4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 332
София, 06.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1292/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от М. П. К. против решение № 347 от 17. 06. 2011 г. по гр. д. № 300/2011 г. на Софийски окръжен съд. Излагат се съображения за неправилност на решението, изразяваща се в необоснованост на същото, в постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната му и уважаване на предявения иск по чл. 135 ЗЗД.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба Г. В. Е., В. Л. Е. и Я. Г. Е. изразяват становище за липса на основанията по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на решението и за правилност на същото. Претендират присъждане на деловодни разноски.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С обжалваното решение окръжният съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционно решение, с което е отхвърлен предявеният от М. П. К. против Г. В. Е., В. Л. Е. и Я. Г. Е. иск по чл. 135 ЗЗД, за обявяване за недействителен по отношение на ищцата на сключения между ответниците на 29. 06. 2007 г., с н. а. № 184/2007 г., т. І, рег. № 2720, д.№ 170/2007 г. на нотариус Р. Г., договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. За да постанови този резултат, съставът на съда е приел, че искът е неоснователен, тъй като ищцата не е кредитор на прехвърлителите Я. и В. Я.. Приел е, че същата е имала вземане, породено от договор за правна помощ сключен със СД „Г., Й., М. и сие” и е упражнила правото си по чл. 135 ЗЗД чрез предявен иск срещу дружеството, солидарно отговорния съдружник – прехвърлител Й. Т. Й. и приобретателката Я. Г. Е., който е бил уважен с влязло в сила решение. Приел е, че процесната последваща възмездна сделка, с която Я. Е. и съпругът й В. Е. са прехвърлили на дъщеря си Г. Е. същия имот, е сключена преди предявяване и вписване на исковата молба за обявяване на недействителността, поради което е приложима нормата на чл. 135, ал. 3, изр. 3 ЗЗД, както и че решението по уважения иск по чл. 135 ЗЗД е породило за ищцата – кредитор само право да събере вземането си, като насочи изпълнението по отношение на имота, обект на обявената за относително недействителна прехвърлителна сделка.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси /материални и процесуални/ са следните:
а/. влязлото в сила решение по уважен иск по чл. 135 ЗЗД поражда ли облигационно правоотношение между ищеца и приобретателя по обявената за относително недействителна сделка, по което правоотношение ищецът да има качеството на кредитор спрямо приобретателя;
б/. при иск по чл. 135, ал. 3 ЗЗД следва ли ищецът след извършване на увреждащата прехвърлителна сделка да е придобил качеството на кредитор спрямо прехвърлителя по същата;
в/. обявената с влязло в сила съдебно решение по чл. 135 ЗЗД относителна недействителност на сделка засяга ли правата, които трети лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността;
г/. ако е предявен иск по чл. 135 ЗЗД, но по делото има въведени твърдения, че атакуваната по реда на чл. 135 ЗЗД сделка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 или на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, то длъжен ли е съдът да прогласи нищожността на сделката на основание чл. 26 ЗЗД, макар ищецът да не е направил искане в този смисъл.
д/. ако в доклада по чл. 146 ЗЗД, направен от първоинстанционния съд, е дадена неправилна квалификация на иска /по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, вместо по чл. 135, ал. 3 ЗЗД/, то въззивната инстанция длъжна ли е да отстрани това нарушение и, ако не го отстрани, ще бъде ли опорочено въззивното решение и в какво ще се изразява порочността му – в недопустимост на решението или в неправилност на същото поради постановяването му при допуснато съществено процесуално нарушение;
Следва да се отбележи, че с оглед приетото в ТР № 1/10г., т. 1, няма пречка съдът да уточни и конкретизира изведените от касатора правни въпроси.
Посоченият по-горе, в т. „г”, процесуалноправен въпрос няма отношение към спора, предмет на настоящото дело, който се свежда до това дали договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с н.а. № 184/2007 г., между Я. и В. Е. /прехвърлители/ и Г. Е. /приобретател/, следва да се обяви за недействителен по отношение на ищцата, като сключен с цел увреждане интересите й, предвид обстоятелството, че същата към подписването му е била кредитор на СД „Г., Й., М. и сие” и на солидарно отговорния съдружник Й. Й. /по вземане за неизплатено адвокатско възнаграждение, породено от сключен с дружеството договор за правна помощ/, а след подписването му е станала кредитор и на прехвърлителката по атакуваната сделка Я. Г. /по силата на съдебно решение по чл. 135 ЗЗД, с което е обявен за относително недействителен сключеният между Й. Й. и Я. Г., с н.а. 113/06г., договор за прехвърляне на същия имот срещу задължение за гледане и издръжка/. Ищцата нито е въвела фактически твърдения за привидност на процесния договор или за сключването му с цел заобикаляне на закона, нито е въвела правни доводи в този смисъл, нито е искала обявяване нищожност на договора на посочените основания по чл. 26 ЗЗД.
