Определение по ч.т.д.№ 330/2011 год. на ВКС-ТК, І т.о. 2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№335
София,04.05.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на трети май през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря К. А. като изслуша докладваното от съдията П. ч.т.д.N 330 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 предл.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма] срещу Определение № 10 от 16.02.2011 год. по т.д.№ 1126/2010 год. на ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ т.о. с която е оставена без разглеждане касационната жалба на дружеството срещу Решение № 26 от 19.07.2010 год. по т.д.№ 2114/2009 год. на Софийски апелативен съд.
За да остави без разглеждане касационната жалба, съставът на ІІ т.о. е приел, че тя е недопустима, поради липсата на процесуалноправна легитимация на [фирма] с оглед ограничението на чл.613а ал.2 ТЗ.
Доводите по частната жалба на [фирма] са свързани с материалноправната му легитимация на кредитор на [фирма], който не би могъл да удовлетвори вземането си по друг ред и оттук – легитимацията му по чл.613а ал.2 ТЗ за обжалване на въззивния акт.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Т.д.№367/2008 год. на Софийски градски съд е образувано по молбата по чл.625 ТЗ на [фирма] в качеството му на кредитор на [фирма]. С решението си от 18.03.2009 год. Софийски градски съд е приел, че тя е основателна, поради което е открил при условията на чл.630 ал.1 ТЗ производство по несъстоятелността на [фирма] с начална датата на неплатежоспособност 15.04.2008 год.
Софийският апелативен съд е бил сезиран с въззивната жалба на несъстоятелния длъжник. Постановил е решение с което е отменил е първоинстанционния акт и е отхвърлил молбата по чл.625 ТЗ на [фирма].
Касационното производство е инициирано от [фирма], който не е имал качеството на страна в първоинстанционното или въззивното производства.
Тезата му за наличието на процесуална легитимация се дължи на неправилното тълкуване на разпоредбата на чл.613а ал.2 ТЗ. С нея законодателят е предвидил възможността за въззивно обжалване на решенията по чл.630 ТЗ и чл.632 ТЗ от третите (неучаствали в първоинстанционното производство) лица, изчерпателно изброени в ал.2 на чл.613а ал.2 ТЗ. Т.е. изключението обхваща единствено възможността за иницииране на въззивно производство. Процесуално легитимирани да депозират касационна жалба са само лицата, имащи качеството на страна в производството пред втората инстанция, каквото [фирма] не е.
Доводите, свързани с материалноправната му легитимация на кредитор на [фирма], който не би могъл да удовлетвори вземането си по друг ред не могат да бъдат разглеждани в настоящето производство и ВКС не дължи произнасяне по тях.
Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 10 от 16.02.2011 год. по т.д.№ 1126/2010 год. на ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ т.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: