7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№334
София, 30.05.2014 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2610 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІІ “А” състав, постановено на 28.11.2013г. по в.гр.д.№2742/2013г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу “П.” А. иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено, че [фирма] е собственик на УПИ ХІХ-635 с площ от 384кв.м., в кв.178 по регулационния план на [населено място], м.”Г. М.-П.-Р.” и за осъждане на “П. П. БГ”А. да предаде владението върху имота.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения,че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото както следва: 1/.При липса на каквато и да е воля на съдружниците в О. за избиране и назначаване на управител, който е вписан в търговския регистър въз основа на неистински документ, както и на каквато и да е обективирана воля на който и да е от органите на дружеството за разпореждане със собствен на дружеството недвижим имот, налице ли е воля на дружеството, в какво се изразява и как е обективирана в правната действителност и в крайна сметка има ли действителна спрямо юридическото лице разпоредителна сделка с такъв имот по смисъла на ЗЗД и ТЗ, извършена от лице, вписано в търговския регистър като управител на основание неистински документ; 2/. При липса на каквато и да е воля от орган на юридическо лице-общо събрание за избор на лицето, сключило разпоредителната сделка с недвижим имот, собственост на дружеството и по време на сделката легитимирало се като управител въз основа на вписване в търговския регистър, основано на изцяло неистински и подправени документи /факт, установен с графологическа експертиза както от първоинстанционния съд, така и от въззивния и с влязло в сила решение по иск по чл.29 ЗТР, както и неоспорен от страните/ може ли да се говори изобщо за вътрешни отношения между дружеството и това лице по смисъла на ТЗ; 3/. При липса на воля на общото събрание, обективирана в писмен документ, достатъчно ли е изявление на трето, външно за дружеството лице, легитимирало се като управител на ЮЛ по време на разпоредителната сделка с недвижим имот, собственост на дружеството, на основание вписване в търговския регистър, което вписване е основано на неистински, неизходящи от дружеството документи, за да бъде налице и да е завършен сложният фактически състав, изискващ наличието на насрещни волеизявления на страните по сделката, постигане на съгласие относно съществените й елементи и същата сделка да породи обвързващи за дружеството правни последици; 4/. Какво е приложението на чл.26 ЗЗД и чл.137, ал.1, т.7 ТЗ като правни инструменти, регламентиращи хипотезите на нищожност поради липса на съгласие за защита интересите на дружеството, когато управителят, извършил разпоредителната сделка, е вписан като такъв и като съдружник в резултат на съставени и използвани неистински документи и осъществяване състава на престъплението по чл.212 НК, а не избран и назначен като такъв от дружеството; 5/. Следва ли съдът в изпълнение на императивна правна норма с пряко приложение на чл.1 от Протокол №1 към ЕКПЧ / “Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общине принципи на международното право”/ и при наличие на доказана основателна искова претенция с правно основание чл.108 ЗС, да даде защита на обществените отношения, уреждащи сигурността на собствеността и в частност интересът на дружеството-ищец накърнен чрез лишаване от правото на собственост в резултат на извършено престъпление от общ характер и посредством съставянето и използването на неистински документи и какъв следва да е видът на защитата; 6/. По какъв начин дружеството с ограничена отговорност формира и изразява волята на съдружниците за извършване на разпоредителни сделки с недвижими имоти на дружеството, с оглед разпоредбата на чл.26, ал.2, изр. 2 ЗЗД във вр. с чл.137, ал.1, т.7 ТЗ; 7/. В кой случай би била налице хипотезата на чл.26, ал.2, изр.2 ЗЗД за липса на съгласие от страна на дружеството във вр. с чл.137, ал.1,т.7 ТЗ и има ли тази разпоредба императивен характер? Каква е последицата от липса на съгласие на Общото събрание в хипотезата, когато волята на дружеството се изразява от лице, вписано в търговския регистър чрез използване на неистински документи, което не е избрано за съдружник и управител; 8/. Какви правни последици поражда спрямо дружеството-собственик сделка с имота, сключена от лице, което никога не е избирано за управител и не е приемано за съдружник.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба “П. БГ”А. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. По отношение на предпоставките за допускане на касационно обжалване съдът приема следното:
[фирма] е предявило иск за предаване владението на недвижим имот по реда на чл.108 ЗС. Поддържа, че сключеният през 2010г. договор за покупко-продажба от негово име като продавач е нищожен поради липса на воля и съгласие-сключен без представителна власт и съгласие на управителя на дружеството и компетентния за това орган на дружеството.
С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е неоснователен.
Прието е, че правото на собственост върху процесния имот е било придобито от [фирма] на 05.06.2008г. /н.а.№129, рег.№9500, н.д.№291/2008г./ по договор за покупко-продажба, като на 28.04.2010г. е изповядана покупко-продажба на същия имот /н.а.№32, том І, рег.№1277, н.д.№28/2010г./ при продавач [фирма], представлявано от М. М. в качеството му на негов управител и при купувач “П. П. БГ”А.. Пред нотариуса е бил представен протокол от ОС от 29.03.2010г. за вземане на решение за продажба на имота, вкл. за упълномощаване на управителя на дружеството М. С. М. да извърши всички необходими действия и подпише всички необходими документи за продажбата, както и удостоверение от 19.03.2010г. от Агенция по вписванията за вписани обстоятелства, вкл. че като управители на [фирма] за вписани М. С. М. и Р. Д. С., които представляват дружеството заедно и поотделно.
Прието е, че [фирма] е учредено с протокол за учредително събрание, проведено на 06.08.2007г., на което е приет дружествен договор и избран управител-Родни Д. С., като дружеството е вписано при тези обстоятелства с решение №1/24.09.2008г. по ф.д.№14328/2007г. на СГС, ТО. При последващите вписвания в търговския регистър като единствен управител е вписан Р. Д. С.. По отношение на удостоверение по §4, ал.2 ЗТР за вписани в партидата на дружеството обстоятелства до 28.12.2007г., в което като съдружник и управител освен С. е вписан и М. С. М. е прието, че не е издавано от СГС, ТО. Прието е, че дружеството е пререгистрирано в Агенция по вписванията на 15.01.2010г. и се управлява и представлява от С..
Прието е, че е подадено заявление за вписване на обстоятелства относно О., с приложено вече посоченото удостоверение по §4, ал.2 ЗТР и актуален дружествен договор, като и двете са подадени от М. М., вписан като управител, заедно и поотделно с Р. С., като е било приложен дружествен договор и проведено на 20.09.2007г. общо събрание на съдружниците, на което са присъствали Родни Д. С. и М. М., посочени и двамата като съдружници при 20 дяла за С. и 80 дяла за М.. Прието е въз основа на изслушаната по делото графологична експертиза, че подписът, положен на този протокол за Р. Д. С. не е негов, както и че подписът, положен за Р. С. на протокола от 29.03.2010г. за вземане на решение за продажба на имота не е негов.
Прието е също така, че въз основа на подадена от [фирма] искова молба, подадена на 28.06.2010г., с решение на СГС, ТО, 6.15 състав по т.д.№1589/2010г., влязло в сила на 14.06.2010г., е признато за установено, че вписването в Агенцията по вписванията-Търговски регистър въз основа на удостоверение за актуално състояние от 01.12.2009г. и вписването на М. М. като съдружник е недопустимо.
От правна страна е прието, че доводите за наличие на пороци на сключения на 28.04.2010г. договор за покупко-продажба са неоснователни. Прието е, че към датата на сделката по партидата на дружеството при Агенция по вписванията М. С. М. е вписан като управител, заедно със С., като при изповядване на сделката е представено и решение на общото събрание на дружеството за продажба на спорния имот. Прието е, че ответното дружество съгласно чл.10 ЗТР може да се позове на вписването, дори ако вписаното обстоятелство не съществува, тъй като същото е трето добросъвестно лице. По отношение на последващото решение, с което вписването на М. като управител е обявено за недопустимо, има действие занапред, от новото вписване, поради което и на основание чл.10 ЗТР не може да се противопостави на третите добросъвестни лица и доколкото М. към датата на прехвърлителната сделка е бил вписан като управител на [фирма], то несъществуването на това обстоятелство не може да се противопостави на ответното дружество, което е трето добросъвестно лице по смисъла на тази разпоредба.
По отношение на доводите за липса на воля /съгласие/ са изложени съображения, че когато страна по договора е търговско дружество, волеизявлението е на неговия представител, както и че актовете на други органи на дружеството не представляват волеизявления по сделката. В този смисъл е прието, че решението на общото събрание по чл.137, т.7 ТЗ не е елемент от фактическия състав на договор за покупко-продажба на недвижим имот между дружеството-продавач и трето лице-купувач и има значение единствено в отношенията между дружеството и управителя, като възможността да бъде взето или не такова решение не ограничава представителната власт на управителя, каквато е тя според вписванията в търговския регистър. При посоченото оповестително действие на чл.10 ЗТР е прието, че поддържаното основание за нищожност на сделката не е налице, въпреки че М. не е управител на дружеството, тъй като е вписан като такъв и формално има представителна власт по отношение на [фирма] за “П. П. БГ”А..
С оглед на така изложените в обжалваното решение съображения по съществото на правния спор, следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора въпроси.
По въпросите за правните последици на действие по разпореждане с недвижим имот от лице, което е вписано в търговския регистър като управител въз основа на неистински документ, включително в хипотеза, при който това лице се е легитимирало при сключването на сделката въз основа на така извършеното вписване, което е обявено за недопустимо с влязло в сила решение изводите на въззивния съд съответстват на указанията по приложението на закона, дадени в ТР №1/06.12.2002г. по тълк.д.№1/2002г. на ОСТК на ВКС, т.3 като е прието, че недопустимостта на вписването, както и заличаването на вписано обстоятелство, има действие занапред. В този смисъл разпоредбата на чл.10 ЗТР, съгласно която трети добросъвестни лица могат да се позовават на вписването, както и на обявяването, дори ако вписаното обстоятелство, съответно обявеният акт, не съществува, е ясна и не се нуждае от допълнително тълкуване, извън вече даденото в посоченото по-горе тълкувателно решение. По отношение на правните последици на действията, извършени от лице, което е вписано в търговския регистър като управител, по отношение на трети добросъвестни лица установените в закона правила са ясни и не е налице основание за промяна на трайно установената практика по тяхното приложение с оглед настоящия случай-независимо от порока на вписването в търговския регистър, по отношение на трети лица вписаното обстоятелство се приема за съществуващо до момента, в който порокът е установен с влязло в сила решение, чието действие обаче е само занапред, както е прието и в обжалваното решение.