Разглеждането на поставените процесуалноправни въпроси, посочени по-горе в т. „д”, не би повлияло на изхода на настоящото дело, тъй като и двете инстанции в постановените решения са квалифицирали претенцията по чл. 135 ЗЗД /без да конкретизират дали същата се основава на първата или третата алинея от цитираната норма/ и са разгледали въведения с исковата молба спор. А твърдението за допуснато от въззивната инстанция процесуално нарушение е касационно основание за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, което не може да се разглежда в производството по чл. 288 ГПК.
Останалите въпроси /материалноправните/ са включени в предмета на спора и са от значение за изхода на делото.
Относно позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – неоснователен е доводът, че решението по посочените материалноправни въпроси противоречи на задължителната съдебна практика. В подкрепа на твърдението си жалбоподателката е представила две решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В първото решение /р. № 97/2. 06. 2011 г. на ВКС, ТК/ е прието, че предпоставка за уважаване на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за прогласяване относителна недействителност на възмездна сделка, е знание за увреждането от приобретателя по същата, а при иск по чл. 135, ал. 3 ЗЗД следва да се установи, че и двете страни по сделката са имали намерение за увреждане на кредитора. Прието е, че и по двата иска ищецът следва да е придобил качеството на кредитор на прехвърлителя по договора. Тоест, част от разгледаните с това решение въпроси са различни от поставените от жалбоподателката по настоящото дело, а приетото по въпроса за необходимостта при иск по чл. 135, ал. 3 ЗЗД ищецът да е придобил качеството на кредитор на прехвърлителя по атакуваната сделка не противоречи на разрешенията по този въпрос, дадени с обжалваното въззивно решение. Второто представено решение на ВКС /р. № 700/6. 12. 10г. по гр.д. № 304/10 г., ІІІ г.о./ разглежда процесуалноправен въпрос, който не е бил поставен за разглеждане и обсъждан от въззивната инстанция /за съдържанието на доклада по чл. 146 ГПК и приложението на чл. 266, ал. 3 ГПК/. Определенията по чл. 288 ГПК не формират задължителна съдебна практика и нямат отношение към основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Относно позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – недоказано е твърдението на жалбоподателя за противоречиво решаване на поставените материалноправни въпроси от съдилищата. Няма данни представените решения на апелативен и окръжен съд /р. № 61/22. 03. 11 г. по в.т.д. № 46/11г. на ВАС, р. № 352/6. 07. 2011г. по гр. д. № 446/11 г. на В./ да са влезли в сила, поради което същите не следва да се обсъждат. А от определенията по чл. 288 ГПК е видно, че с обсъжданите в тях въззивни решения не са разглеждани материалноправни въпроси сходни с поставените по настоящото дело.
Не са налице и основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Разпоредбата на чл. 135 ЗЗД е ясна, конкретна и формулировката й не дава основания за противоречивото й тълкуване. По приложението й има създадена съдебна практика, даваща следните разрешения по поставените от касатора въпроси а/. влязлото в сила решение по уважен иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД не поражда облигационно правоотношение между ищеца и приобретателя по обявената за относително недействителна сделка; с влизане в сила на решението ищецът не придобива качеството на кредитор на приобретателя на длъжника, а единствено придобива право да осъществи принудително изпълнение върху имуществото, предмет на относително недействителната сделка; б/. както при иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, така и при иска по чл. 135, ал. 3 ЗЗД ищецът трябва да има действително вземане спрямо прехвърлителя по атакуваната сделка, което да не е прекратено или погасено по давност, т.е. да е кредитор на прехвърлителя, като в първия случай вземането трябва да е възникнало преди извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска, а във втория вземането е възникнало след увреждащите действия; в/. обявената с влязло в сила съдебно решение по чл. 135 ЗЗД относителна недействителност на сделка не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността; добросъвестността се предполага; ако последващият приобретател е бил недобросъвестен, редът за защита правата на кредитора не е чрез иск по чл. 135 ЗЗД за прогласяване относителна недействителност на последващата сделка.
Поради липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото жалбоподателката ще следва да бъде осъдена да заплати на ответницата по жалба сумата 1000 лв. деловодни разноски за настоящата инстанция, направени за адвокатско възнаграждение.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 347 от 17. 06. 2011 г. по гр. д. № 300/2011 г. на Софийски окръжен съд.
ОСЪЖДА М. П. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], р-н „Изгрев”, ул. „131” № 2, ап. 10, ет. 4 да заплати на Я. Г. Е., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] сумата 1000 лв. деловодни разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: