2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 336
гр. София, 20.05. 2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 2195 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Г. Д. срещу протоколно определение № Р-39/18.02.2015 г., постановено по гр. дело № 7036/2014 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд (ІІІ-то гр. отд. на ВКС). С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационна жалба с вх. № 10061/18.11.2014 г., подадена от жалбоподателя срещу мълчалив отказ (съгласие) на В.. (ВАдвС) по молба с вх. № 2372/03.10.2014 г. на жалбоподателя.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че в нарушение на процесуалния закон съставът на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е дал ход на делото в откритото съдебно заседание, въпреки че жалбоподателят надлежно го уведомил за уважителни причини, поради които не е бил в състояние да се яви. Поддържа се и че неправилно съставът на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е приел, че няма жалба срещу мълчалив отказ на ВАдвС да се произнесе по негова жалба срещу решение на Р. адвокатска колегия (РАК), както и че не следвало да се приема липса на правен интерес за жалбоподателя да се констатира факта на отказ на РАК да му бъдат възстановени адвокатските права, вместо което той е бил приет като нов адвокат. Жалбоподателят поддържа (предвид и уточнението на частната жалба), че е предявил и инцидентен установителен иск, който също следвало да бъде разгледан от състава на ВКС.
Ответникът по частната жалба – В.. не е подал отговор на жалбата в срока за това.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Оставената без разглеждане, жалба с вх. № 10061/18.11.2014 г. е подадена срещу „мълчалив отказ (съгласие)” на ВАдвС по молба с вх. № 2372/03.10.2014 г. С последната жалбоподателят е искал „задължително тълкуване” на определената му като дължима „такса за вписване на адвокат”, както и „удължаване на срока за обжалване”, а също и „алтернативно – при мълчалив отказ за това”, молбата се заявява като жалба срещу решение от 18.09.2014 г. на Русенския адвокатски съвет (Р.), с което по реда на чл. 6, ал. 2 от ЗАдв жалбоподателят е вписан като адвокат в РАК и са му дадени указания да внесе такси за вписването: 1 500 лв. – по сметка на РАК и 500 лв. – по сметка на ВАдвС. Жалбоподателят твърди, че в изпълнение на това решение е превел таксите по банков път и на 09.10.2014 г. е положил клетва като редовен адвокат. Поддържа, обаче, че вместо да бъде приеман като адвокат, с решението на Р. е следвало да му бъдат възстановени адвокатските права по негова молба, тъй като той временно преустановил упражняването на адвокатската професия, като преди това е бил член на С. адвокатска колегия (САК) през периода 10.06.1992 г. – 22.04.2008 г.
При така установените обстоятелства по делото, за да постанови обжалваното определение, съставът на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е приел следното: По реда на чл. 7 от ЗАдв пред ВАдвС се обжалва отказът (писмен или мълчалив) по чл. 6, ал. 2 от ЗАдв за приемане на кандидат в адвокатската колегия. В случая с решението на Р. на жалбоподателя са признати права на адвокат и той е приет за редовен адвокат в РАК, като този позитивен резултат изключва правен интерес от обжалването на това решение. Прието е и че временното преустановяване упражняването на адвокатската професия и възобновяването му не се извършват по реда на чл. 6 от ЗАдв, а съгласно чл. 23, ал. 2 от ЗАдв се вписват в регистъра на съответната адвокатска колегия, въз основа заявление на адвоката. Прието е и че съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗАдв, при преустановяване упражняването на адвокатската професия, адвокатът заплаща вноските към съответния адвокатски съвет и към ВАдвС, освен при преустановяване по болест. С оглед това е прието, че редът за възобновяване на адвокатските права по чл. 23 от ЗАдв е различен от този за придобиване права на адвокат по чл. 6 от ЗАдв и не подлежи на обжалване по реда на чл. 7 от ЗАдв. Прието е и че искането за тълкуване правния характер на таксите, също е извън предмета на чл. 6 от ЗАдв и не може да бъде проведено по реда на чл. 7 от ЗАдв. По тези съображения, съставът на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като липсва решение, подлежащо на обжалване по реда на чл. 7, ал. 5 от ЗАдв – не е налице отказ за приемането на жалбоподателя като адвокат, като и молбата му с вх. № 2372/03.10.2014 г. няма характер на жалба до ВАдвС по чл. 7, ал. 2 от ЗАдв.
Обжалваното определение е правилно.
С постановеното по реда на чл. 6, ал. 2 от ЗАдв, решение от 18.09.2014 г. на Р. жалбоподателят е вписан като адвокат в РАК и в изпълнение на решението той е положил клетва като такъв, което му дава възможност да упражнява адвокатска професия. Поради това, жалбоподателят няма правен интерес да обжалва нито това позитивно за него решение – по реда на чл. 7, ал. 2 от ЗАдв – пред ВАдвС, нито мълчалив отказ на последния по реда на чл. 7, ал. 5 от ЗАдв – пред ВКС. Този извод не се променя и в твърдяната от жалбоподателя хипотеза, че той е искал, не да бъде вписан като адвокат, а да му бъде възобновено упражняването на адвокатската професия по реда на чл. 23, ал. 2 от ЗАдв, още повече, че чл. 23 от ЗАдв не препраща към реда за обжалване по чл. 7 от ЗАдв, какъвто законосъобразен извод е направен в мотивите към обжалваното определение. Правилен е и изводът, че установеният в чл. 7 от ЗАдв, ред за обжалване на решенията (отказите) по чл. 6 от ЗАдв изключва и възможност за сезиране на ВАдвС и на ВКС с искане за тълкуване на правния характер на таксите, които жалбоподателят доброволно е внесъл – също в изпълнение на решението на Р.. В още по-малка степен процесуално допустимо е ВКС да се произнася по реда на чл. 7, ал.ал. 5-7 от ЗАдв по инцидентен установителен иск, както неоснователно се поддържа в частната жалба и уточнението към нея. Ако жалбоподателят не е съгласен с платените от него такси и ги счита внесени без основание, той би могъл да иска връщането им (респ. – на частта от тях, която счита недължимо платена) – извънсъдебно или по исков ред, но чрез предявяване във втория случай на осъдителен иск пред съответния първоинстанционен съд.
Неоснователно е и оплакването в частната жалба, че въпреки че жалбоподателят надлежно е уведомил съда за уважителни причини, поради които не е бил в състояние да се яви, то в нарушение на процесуалния закон съставът на ІІІ-то гр. отд. на ВКС дал ход на делото в откритото съдебно заседание, в което е постановил обжалваното определение. С последното съдът е извършил служебна проверка относно процесуалната допустимост на подадената жалба, която проверка може да бъде извършена и в закрито заседание, поради което причината за неявяването на жалбоподателя в откритото съдебно заседание е без никакво значение за правилността на обжалваното определение.
В заключение, обжалваното определение следва да се потвърди, тъй като по изложените по-горе съображения то е правилно, а при извършената служебна проверка се установи, че същото е и валидно постановено и е процесуално допустимо.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № Р-39/18.02.2015 г., постановено по гр. дело № 7036/2014 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.