3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 336
София, 10.06.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 3883/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Иробот К.”, САЩ срещу решение № 651 от 03.04.2013 г. по т. д. № 3285/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, VІ-3 състав решение № 22 от 03.05.2012 г. по т. д. № 1927/2011 г., са отхвърлени предявените от дружеството-касатор срещу В. Д. Н. от [населено място] искове: иск по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО за установяване нарушението на правата на ищеца като притежател на търговски марки: „IROBOT”, марка на Общността №[ЕИК]; „IROBOT”, марка на Общността №[ЕИК]; „IROBOT”, марка на Общността №[ЕИК]; „ROOMBA”, марка на Общността №[ЕИК]; „SCOOBA”, марка на Общността №[ЕИК]; „VERRO”, марка на Общността №[ЕИК]; „AWARW”, марка на Общността №[ЕИК]; „ V. WALL”, марка на Общността № [ЕГН] и фигуративна марка на Общността №[ЕИК], както и иск по чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО за преустановяване на нарушението на правата върху тези марки.
К. поддържа, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Излага подробни съображения срещу изводите на въззивиня съд за липса на нарушение на правата върху процесните марки, като счита, че същият е резултат от погрешно тълкуване на нормата на чл. 73, ал. 1 ЗМГО и несъобразяване на факта, че ответникът е използвал марките без наличието на съгласие от страна на техния притежател.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че „въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата”, като в подкрепа на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК се позовава на решение от 06.02.2009 г. по т. д. № 1629/2008 г. на Софийски градски съд, за което липсват данни да е влязло в сила.
Ответникът по касация – В. Д. Н. от [населено място] – моли за недопускане на касационно обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 17.07.2013 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените искове по чл. 76, ал. 1 ЗМГО, Софийски апелативен съд е приел, че не е налице твърдяното нарушение на правото върху процесните търговски марки. Според съдебния състав, в случая на интернет-страницата, означена с регистрираната от неучастващото в делото търговско дружество [фирма], чийто управител е ответникът В. Н., търговска марка www.irobot.bg са рекламирани специализирани домакински уреди, като използването на наименованието (процесните търговски марки на ищеца) е свързано единствено с указване на техния произход, а това са оригинални стоки, произведени именно от “Иробот К.”, САЩ, които са закупени от неговия дистрибутор за България. Освен поради това, че рекламирането на оригинални стоки с обозначаване на техния произход и вид, включващо наименованието на процесните марки, не съставлява нарушение на правата на притежателя им по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО, въззивният съд е аргументирал неоснователността на претенциите и с неангажирането на доказателства, че именно ответникът, в качеството му на физическо лице, спрямо когото е насочена претенцията, е реализирал търговска дейност в нарушение на правото на притежаваните от ищеца търговски марки.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Напълно достатъчно основание за недопускането на касационния контрол, съобразно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 1902.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е липсата на конкретно поставен въпрос, спрямо който следва да бъде извършена преценка относно предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа единствено твърдение, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, но не и изрично посочване на този въпрос.
Отделно от това, дори и да беше посочен такъв въпрос, касационното обжалване отново не би могло да бъде допуснато, тъй като поради липсата на данни да е влязло в сила, приложеното първоинстанционно решение на Софийски градски съд не представлява „практика на съдилищата” съгласно разясненията по т. 3 от цитираното тълкувателно решение и не доказва релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Независимо от този изход на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски не следва да бъде уважено предвид непредставянето на доказателства за направени такива.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 651 от 03.04.2013 г. по т. д. № 3285/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: