О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№324
гр. София, 28.06.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 27 юни, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски частно търговско дело №1294/15 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал.2 ГПК
Образувано е по частна жалба от пълномощника на Олстас Л. Интернишънъл И.-М. острови срещу определение № 355 от 14.12.2015 г. по ч.гр.д.№ 4972/15 на САС , с което е оставена без уважение молбата му за допълване на постановеното от същия съд определение № 3603 от 14.12.2015 г. по ч.гр.д.№ 4972/15 на САС в частта, с която въззивният съд не се е произнесъл по обжалваното пред него първоинстанционно определение в частта за разноските- присъдената на основание чл.694 ал.2- предложение второ ТЗ, държавна такса.
В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба [фирма] в отговора си подаден от страна на нейния пълномощник изразява становище за неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 2 т.2 във връзка с чл.250 ал.3 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е приел, че се е произнесъл по цялото искане в частната жалба вх. № на СОС 2746/24.11.2015 г. . С определението, чието допълване се претендира е потвърдено определение № 304 от 12.10.2015 г. по т.д. №133/15 на СОС, с което е прекратено като недопустимо производството по иска на същото дружество срещу [фирма]-гр. П. и [фирма]- [населено място] с правно основание чл.694 ал.1 ТЗ. В частта за разноските първоинстанционното определение е подлежало на корекция по специалния ред ,предвиден в чл.248 ГПК. По изложените съображения молбата по чл.250 ГПК е оставена без уважение като неоснователна.
Обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди. За въззивния съд съществува задължение да се произнесе по обжалвания акт в частта за разноските само при пререшаване на спора и свързаните като законна последица от това преразпределение на разноските между страните, съгласно чл.78 ГПК в зависимост от постановения различен изход по него. Самостоятелна защита срещу първоинстанционния съдебен акт в частта за разноските е допустима по сегадействащия ГПК от 2007 г. по специалния ред предвиден в чл.248 ГПК: чрез сезиране на съда постановил акта.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 355 от 14.12.2015 г. по ч.гр.д.№ 4972/15 на САС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.