О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
С. 16.05.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 2417 по описа за 2014 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.1, във вр. с ал.1 т.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от [фирма] [населено място], представлявана от изпълнителните директори Х. и К., чрез процесуалния представител адвокат Я. против определение от 3.02.2014г. по в.гр.д.№ 1857/13г. на Софийски апелативен съд, с което е спряно производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до приключване на н.о.х.д.№ 127/13г.на РС Дупница. Счита така постановения съдебен акт за неправилен, поради липса на връзка на преюдициалност между делата. Позовава се на определение № 197 от 25.05.2004г.по гр.д.№ 135/2004г.на ІІІг.о на ВКС. Желае обжалвания акт да бъде отменен, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира подадената частна жалба за основателна поради следното :
С обжалваното определение въззивният съд е спрял образуваното пред него, въз основа на подадената от Ц. Г. П. въззивна жалба, производство по предявен от [фирма] [населено място] главен иск с правно основание чл.207 ал.1 т.2 от КТ /за липса/ и евентуален по чл.203 ал.2 от КТ, поради наличие на висящо пред РС Дупница производство по н.о.х.д.№ 127/13г. за деяние по чл.311 ал.1 от НК, извършено от подалата въззивната жалба Ц. П., за което е преценено, че е обуславящо. Връзката на преюдициалност съдът е мотивирал с особеностите на липсата като състав на увреждане, при който съществува презумция, че недостига е причинен от отчетника. Според съда, ако в наказателното производство се установи друга причина за недостига /например присвояване или ако отпадне основанието за отговорност/, е възможно състава да бъде дисквалифициран като липса.
Според частния жалбоподател не е налице посочената от въззивния съд хипотезата на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК. Между настоящето и образуваното наказателно производство не е налице връзка на преюдициалност, тъй като липсата освен с неустановения си произход се характеризира и с презумция за причиняване на вреда от страна на отчетника, поради което е ирелевантно дали така презумираната вина на същото лице би се установила и в наказателното производство.
Настоящият съдебен състав възприема довода на жалбоподателя. Посоченото от въззивния съд основание по чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, налага спиране на производството само, ако се очаква решение по дело /в случая присъда/, което се разглежда в друг съд и е от значение за решаване на спора пред спиращия съд, който именно поради това преюдициално значение следва да изчака разрешаването на другия спор. В случая висящото наказателно производство, в което предстои да се установи или не, вината на Ц. П. за извършване на деяние по чл.311 ал.1 от НК /присвояване/, е ирелевантно за преценката на състава, предмет на настоящето производство по чл.207 ал.1 т.2 от КТ. Съгласно трайно установената практика /например решение № 380 от 2.06.2009г. по гр.д.№ 758/09г.на ІІІ г.о./ в производството по чл.207 ал.1 т.2 от КТ законът е въвел оборима презумция за причиняване на липсата от отчетника, а от тук и за неговата вина. Затова доказателствената тежест е възложена върху него да установи както обстоятелството, че не е причинил щетата, така и че не я е причинил виновно. Присъдата /оправдателна или осъдителна/ не би имала значение относно така посочената доказателствена тежест, защото ако е осъдителна – би потвърдила наличната по презумция вина, а ако е оправдателна – не би послужила като основание, защото съгласно чл.203 ал.3 от КТ имуществената отговорност на работника или служителя се прилага независимо от дисциплинарната, административната и наказателната отговорност за същото деяние.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение 3.02.2014г. по в.гр.д.№ 1857/13г. на Софийски апелативен съд за спиране на производството и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.