По въпросите по приложението на чл.137, ал.1, т.7 ТЗ изразеното в обжалваното решение становище съответства на указанията, дадени в ТР №3/15.11.2013г. по тълк.д.№3/2013г. на ОСГТК, в което е прието, че решение на общото събрание на дружеството с ограничена отговорност по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ не е необходимо условие за действителност на разпоредителната сделка с недвижим имот, собственост на дружеството или вещно право върху него, сключена от представляващия дружеството орган. Разглежданият по настоящето дело случай не налага специфично тълкуване на тази разпоредба, тъй като в отношенията с трети лица е ирелевантно дали решение на общото събрание изначално липсва или такова е било представено, но е установено, че документът, в който е обективирано, е неистински.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения от касатора въпрос следва ли съдът в изпълнение на императивна правна норма с пряко приложение на чл.1 от Протокол №1 към ЕКПЧ и при наличие на доказана основателна искова претенция с правно основание чл.108 ЗС, да даде защита на обществените отношения, уреждащи сигурността на собствеността и в частност интересът на дружеството-ищец накърнен чрез лишаване от правото на собственост в резултат на извършено престъпление от общ характер и посредством съставянето и използването на неистински документи и какъв следва да е видът на защитата. На първо място по причина, че сочената от касатора норма касае хипотези на отчуждаване, респ. създаване на пречки за ползване на собствеността от страна на държавата, каквато в случая не е налице. Освен това по същността си въпросът съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение, основани на поддържаната от касатора теза за доказаност на предявената претенция, която обаче не е била споделена от въззивния съд. Оплакванията за неправилност сами по себе си не съставляват основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са обвързани с конкретните факти, а не с правните въпроси, които са били поставени на разглеждане пред съда.
Останалите поставени въпроси, а именно : по какъв начин дружеството с ограничена отговорност формира и изразява волята на съдружниците за извършване на разпоредителни сделки с недвижими имоти на дружеството, с оглед разпоредбата на чл.26, ал.2, изр. 2 ЗЗД във вр. с чл.137, ал.1, т.7 ТЗ; в кой случай би била налице хипотезата на чл.26, ал.2, изр.2 ЗЗД за липса на съгласие от страна на дружеството във вр. с чл.137, ал.1,т.7 ТЗ и има ли тази разпоредба императивен характер; каква е последицата от липса на съгласие на Общото събрание в хипотезата, когато волята на дружеството се изразява от лице, вписано в търговския регистър чрез използване на неистински документи, което не е избрано за съдружник и управител; какви правни последици поражда спрямо дружеството-собственик сделка с имота, сключена от лице, което никога не е избирано за управител и не е приемано за съдружник, не обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не са били поставяни на разглеждане пред въззивния съд, а и не биха могли с оглед естеството им, тъй като съдът, който решава по същество конкретен правен спор не разполага с правомощието да изразява принципно становище за начина, по който един правен субект следва да упражнява правата си, да изразява и формира воля, респ. да изпълнява задълженията, вменени със закон. С такова правомощие не разполага и ВКС, поради което и касационно обжалване по подобни въпроси не би могло да бъде допуснато.
И тъй като даденото от въззивния съд разрешение на въпросите, които са обусловили крайния извод за неоснователност на предявения иск съответства на практиката на ВКС и приложимите към конкретния спор правни норми не са неясни и не се нуждаят от тълкуване в поддържания от касатора смисъл, следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Съдържащото се в молба вх.№4649/20.05.2014г. искане за спиране на производството по настоящето дело по причина висящо наказателно дело пред Софийски районен съд, за решението по което касаторът поддържа, че е от значение за правилното решаване на предявения иск, следва да бъде оставено без уважение. Не съществува основание за спиране на производство по дело пред ВКС във фазата по извършване на преценка за наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Производството по делото може да бъде спряно по реда на чл.229, ал.1, т.4 или 5 ГПК само ако съдът, пред когото делото е висящо, извършва съдопроизводствени действия като инстанция по същество.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 28.11.2013г. по гр.д.№2742/2013г. по описа на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІІ “А” състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на [фирма] за спиране на производството по делото до приключване на производството по НОХД №3233/2013г. по описа на 103 състав, НО на СРС.
ОСЪЖДА [фирма] на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на “П. Пропърти БГ”А. сумата 2040лв. / две хиляди и четиридесет лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: