4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№344
гр. София,11.04.2013год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми април през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т. д. N 1057 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], София, срещу решение № 1185 от 03.07.2012г. по т.д. № 959/2012г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 1361/ 14.12.2011г. по т.д. №2087/2010г. на Софийски градски съд, ТО-15 състав, в частта, в която е отхвърлен иска по чл.71 ТЗ на Столична община срещу касатора за признаване на членствени права и е признато, че общината притежава 7 162 акции, всяка една с номинална стойност 2 лева от капитала на [фирма], София.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Ответникът, Столична община, оспорва основателността на жалбата без да излага конкретни съображения.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с решение от 05.10.2001г. на Общото събрание капиталът на акционерното дружество-касатор е увеличен чрез увеличаване на номиналната стойност на акциите от 1.40 лева на 2 лева, като в двугодишния срок от вписването на решението за заплащане на пълния размер на записаните акции Столична община не е заплатила разликата в номиналната стойност на притежаваните от нея 7162 акции, което не е направено и в едномесечния срок, даден с предупреждението за изключването. Въпреки, че акционерът не е направил вноските в посочените срокове и е обнародвано в Държавен вестник предупреждение за изключване, решаващият състав е достигнал до извода, че в случая с изтичането на срока по чл.189, ал.2 ТЗ не се е погасило субективното право на общината на членство в акционерното дружество, даващо основание на дружеството да обезсили и унищожи акциите, притежавани от ищеца, тъй като едномесечното предупреждение изхожда не от Съвета на директорите, а от изпълнителния директор. Според въззивния съд, съгласно устава, е възложено управлението на дружеството на един изпълнителен член на СД, но е предвидено, че действията му следва да са в изпълнение на решения на Съвета на директорите. По аргумент, че уставът предвижда правомощие на СД да предлага на Общото събрание намалянето на капитала, до което води изключването на акционерите, е прието, че за да иницира публикуване на предизвестието по чл.189, ал.2 ТЗ в Държавен вестник, изпълнителният директор е следвало да разполага с решение на СД за това, каквото не е налице. Сочи се, че липсата на такова решение опорочава действията на изпълнителния директор, а от там и валидността на предупреждението, като те не могат да бъдат санирани чрез последващото решение на ОС за обезсилване на акциите, тъй като то няма обратно действие. Направен е изводът, че липсата на елемент от фактическия състав води до ненастъпване на правния ефект на предупреждението – прекратяване на членственото правоотношение на Столична община в акционерното дружество- касатор.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значимите за изхода на делото въпроси: „1. Кой е овластен по смисъла на Търговския закон да иницира производството по отправяне на предизвестие на основание чл.189, ал.2 ТЗ- Общото събрание на акционерите, С. на директорите, изпълнителният директор или всеки заинтересован от изпълнението на задължението на акционерите за вноски?; 2. Настъпват ли предвидените в чл.189, ал.3 ТЗ правни последици при обявено по надлежен ред / в ДВ, респективно- в търговския регистър/ предизвестие до акционерите на основание чл.189, ал.2 ТЗ, ако предизвестието е отправено от изпълнителния директор в качеството на овластен да представлява и управлява дружеството?; 3. Последващото решение на Общото събрание на акционерите за намаляване на капитала в резултат на изключването на акционери на основание чл.189, ал.3 ТЗ може ли да бъде прието за потвърждение на извършените действия от изпълнителния директор на основание чл.189, ал.2 ТЗ – отправяне на предупреждение за изключване на акционер?”. Сочи се, че въпросите са решавани в противоречие с практиката на ВКС, като във връзка с така наведеното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК се представя решение № 75 /31.05.2010г. по гр.д. № 538/2009г., на ВКС, II ТО, както и решение № 342/ 02.07.2007г. по т.д. № 36/2008г. на ВКС, II ТО, постановено по отменения ГПК /основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК/. Касаторът се позовава и на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като развива съображения, че формулираните от него правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, поради липсата на изрична регламентация и на съдебна практика относно изискванията и лицето, което следва да отправи предизвестието по чл.189, ал.2 ТЗ.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Формулираните от касатора въпроси по чл.280, ал.1 от ГПК, във връзка с компетентността за отправяне на предупреждение по чл.189, ал.2 ТЗ, са относими към предмета на конкретното дело, образувано по предявени искове по чл.71 ТЗ, и обуславят изхода му, тъй като решаващият мотив на въззивния съд да признае качеството на акционер на Столична община е, че изпълнителният директор е иницирал публикуване на предизвестието по чл.189, ал.2 ТЗ в Държавен вестник без решение за това на Съвета на директорите, което опорочава валидността на предупреждението. С оглед на това, съдът приема, че е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
Въз основа на представените с жалбата два съдебни акта не се доказва наличието на първите релевирани от него допълнителни основания – по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. В решение № 75/ 31.05.2010г. по гр.д. № 538/2009г., на ВКС, II ТО, е даден отговор на въпроса, че при взето решение на общото събрание за прилагане на последиците по чл.189, ал.3 ТЗ, отмяната му по реда на чл.74 ТЗ не е положителна процесуална предпоставка за надлежното предявяване на иск по чл.71 ТЗ от засегнатия акционер. Въпросът не е идентичен с този, разрешен в атакувания съдебен акт относно органа, който е компетентен да отправи предупреждение по чл.189, ал.2 ТЗ, поради което не се доказва наведеното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Второто решение на ВКС, посочено от касатора, също не съдържа отговор на поставения въпрос, тъй като касае хипотеза на изключване на съдружник в ООД, а не на акционер, какъвто е настоящият случай, поради което не би могло да обоснове наличие на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Налице е, обаче, последното релевирано от жалбоподателя допълнително основание за касационно обжалване – по чл.280, ал.1, т.3 от ТЗ, тъй като точното прилагане на закона и развитие на правото формират основание за допускане на касационно обжалване, което е налице, когато приносът в тълкуването на закона осигурява решаването на делата, съобразно точния смисъл на закона, какъвто е и настоящият случай. При липсата на задължителна съдебна практика и наличието на неяснота на разпоредбите относно отправянето на едномесечното предизвестие по чл.189, ал.2 ТЗ за изключване на акционерите, налага преодоляването им по тълкувателен път.
Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне, съгласно чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК, по конкретизирания от настоящия състав, съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпрос: „Кой орган е компетентен да отправя писмено едномесечно предупреждение по чл.189, ал.2 ТЗ?”.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 286,48 лева / при 7162 бр. акции с номинал от 2 лева/.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение 1185 от 03.07.2012г. по т.д. № 959/2012г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора, [фирма], София, в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 286,48 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.