Определение №330 от 42184 по ч.пр. дело №3268/3268 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 330

гр.София, 29.06.2015 година

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 3268/2015 година

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Обжалвано е определение № 172 от 23.03.2015 год., постановено по ч.гр.дело № 1429/2015 год. по описа на ІІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба вх. № 118116/13.10.2014 год. на [фирма], [населено място], против определение № 18035/11.09.2014 год. по ч.гр.дело № 9038/2014 год. по описа на Софийски градски съд, ІІ „В” въззивен състав, и е прекратено производството по делото.
Недоволен от определението е [фирма], [населено място], представлявано от адв. А. П., който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като счита, че е неправилно, тъй като е допустимо касационното обжалване на въззивно определение, с което се потвърждава първоинстанционно определение за допускане на предварително изпълнение по реда на чл.242 ГПК.
От ответника по частната жалба К. К. В. от [населено място], представляван от адв. Х. Т., е постъпил отговор по чл.276, ал.1 ГПК със становище за неоснователност. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 280 лв., съгласно представен списък на разноските по чл.80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие от 09.06.2015 год.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа частната жалба с оглед наведеното оплакване и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да постанови обжалвания съдебен акт, съставът на ІІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд е приел, че определението на Софийски градски съд, постановено по частна жалба против определение, с което на основание чл.242, ал.1 ГПК е допуснато предварително изпълнение на решение, с което е присъдено обезщетение за принудителна безработица, не попада в хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК, поради което е окончателно. Предвид това, съдът е оставил без разглеждане частната касационна жалба и е прекратил производството по делото.
Частната жалба е редовна и допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното определение е законосъобразно.
Частната касационна жалба вх. № 118116/13.10.2014 год. е срещу съдебен акт, с който въззивният съд се е произнесъл по основателността на частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд за допускане на предварително изпълнение на невлязло в сила съдебно решение, постановено по иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ във връзка с чл.225, ал.1 КТ. Постановеният съдебен акт не е сред кръга определения, очертан в разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК, които подлежат на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, каквито са: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Съгласно изричната разпоредба на чл.244 ГПК определенията по чл.242 ГПК подлежат на обжалване с частна жалба, тоест законодателят е предвидил контрол по пътя на обжалването само на една инстанция. Потвърждавайки първоинстанционното определение, въззивният съд е постановил окончателен съдебен акт, поради което правилно съставът на ІІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд е оставил без разглеждане частната касационна жалба.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по частната жалба се присъждат направените разноски за платен в настоящото производство адвокатски хонорар от 280 лева.
По изложените съображения частната жалба следва да се остави без уважение, поради което Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, на основание чл.278 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 172 от 23.03.2015 год., постановено по ч.гр.дело № 1429/2015 год. по описа на ІІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], бл. Институт по въздушен транспорт, офис 118, да заплати на К. К. В., ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес] сумата от 280 лв. (двеста и осемдесет лева) на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар