О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
София, 11.05.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 1097 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Д” А. , гр. С. чрез процесуалния му пълномощник срещу въззивно решение от 10.04.2009 г. по в. гр. д. № 4057/2007 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 17.07.2007 г. по гр. д. № 16544/2006 г. на Софийски районен съд. С посочения съдебен акт, “Д” А. е осъдено да заплати на “Б” О. , гр. С. сумата 5 100 лв., съставляваща неизплатено възнаграждение по договор за спедиция от 29.08.2005 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 28.07.2006 г., сумата 610 лв. – незаплатени разноски по договора, ведно със законната лихва и разноски по делото.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението на визираните в чл. 281, т. 3 ГПК основания.
В изложението към жалбата по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и допълнителното уточнение на основанията за допускане на касационно обжалване, след предоставена на два пъти възможност на жалбоподателя да изложи основания по допускане на касационно обжалване, се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос – за института на неустойката и разноските по изпълнение на спедиционен договор. Поддържат се доводи за неоснователност на претенцията по чл. 356, ал. 2 ТЗ, тъй като не било доказано, че възнаграждението е уговорено между страните, както и, че между разноски за изпълнение на поръчката и възнаграждението за изпълнението й, съществувала разлика, като се позовава на Решение № 6593/31.10.2000 г. по адм. дело № 3156/2000 г. на В. административен съд.
Ответникът по касация, “Б” О. , чрез процесуалния си пълномощник, е заявил становище за липса на основания за допускане касационно разглеждане на делото, а по същество – за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Софийски градски съд, след преценка на събраните по делото доказателства, е приел от фактическа страна, че между страните са възникнали правоотношения по два договора за спедиция, както и че в изпълнението на първия от тях, ищецът е сключил договор за международен превоз на товари от Германия до София с ЕТ ”Н”.становено е било, че третото лице изпращач на товара е отказало натоварването им, за което е бил уведомен и жалбоподателя, като въззивният съд е посочил, че ищецът е доказал направените от него разноски в размер на 610 лв., които са дължими на основание чл. 356, ал. 2 ТЗ.
По отношение на втория договор от 29.08.2005 г. е доказано изпълнение по него, стоката е била предадена на ответното дружество, но не е била заплатена уговорената като възнаграждение сума в размер на 5 100 лв.
В изложението си по допускане на касационното обжалване жалбоподателят твърди, че е налице произнасяне по материалноправен въпрос, който бил разрешен противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Той обаче не сочи кой е конкретния материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в разрез с константната практика на ВКС или въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Значимостта на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл е и регламентацията, съдържаща се в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК. Визираното от жалбоподателя ”произнасяне по тълкуване на института на неустойката и разноските по изпълнението по спедиционен договор” не би могло да се счете като формулиране на въпроси, които са конкретни и значими в случая, предвид основанието и петитума на иска, както и че този въпрос е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението.
Общата формулировка в изложението, че съдът се направил разграничение между разноски по изпълнение на поръчката и възнаграждението за изпълнението й, и недоказване на “уговорено възнаграждение” не означава излагане на водещото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, което от своя страна е свързано с разрешаването на въпрос, който е от значение за изхода на делото. Този въпрос е винаги конкретен, той се включва в предмета на делото, индивидуализиран от ищеца чрез основанието и петитума на иска, и обуславя правните изводи на съда. Правната материя и нейната законова уредба, намерила отражение в Г. ХХV и ХХІV от Ч. Т. на ТЗ е достатъчно подробно регламентирана, налице е и съдебна практика, както по отношение определяне на възнаграждението на спедитора, така и по въпросите, свързани с направени разноски по изпълнение на договора.
Непосочването от касатора на конкретен материалноправен или процесуален въпрос, съобразно разбирането на закона, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да бъдат коментирани другите изисквания на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, които бланкетно са посочени в изложението.
Доводите на касатора за неправилност на правните изводи на решаващата въззивна инстанция, макар и съставляващи част от отделно изложените основания за допускане на касационно разглеждане на делото, всъщност преповтарят съображенията в касационната жалба във връзка с оплакванията за нарушения на материалния закон и необоснованост на атакуваното решение. Тези доводи са относими към твърдяната неправилност на решението и затова е недопустимо да се обсъждат от ВКС при селектиране на жалбите по реда на чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е налице и поддържаното от жалбоподателя допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Тази хипотеза визира случаи, когато разрешеният правен въпрос трябва да е едновременно от значение за правилното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Не е налице и основанието по т. 2, чл. 280 ГПК, тъй като дори и да би могло да се приеме, че е налице формулиран материалноправен въпрос, то отсъстват доказателства за неговото противоречиво разрешаване от съдилищата. Позоваването на решение на ВАС е ирелевантно, тъй като понятието “практика на съдилищата” по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не включва практиката на административните съдилища, с оглед различния предмет на правораздаване /т. 3 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 10.04.2009 г. по гр. д. № 4057/2007 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: