3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 347
С. 31.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 10 февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 5552/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. М. П. от [населено място] бряг, подадена от пълномощника му адв. Т. Г., срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд, № 387 от 18.07.2014г. по в.гр.д. № 564/2014г., с което е потвърдено решението на Плевенския районен съд, № 470 от 25.03.2014 г. по гр.д. № 4431/2013 г. с което са отхвърлени предявените от Р. М. П. против Б. дирекция за управление на водите в Дунавски район с център [населено място] искове с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, а с въззивното решение исковете са отхвърлени и срещу Министерство на околната среда и водите.
Ответниците по касация Б. дирекция за управление на водите в Дунавски район с център [населено място] чрез пълномощника си юрисконсулт Ц. Х. и Министерство на околната среда и водите чрез пълномощника си юрисконсулт М. К. в подадените писмени отговори молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявените от Р. М. П. против Б. дирекция за управление на водите в Дунавски район с център [населено място] и Министерство на околната среда и водите искове с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, въззивният съд е приел, че директорът на басейнова дирекция представлява орган на изпълнителната власт съгласно чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за администрацията, същият е орган на изпълнителната власт на регионално ниво, ръководител на държавна институция – басейнова дирекция, чието създаване е предвидено със закон – Закона за водите, и чиито правомощия са уредени в този закон. Обстоятелството, че законът дава възможност на министъра на ОСВ да създаде повече от една басейнова дирекция за съответен район както и, че с негова заповед се определя колко ще са тези дирекции в рамките на районите, които са законоустановени, не означава, че държавната институция, каквато е Б. дирекция, не е създадена със закон. Съществуването й, създаването, правомощията на директора и функциите на дирекцията са предвидени в съответните разпоредби на чл. 152-156 от Закона за водите. Директорът на Б. дирекция представлява териториален орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19 от Закона за администрацията и е между лицата по чл. 19, ал. 4, т. 4 на същия закон, следователно трудовото му правоотношение може да бъде прекратено на основание чл. 19а, ал. 2 ЗА от органа, който го назначава – в случая министъра на околната среда и водите, на осн. чл. 16 от Правилника за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции. По тези съображения съдът е приел, че е изпълнен фактическият състав на чл. 19а, ал. 2 ЗА, поради което уволнението на така посоченото основание е извършено законосъобразно.
К. Р. М. П. моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по въпроса „счита ли се длъжността „директор” на държавна институция, създадена със заповед на отделен министър, за длъжност на орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗА”. Прилага съдебна практика.
Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като отговор на поставения въпрос вече е даден с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 44 от 26.03.2015 г. по гр.д. № 4123/14г. ІV г.о. ВКС, с което е прието, че директорите на басейновите дирекции попадат в обхвата на органите на изпълнителната власт по смисъла на чл.19, ал.4, т.4 З.. и техните правоотношения могат да се прекратяват по реда на чл.19а, ал.2 от същия закон. Прието е, че съгласно чл.153, ал.1 от Закона за водите /ЗВ/ за басейновото управление на водите в районите по чл.152 ЗВ се създават басейнови дирекции към Министерството на околната среда и водите, следователно образуването на басейновите дирекции, както и определянето на териториалната им юрисдикция, е изрично посочено в нормативен акт от най-висока степен – закон. В чл.154 ЗВ се предвижда посочените в чл.153 ЗВ басейнови дирекции да се създават със заповед на министъра на околната среда и водите, която се обнародва в „Държавен вестник“, а дейността, организацията на работа и съставът им да се определят с правилник, също издаден от министъра на околната среда и водите. Предвидените в чл.154 ЗВ актове на министъра на околната среда и водите имат вторичен, производен характер и целят конкретизиране на създадените по силата на специалния закон териториални органи на държавната изпълнителна власт в областта на управлението на водите. Под „създадени със закон или с постановление на Министерския съвет“ законодателят е имал предвид тези държавни институции да са предвидени като част от системата на органите за държавно управление за първи път в закон, какъвто е и настоящият случай, или в постановление на МС.
В. решение съответства на даденото от ВКС тълкуване на закона в отговор на поставения въпрос, поради което не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Плевенския окръжен съд, № 387 от 18.07.2014г. по в.гр.д. № 564/2014г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: