О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 320
София, 30.05.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 167 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба на З. ”Б”АД, гр. С. срещу въззивно решение № 403/22.10.2008 г. по в. гр. д. № 1921/2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 11.11.2005 г. по гр. д. № 1631/2004г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу З. ”Български имоти” АД, гр. С. иск по чл. 407 ТЗ /отм./, във вр. с чл. 402 ТЗ /отм./ за заплащане на сумата 6762,70 лв., представляваща застрахователно обезщетение за вреди от пътнотранспортно произшествие от 19.07.2001 г., и по чл. 86 ЗЗ. за сумата 906.77лв.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Посочено е, че съдът неправилно е приел, че ищецът следва да докаже в рамките на исковото производство факта, че автомобилът, собственост на “В” АД, при настъпването на п. т. п. е управляван от лице, което се явява негов собственик, ползвател или държател, или упълномощен от тях водач. Поддържа се, че по делото са налице достатъчно доказателства, за да се приеме, че е налице упълномощаване, предвид и факта на неоспорване на това обстоятелство от ответното дружество в рамките на съдебното производство, развило се и пред ВКС по реда на чл. 218 и сл. ГПК /отм./, по което е постановено отменително решение с конкретни указания във връзка с валидност на застрахователния договор.
Касаторът е обосновал допустимост на касационното обжалване с твърдението, че решението е постановено в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС, отнасяща се към въпроса за наличие или липса на упълномощаване на виновния за пътно-транспортното произшествие водач да управлява автомобила, с който са причинени вредите. Формулираният от жалбоподателя съществен въпрос е по повод прилагането на чл. 5 от Наредбата за задължителното застраховане /отм./ и е свързан с процесуалното поведение на ищеца в производство по чл. 402 ТЗ /отм./ и дали същият следва да установява наличието на упълномощаване на виновния за пътно-транспортното произшествие водач от страна на собственика, ползвателя или държателя на МПС, с което е реализирано произшествието. Приложена е съдебна практика на ВКС, в това число Решение № 667/09.10.2008 г. по т. д. № 295/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.; Решение № 556/04.10.2005 г. по т. д. № 42/2005 г. на ВКС, ТК, І т. о.
Ответникът по касационната жалба З. ”Български имоти” АД, гр. С. в писмен отговор заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед нейната редовност – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Налице е поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по приложно поле по следните съображения:
С постановеното от Софийски градски съд решение въззивният съд, за да отхвърли предявения иск е приел, че след като в чл. 5, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане /отм./ задължителната застраховка “Гражданско отговорност” покрива отговорността на посочените в наредбата лица, то ищецът е следвало да докаже, че управлявалият лекия автомобил е упълномощено лице по смисъла на Наредбата. Предвид този единствен решаващ извод на съда, въпросът за приложимостта на чл. 5 от цитираната, приложима към съответния случай Наредба се явява съществен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в представените съдебни актове на касационния съд, според които упълномощаването на водача за управление на автомобила може да се извърши и с конклудентни действия, каквито представляват фактическото предоставяне на регистрационния талон и ключовете на автомобила, както и застрахователната полица по застраховка “Гражданска отговорност”.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК / приета с П. № 38/2008 г./, касаторът следва да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 153,38 лв. и в едноседмичен срок от съобщението да представи вносния документ.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 403/22.10.2008 г. по в. гр. д. № 1921/2008 г. на Софийски градски съд.
Указва на ЗП “Б“ АД да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 153, 38 лв., в едноседмичен срок от съобщението, като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на председателя на първо търговско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: