О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 341
София, 02.06.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на тридесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 316/2009 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “Т” АД, гр. Р. против определение № 122 от 31.03.2009 г. по в. ч. гр. д. № 258/2009 г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 68 от 10.03.2009 г. по гр. д. № 4414/2008 г. на Русенски районен съд за прекратяване производството по същото дело.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение по съображения, че въззивният съд неправилно е преценил вида на иска, който кредиторът следва да предяви в хипотезата на чл. 422 ГПК, като е счел, че осъдителният иск в случая е недопустим поради липса на правен интерес.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че обжалваното определение съдържа произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Според частния жалбоподател, това е въпросът за вида на иска по чл. 422 ГПК – установителен или осъдителен.
Ответникът – В. Е. К. от гр. Р. оспорва частната касационна жалба и моли за оставянето й без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 16.04.2009 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
С оглед мотивите на обжалваното определение, въпросът за вида на иска, който следва да бъде предявен съгласно разпоредбата на чл. 422 ГПК, се явява съществен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като обуславя изхода на делото, т. е. налице е главната предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Поради това, че заповедното производство е нов процесуален институт, уреден за първи път с Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. и предвид липсата на практика по приложението му, следва да се приеме, че е осъществено и допълнителното изискване за допускане на касационно обжалване, специфично за поддържаното от частния жалбоподател основание, а именно – произнасянето по поставения съществен процесуален въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По основателността на частната касационна жалба:
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по предявените от “Т” АД срещу В. Е. К. от гр. Р. искове по чл. 422 ГПК за присъждане на сумата 1 076.12 лв. – неплатена цена на топлинна енергия за периода от 18.10.2007 г. до 30.06.2008 г. и сумата 64.39 лв. – законна лихва върху главницата, въззивният съд е приел, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на осъдителни искове за процесните суми, тъй като по отношение на тях вече е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, съдържаща осъдителен диспозитив. Според решаващия състав, предвиденият в чл. 422 ГПК иск е установителен по естеството си, тъй като целта на същия е само съдебното установяване на заявеното в заповедното производство вземане.
Този извод на въззивната инстанция следва да бъде споделен изцяло.
Преди всичко, установителният характер на иска, който кредиторът /заявител в производството по чл. 410 ГПК/ предявява при направено възражение от страна на длъжника по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, следва категорично от самата разпоредба на чл. 422 ГПК, в която напълно ясно и недвусмислено е посочено, че искът има за предмет “съществуването на вземането”. А съществуването на едно право или правно отношение е предмет на установителен, а не на осъдителен иск.
Изводът, че искът по чл. 422 ГПК е установителен, от друга страна, се налага и от логическото тълкуване на разпоредбите на чл. 415, 416 и чл. 422 ГПК. Целта на предявяването на иск при подадено възражение от длъжника е да се установи безспорно наличието на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение. Самото подаване на възражение, обаче, не води автоматично нито до отмяна, нито до обезсилване на вече издадената заповед за изпълнение, а представлява само пречка за влизането й в сила. Тази пречка отпада след приключване на производството по иска по чл.422 ГПК с позитивно решение. С влизане в сила на това решение, автоматично влиза в сила и заповедта за изпълнение, като същата придобива изпълнителна сила. С оглед именно наличието на вече издадена и съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил в полза на заявителя /ищец по иска по чл. 422 ГПК/ да бъде заплатена претендираната сума, повторното присъждане на същата сума със съдебно решение е лишено от правен интерес. Целта на предявяването на осъдителен иск е не само установяване съществуването на претендираното вземане, но и осъждането на длъжника и съответно снабдяването му с изпълнителен лист за присъдените суми. В заповедното производство обаче тази цел е постигната чрез издаването на заповедта за изпълнение /а в хипотезата на чл. 418 ГПК – и изпълнителен лист въз основа на нея /. Поради това, за заявителя в заповедното производство, в полза на когото е издадена заповед за изпълнение, съществува правен интерес от предявяване само на установителен иск за признаване на вземанетото му, но не и правен интерес от предявяване на осъдителен иск за това вземане.
Като е достигнал до същия правен извод, Русенски окръжен съд е постановил правилен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 122 от 31.03.2009 г. по в. ч. гр. д. № 258/2009 г. на Русенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: