О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 324
София 19.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети март две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
Членове: МАРИЯ ИВАНОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 4540/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Р. Б. Г. против решение № 507 от 10.07.2007 г. по гр.д. № 419/2008 г. по описа на Софийския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 79 от 12.02.2008 г. по гр.д. № 446/2007 г. по описа на Свогенския районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на Т. И. М., че Р. Б. не й дължи частта си от 2104,13 лв. от сумата 6312,39 лв., присъдена за уравнение на дяловете с влязло в сила решение от 19.07.1999 г. по гр.д. № 174/1997 г. по описа на Свогенския районен съд, поради изтекла погасителна давност и вместо това е постановено решение, с което искът й с правно основание чл. 255 ГПК /отм./ е отхвърлен. Поддържа се, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението – произнасяне по съществени правни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и разглеждането на които ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответната страна по касационната жалба Т. И. М. не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Не са налице сочените от жалбоподателката Р. Г. основания за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното решение Софийският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, е отменил решение на Свогенския районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на Т. И. М., че Р. Б. не й дължи частта си от 2104,13 лв. от сумата 6312,39 лв., присъдена за уравнение на дяловете с влязло в сила решение от 19.07.1999 г. по гр.д. № 174/1997 г. по описа на Свогенския районен съд, поради изтекла погасителна давност и вместо това е постановено решение, с което искът й с правно основание чл. 255 ГПК /отм./ е отхвърлен. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че процесното вземане е станало изискуемо на 31.05.2000 г., с влизане в сила на съдебното решение, с което е присъдена в полза на ответницата сумата 2104,13 лв., от който момент е започнал да тече погасителният петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Приел е, че срокът е прекъснат на основание чл. 116, б.”а” ЗЗД, с направено признание на вземането, поради което към предявяване на иска на 18.09.2007 г. вземането на ответницата не е било погасено по давност.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че въззивният съд е разгледал два съществени правни въпроса: материалноправен – всяко плащане на длъжника, независимо от основанието на което е извършено, ли прекъсва давността и процесуалноправен – чия е доказателствената тежест за установяване на основанието на направено в периода на погасителната давност плащане при предявен отрицателен установителен иск по чл. 255 ГПК /отм./. Твърди се, че посочените въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и разглеждането им би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Първият посочен въпрос не е обсъждан от въззивния съд. В мотивите на обжалваното решение е прието, че плащането, направено с вносна бележка от 11.02.2004 г., е в изпълнение на процесното задължение и е прекъснало давността, както и, че новият давностен срок, започнал да тече от 11.02.2004 г., не е бил изтекъл към предявяване на иска. Не е разглеждан проблемът всяко плащане /независимо от основанието/ ли прекъсва давността съгласно чл. 116, ал.1, б.”а” ГПК.
Вторият посочен въпрос е разгледан и е съществен с оглед изхода на делото, тъй като има отношение към преценката на съда за това доказана ли е претенцията на ищцата.
Не би могло да се приеме, че същият е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС. По приложението на чл. 127 ГПК /отм./, във връзка с чл. 255 ГПК /отм./ няма постановени тълкувателни решения или постановления /постановените касаят производства по актове за начет, делба и по ЗСГ /отм./, поради което са неотносими към настоящия казус/.
Не е доказано противоречивото решаване на въпроса от съдилищата. С обжалваното решение е прието, че в при предявен отрицателен установителен иск по чл. 255 ГПК /отм./ в тежест на ищеца е да докаже възраженията си срещу вземането, а в тежест на ответника е да установи твърдението си за прекъсване на давността по чл. 116, б.”а” ЗЗД, чрез направено признание на вземането. В този смисъл е и приложеното към изложението решение № 1* от 16.01.2007 г. по т.д. № 605/2006г., ІІ т.о. на ВКС.
Не би могло и да се приеме, че разглеждането на посочения процесуалноправен въпрос би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбите на чл. 127 и 128 ГПК /отм./, съотв. на чл. 154 и 155 ГПК са ясни, последователни и се тълкуват в точния им смисъл, т.е. липсва необходимост от преодоляване недостатъци на нормативен акт или от преодоляване на единна, но погрешна практика.
Ответната страна не претендира деловодни разноски за настоящата инстанция.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 507 от 10.07.2007 г. по гр.д. № 419/2008 г. по описа на Софийския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: