О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 336
Гр.С., 27.03.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети март през двехиляди и петнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.93 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Д. К. срещу решение №.1325/6.10.2014г. по г.д.№.1230/14г. на Варненски Окръжен съд – с което е потвърдено решение №.1404/31.03.14г. по г.д.№.17613/13 на Варненски районен съд, 25с.
Ответната страна Регионален инспекторат по образование оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.188 т.2 вр. с чл.357 ал.1 КТ за неоснователен и е потвърдил първоинстанционното решение, с което той е отхвърлен, вкл. като е препратил към мотивите му на основание чл.272 ГПК. За да достигне до този извод е приел, че заповедта, с която на ищцата – директор на ОУ „З. С.”, [населено място], е наложено наказание „предупреждение за уволнение”, е законосъобразна. Дисциплинарното наказание е било наложено на основание чл.187 т.10 КТ за това, че е налице увеличение на приема на ученици за І клас извън норматива от 22 ученика /сформирана е седма паралелка на 13.09.2013г. – в нарушение на решение на педагогическия съвет и като се създава опасност да не бъде открита учебната година/, и въвеждане в заблуждение на МОН В. – нарушение на чл.147 ал.1 т.1, т.2, т.3 и т.9 П.. Преди налагането му с писмо на началника на Р. В. са били изискани обяснения. Самото наказание е било наложено в рамките на предвидения в чл.194 ал.1 КТ срок – при извършено нарушение на 13.09.13г. и наложено наказание със Заповед от 13.11.13г., връчена на 14.11.13г. Последната е съставена при спазване на изискванията на чл.195 КТ – съдържа описание на нарушителя, нарушението и кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се прилага, като безсъмнено за адресата й не може да остане неясно какво се твърди, че е извършил, и кога. Същевременно, от доказателствата по делото се установява, че в нарушение на образователните изисквания и на решение на педагогическия съвет на училището е била разкрита седма паралелка за първи клас /вместо общо шест/, като от обективна и субективна страна е осъществен състава на визираното в чл.187 т.10 КТ вр. с чл.147 ал.1 т.2 П. дисциплинарно нарушение. Наложеното наказание – което е средно по тежест, съответства на тежестта на извършеното нарушение – също средно по тежест, и отчита както засягането на обществени отношения с особена значимост, така и степента на засягането им.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Извежда следните въпроси, за които твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС или че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: 1. „Липсата на правна квалификация на извършените нарушения в искането за обяснение по чл.193 КТ не нарушава ли конституционното право на защита на работника/служителя/, не прави ли самата заповед за дисциплинарно наказание незаконосъобразна и не е ли основание за нейната отмяна?”; 2. „Навреме ли се явява наложено едно постановено дисциплинарно наказание с оглед нормата на чл.195 ал.3 КТ, ако същото е оформено със заповед, издадена в последния ден на изтичането на двумесечния срок по чл.194 ал.1 КТ, но заповедта е връчена на наказания служител един ден по-късно – след изтичане на двумесечния срок?”; 3. „С оглед на приложената практика на ВКС по чл.290 ГПК, касаеща въпроса за приложението на чл.195 ал.1 КТ, не се ли явява въпросната атакувана заповед незаконосъобразна с оглед критериите, касаещи задължителните реквизити, които следва да съдържа една такава заповед, изброени в цитираните решения на ВКС?”; 4. „Когато в съдебното решение на въззивния съд /а и в предхождащото го решение на първоинстанционния съд, потвърдено с него/, липсва анализ на изтъкнати обстоятелства, съставляващи същността на твърденията на наказания служител, обосноваващи липса на виновно поведение от негова страна с оглед изискванията на КТ спрямо един служител, това съставлява ли порок „необоснованост” по смисъла на чл.281 т.3 ГПК?”.
Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009 от 19.02.10г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Като изхожда от тези принципни постановки, настоящият състав намира следното:
Първият въпрос е неотносим към изхода на спора. В. съд не е обсъждал въпроса за липсата на правна квалификация на извършените нарушения в искането за обяснения по чл.193 КТ и обуславя ли тя незаконосъобразност на уволнението, респективно не е излагал мотиви в тази връзка, вкл. съгласно чл.272 ГПК. С оглед на изложеното, поставеният въпрос не съставлява годно общо основание съобразно чл.280 ал.1 т.1 ГПК. От друга страна, дори да се приеме, че е налице такова, то по въпроса е налична задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК, която е в противоположен на твърдяния от касатора смисъл. С решение №.226/10.07.2013г. по г.д.№.1298/12г., ІV ГО, е прието, че работодателят не е длъжен да уведомява работника или служителя, че е започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност – когато му станат известни обстоятелства за нарушение на трудовата дисциплина, той трябва да получи от него обяснения по тях, без да е необходимо да са посочени обективните и субективните елементи на изпълнителното деяние или правна му квалификация; достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво се искат обясненията. Предвид изложеното не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Аналогичното важи и за втория поставен въпрос. К. не е въвел в исковата молба като основание за отмяна на дисциплинарното наказание неспазване на сроковете по чл.194 ал.1 КТ /двумесечен от откриването на нарушението, но не по-късно от 1година от извършването/ и не е излагал възражения в тази връзка. Поради това и въззивният съд не е дължал обсъждане на такива и не е изложил мотиви във връзка с повдигнатите пред касационната инстанция твърдения за надвишен с един ден двумесечен срок между датата на извършване на нарушението и тази на връчване на заповедта за уволнение. При тези обстоятелства отново се касае за неотносим въпрос, респективно за липса на годно общо основание за допускане на касационно обжалване.
Трети и четвърти въпрос също не съставляват материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, изяснен по-горе. Изведените от касатора въпроси касаят конкретните факти по делото, конкретната преценка на съда за това дали в разглеждания случай са спазени изискванията за мотивираност на заповедта за уволнение предвид твърдяната липса на задължителни реквизити, респективно дали решението е необосновано. Тези въпроси не са общи и абстрактни – каквито визира чл.280 ал.1 ГПК, а конкретни въпроси по делото, чийто отговор може да се даде след анализ на доказателствата по делото при решаване на спора по същество. Същевременно, необосноваността съставлява основание за отмяна на неправилно решение по чл.281 т.3 ГПК, а основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт – в това число и за неговата необоснованост, се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./. Предвид изложеното изведените въпроси не съставляват годно общо основание за допускане на касация.
С оглед всичко изложено по-горе, сочените от касатора касационни основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК не са налице и касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.1325/6.10.2014г. по г.д.№.1230/14г. на Варненски Окръжен съд.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