4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 343
София,03.06.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1567/2013
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 693 от 24.03.2014 г. по гр. д. № 264/2012 г. на Софийски апелативен съд. С обжалвания акт е обезсилено постановеното от Софийски градски съд, VІ-16 състав определение от 01.11.2011 г. по т. д. № 524/2010 г. поради недопустимост на отправеното от дружеството искане по чл. 248, ал. 1 ГПК в молбата му от 15.08.2011 г. за присъждане на разноски в размер на 2 500 лв., като производството по същата е прекратено.
Частният касатор моли за отмяна на въззивния акт с твърдението, че решаващият състав неправилно е преценил подадената от него молба като такава за изменение, а не за допълване на първоинстанционното решение в частта за разноските, без да съобрази, че в същото изобщо не са изложени мотиви относно разноските, респ. защо не се уважава искането му за присъждането на такива за прекратяването на производството по единия иск. Изразява и несъгласие с извода за недопустимост на искането по чл. 248, ал. 1 ГПК по съображения за непредставен списък по чл. 80 ГПК, като счита, че приложима в случая е редакцията на тази норма до изменението й с ДВ, бр. 100/21.12.2010 г.
Допускането на касационното обжалване е заявено на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – по въпросите: „1. Какви са критериите, по които следва да се преценява характера на молбата по чл. 248 ГПК, като такава за допълване на решението или като такава за изменение на решението в частта за разноските, независимо от изричното й формулиране от жалбоподателя като такава за допълване; 2. В този смисъл, липсата на мотиви в решението на съда относно разноските по делото дава ли възможност на страната, която не е представила списък по чл. 80 ГПК, да поиска допълване на решението; 3. Допустима ли е молба по чл. 248 ГПК за допълване на решението или за неговото изменение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, но делото е образувано преди изменението на чл. 80 ГПК със ЗИД на ГПК с ДВ, бр. 100/21.12.2010г.”.
Ответникът по частната касационна жалба – И. Д. П. от [населено място] – оспорва същата като недопустима и неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 13.05.2013 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените от страните становища, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е възражението на ответника, че обжалваният акт няма преграждащ характер и поради това не подлежи на касационен контрол. Това становище е в противоречие със задължителната съдебна практика – т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, възприета и в постановеното при действието на новия Граждански процесуален кодекс Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС (т. 24), според която, определението, с което въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд по чл. 248 ГПК (такъв именно е и настоящият случай), следва да се третира като подлежащо на касационен контрол, тъй като по своята същност определението относно изменение на решението в частта за разноските, разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство.
За да обезсили постановеното от Софийски градски съд, VІ-16 състав определение от 01.11.2011 г. по т. д. № 524/2010 г., с което подадената от ответника по това дело молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за присъждане на разноски за отхвърления иск в размер на 2 500 лв. е уважена частично, въззивният съд е счел същото за недопустимо, тъй като с него първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустимо искане. Решаващият състав е преценил молбата на [фирма], [населено място] от 15.08.2011 г. като такава за изменение, а не за допълване на първоинстанционното решение по съображения, че не е налице непълнота на този акт, предвид обстоятелството, че в него се съдържа произнасяне по дължимостта на разноските в съответствие с изискването на чл. 81 ГПК. С оглед на това и поради безспорния факт, че в първоинстанционното производство ответникът не е представил списък за разноските, Софийски апелативен съд, съобразявайки задължителната съдебна практика – т. 9 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, е направил извод за недопустимост на искането по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение постановеното по делото решение в частта за разноските.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Достатъчно основание за това е отсъствието на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК по отношение на поставените от частния касатор въпроси. Първите два от тях са относими към извършената от решаващия състав преценка относно характера на подадената от ответника молба – като такава за изменение или за допълване на решението в частта за разноските и към преценката му налице ли е произнасяне на първоинстанционния съд по дължимостта на разноски. Правилността на направените в тази насока изводи, обаче, е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК и не може да бъде отнесена към основанията да допускане на касационния контрол. По отношение на третия въпрос липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК произтича от обстоятелството, че същият не е обсъждан в обжалвания акт и поради това не може да се счете за обуславящ изхода на спора относно разноските.
Наред с изложеното, следва да се отбележи, че дори и при релевантност на поставените въпроси, касационното обжалване не би могло да бъде допуснато, тъй като не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Доколкото поставените от частния касатор въпроси изобщо не са предмет на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, на което се позовава той, то същото се явява неотносимо към конкретния случай. Оттук и изводът за недоказаност на твърдението за противоречие на въззивния акт със задължителната съдебна практика.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 693 от 24.03.2014 г. по гр. д. № 264/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: