. 94 ал.1 З., което с решение № З. 66-297/14.01.2016 г. е оставено без уважение. В законоустановения 7 дневен срок, съгласно чл. 66, ал. 6 З., Д. е подала възражение пред съда.
От правна страна съдът е приел, че за реда за удовлетворяване на кредиторите приложение намират правилата на чл.94 ал.1 З. в редакцията на разпоредбата преди измененията с ДВ, бр. 62 от 2015 г., които съгласно § 12 ПЗР на ЗВПКИИП /обн. ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г./ не се прилагат за производствата по несъстоятелност, открити преди влизане на закона в сила. Съгласно посочената редакция на чл.94 ал.1 З., вземанията на вложители, които не са покрити от системата за гарантиране на влоговете, са включени в четвърти ред на удовлетворяване, заедно с вземанията, за които се е суброгирал Фондът за гарантиране на влоговете в банките. В седми ред се включват вземания, възникнали до една година преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Според съда, спорът по делото е дали с прехвърляне на вземането с договор за цесия страната е придобила привилегията на “вложител” по смисъла на § 1 т.4 ДР З. – лице, което има право съгласно приложимите законови и договорни условия да получи паричните средства по банкова сметка, произтичащи от временните положения в резултат на обичайни банкови сделки. При отговор на този въпрос, спорен е редът за включване на вземането й – този по т.4 или този по т.7 на чл. 94 З..
Съдът на първо място е съобразил характера на договора за цесия, като правно уреден способ, чрез който се променя титулярът на прехвърлими вземания и настъпва правоприемство на страната на кредитора в едно правоотношение. Приел е, че се касае за специфичен, с оглед предмета на характерната престация, договор, по отношение на който приложение намират правилата в чл.99 и чл.100 ЗЗД. Според правилото на чл.99 ал. 2 ЗЗД, прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви. На следващо място съдът е изложил съображения относно характеристиките на привилегията като процесуално право, което се упражнява в изпълнителния процес, а именно: Тя е право, което обезпечава друго материално право; изразява се във възможността за предпочтително удовлетворение на едно вземане; значението й се проявява, когато имуществото на длъжника не е достатъчно да покрие всички негови задължения; възниква по силата на закона. Според правната доктрина привилегията има акцесорен характер и не може да се прехвърля отделно от главното право. Привилегии са уредени в чл.136 ЗЗД, чл.722 ТЗ, както и в разпоредбата на чл.94 на З., чиято т.4-та предвижда, че в този ред се удовлетворяват вземания на вложители, които не са покрити от системата за гарантиране на влогове. Изведен и извод, че при прехвърляне на едно вземане то запазва своето качество, източника си на възникване и привилегията, която има. Ето защо, след прехвърляне на процесното вземане по договора за депозитна сметка, то не е променило характера си и е запазило привилегията, която има, като К. АД /н/ е останала длъжник относно вземане с произход – договора за депозит. Неизменността на вземането е мотивирало въззивния съд да приеме, че възражението на С. Д. е основателно и вземането й следва да бъде включено в списъка на приетите вземания съобразно разпоредбата на чл.94 ал.1 т.4 З..
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на закона за допускане на обжалваното решение до касационен контрол, с оглед формулираните правни въпроси, поддържаните основания за достъп до касация и указанията по приложението на закона, дадени с ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото в определени части същите са приложими и след изменението на чл.280 ГПК /ДВ, бр.86 от 2017 год./.
Видно е, че крайният изход по спора във въззивното решение е основан на изводите на съда за наличие на разпореждане с едно прехвърлимо парично вземане, спрямо което се прилагат общите правила на ЗЗД относно цесията, включително относно привилегията, с което вземането се ползва. На тази база съдът действително не се е произнесъл по въпросите, посочени в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК под №№ 5, 6, 7 и 8, и съответно те няма как да са обусловили решаващата му правна воля за резултата по конкретното дело. Оттук и същите не отговарят на общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ТПК за достъп до касация. Въпросите от № 1 до № 4 обобщено се отнасят до това, дали цесионерът, придобил вземане по договор за влог, вкл. когато придобивното основание е дарение, притежава качество на вложител по смисъла на § 1 т.4 ДР З., с оглед преценката за това, дали следва да се удовлетворява по реда на чл.94 ал.1 т.4 З. /в съответната редакция/. Същите покриват изискванията на чл.280 ал.1 ГПК – да са включени в предмета на спора и да имат значение за изхода му, но касаторът не е обосновал наличието на допълнителните основания по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Решение № 922 от 25.05.2016 г. по т.д.№ 7549/2014 г. на СГС, с което съдът е одобрил съставения от синдиците на К. АД /н/ списък на приетите вземания, по които не са направени възражения, не е съотносимо с настоящото спорно исково производство и не съставлява доказателство за противоречиво разрешаване на правни въпроси, което би било релевантно към поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Сама по себе си липсата на решения, постановени от ВКС по реда на чл.290 ГПК, също не съставлява основание за селекция на касационната жалба по смисъла на обсъжданата правна норма. В случая позоваването на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е изцяло бланкетно, без да са въведени и обосновани доводи, че приложимите норми на чл.94 ал.1 т.4 З. /в съответната редакция/ и на § 1 т.4 от ДР З. са непълни, неясни или противоречиви. Следва да се отбележи, че цитираните правни норми от З. не създават затруднения на съдилищата в тълкуването и прилагането им, видно от множеството влезли в сила решения в същия смисъл, недопуснати до касационно обжалване по реда на чл.288 ГПК с определения на ВКС, ТК по т.д.№ 1155/2017 г. на I т.о., т.д.№ 1216/2017 г. на I т.о., т.д.№ 1234/2017 г. на I т.о., т.д. № 2467/2017 г. на I т.о., т.д.№ 2423/2017 г. на I т.о., т.д.№ 2370/2017 г. на II т.о., т.д.№ 3100/2017 г. на I т.о., т.д.№ 2698/2017 г. на II т.о. и др. Горното напълно изключва наличието на посоченото основание по чл.280 ал.2 ГПК, което освен това и не е конкретизирано от касатора по никакъв начин – липсват доводи за вероятна нищожност или недопустимост на обжалваното решение, нито за негова очевидна неправилност.
По тези съображения искането за допускане на касационен контрол на решението на Софийския апелативен съд се преценява като неоснователно, поради което и съставът на Върховния касационен съд, Т. колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2264 от 03.11.2017 г. по т.д.№ 1746/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: