4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 347
София, 31.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1217/2019 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Ачелия Г. Х., малолетна, представлявана от своята майка и законен представител Лелфер Д. Е., чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 9163/11.04.2019 г. по ч.гр.д. № 3253/2019 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 31.01.2019 г. за прекратяване на производството по гр.д. № 68388/2018 г. на Софийски районен съд, ІІІ г.о., 148 състав и изпращането му по подсъдност на Районен съд Търговище.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното определение, тъй като приетите изменения на чл.115 и чл.119 ГПК не съответстват на гарантираното от чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България право на гражданите за равенство пред закона, а от друга страна промяната на ГПК нарушава чл.20 и чл.21 от Хартата на основните права на ЕС. Твърди се, че по подадената искова молба не е внесена ДТ и едва след отстраняване на тази нередовност, сезираният съд би могъл да изпраща делото на друг съд по правилата на местната подсъдност. Оспорва се изводът на СГС, че по арг. от чл.119, ал.3 ГПК съдът следи служебно за спазването на подсъдността по чл.115, ал.2 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. Противоречи ли на чл.6, ал.2 от КРБ разпоредбата на чл.115, ал.2 ГПК след като се допуска лица с определено лично състояние, което ги определя като „увредени лица“, да имат по-малко права по отношение на основната местна подсъдност по ГПК /по седалище или адрес на ответника/ от останалите ищци по КЗ – застрахованите лица и въобще от останалите ищци по ГПК; 2. Противоречи ли разпоредбата на чл.115, ал.2 ГПК на нормата на чл.20 и чл.21 от Хартата на основните права на ЕС и въвежда ли дискриминация по признак „увреждане“ и 3. При наличие на нередовна искова молба и едновременно неспазена местна подсъдност следва ли съдът да приложи нормата на чл.129, ал.2 ГПК или може да изпрати нередовна искова молба на местно компетентния съд на основание чл.119, ал.3 ГПК. Твърди се, че поставените въпроси касаят нови изменение на ГПК, като новите норми създават редица неясноти при тълкуването им, произтичащи и от самата редакция, налагащо изясняването им чрез произнасяне от ВКС.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е направено искане за сезиране на Конституционния съд в случай, че се допусне касационно обжалване по първия поставен въпрос и искане за отправяне на преюдициално запитване в случай, че се допусне обжалването по втория въпрос и съответно за спиране на производството.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, като съобрази данните по делото, приема следното:
Производството пред СРС е образувано по подадена на 23.10.2018 г. искова молба от частната жалбоподателка срещу ЗАД ”Булстрад Виена иншурънс груп” АД за заплащане на обезщетения за имуществени вреди по чл.226 КЗ/отм./, произтичащи от настъпило ПТП на 22.11.2013 г. в района на [населено място] – ж.п. гара Д. и [населено място], при което е причинена смъртта на Г. Х. Е. – баща на малолетната ищца.
Сезираният със спора съд, след служебно изискване на съответните справки от НБДН, според които към момента на ПТП ищцата е имала постоянен и настоящ адрес в [населено място], е приел, че делото следва да се изпрати по подсъдност на РС-Търговище, с оглед разпоредбата на чл.115, ал.2 ГПК.
Въззивният съд е споделил изводът на първата инстанция, като е приел, че за спазването на подсъдността по чл.115, ал.2 ГПК съдът следи служебно до приключване на първото по делото заседание. Тези съображения са основани на разпоредбата на чл.119, ал.3 ГПК.
За неоснователни са счетени доводите на жалбоподателката за незаконосъобразно изпращане на делото по подсъдност преди отстраняване нередовността на исковата молба, с оглед систематичното място на правната норма, регламентирана в чл.118, ал.1 ГПК, като преценката на сезирания съд сам да реши дали делото му е подсъдно предшества проверката за редовност на исковата молба. Последната следва да се извърши от местно компетентния съд при провеждане на производство по 129 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е дължен да посочи конкретен правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, както и да обоснове някоя от допълнителните предпоставки за достъп до касация. В посочения акт на нормативно тълкуване е акцентирано и на разликата между основанията за допускане на касационно обжалване от основанията по чл.281, т.3 ГПК, като последните не могат да се преценяват във фазата по селекция.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси не попадат в обхвата на основния селективен критерий, тъй като в обжалвания съдебен акт липсва произнасяне по първия и по втория въпрос, а произнасянето по въпрос № 3 не може да се счете за обуславящо за изхода на делото по процесуалния въпрос, касаещ местната подсъдност по чл.115, ал.2 ГПК, за която съдът следи и служебно съгл. чл.119, ал.3 ГПК.
Независимо от неустановяване на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, не е налице и бланкетно поддържаната допълнителна предпоставка – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като по приложение на сега действащата редакция на чл.115, ал.2 ГПК е налице практика на ВКС, ТК, – така например, определение по ч.т.д. № 2917/2018 г., според която специалната месна подсъдност по спорове по искове за обезщетения на увредено лице по Кодекса за застраховането изключва общата подсъдност по чл.108, ал.1, изр. 1 ГПК – по седалище на ответника; В рамките на тази специална местна подсъдност са регламентирани алтернативни възможности за предявяване на иска от увреденото лице пред местно компетентен съд измежду съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца /неговото седалище/ или по местонастъпване на застрахователното събитие, които отчитат интересите на ищците. Възражението за неподсъдност на делото на основание чл.119, ал.3, вр. с чл.115, ал.2 ГПК може да се направи от ответника в отговора на исковата молба и да се повдигне служебно от съда до приключване на първото по делото заседание; При преценка на сезирания съд, че спора, с който е сезиран не му е подсъден, той следва да го изпрати на надлежния съд, като последният е длъжен да извърши проверка за редовност на исковата молба.
С оглед липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване, исканията за сезиране на Конституционния съд и за отправяне на преюдициално запитване по чл.628 ГПК са неоснователни.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 9163/11.04.2019 г. по ч.гр.д. № 3253/2019 г. на Софийски градски съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отправяне на преюдициално запитване, както и искането за сезиране на Конституционния съд на Република България.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: