О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 349
София, 10.07.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 6 юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЗОЯ АТАНАСОВА
ч.гр.дело № 2166 по описа за 2017 год.
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена частна касационна жалба от ищцата Р. М. Д., чрез адв. Н. Г. срещу определение № 87/13.02.2017 г. по ч.гр.дело № 72/2017 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от Р. М. Д. частна жалба вх. № 330/11.01.2017 г. против разпореждане № 11085/23.12.2016 г., постановено по в.гр.дело № 1211/2016 г. на Старозагорския окръжен съд. С последното разпореждане е Старозагорския окръжен съд е върнал касационна жалба, подадена от Р. М. Д. срещу решение № 294/21.10.2016 г., постановено по в.гр.дело № 1211/2016 г. на същия съд.
Жалбоподателката поддържа доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение. Счита, че неправилно апелативния съд е приел, че касационната жалба следва да се върне, като процесуално недопустима.
В изложението към касационната частна жалба е посочено, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК на определението на Пловдивския апелативен съд по поставените въпроси в същото.
Ответникът по частната жалба [фирма] [населено място], чрез адв.М. К. в писмен отговор е изразил становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на частната жалба по същество.
Върховният касационен съд състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационната частна жалба е процесуално недопустима по следните съображения:
С решение № 294/21.10.2016 г., постановено по в.гр.дело № 1211/2016 г. на Старозагорския окръжен съд е отменено решение № 141/18.03.2016 г. по гр.дело № 2831/2015 г. на Казанлъшкия районен съд в частта, с която е осъден [фирма] [населено място] да заплати на Р. М. Д. сумата 6028.12 лв., представляваща дължимо обезщетение по чл.225,ал.3 КТ за периода от 21.10.2012 г. до 21.10.2015 г., ведно със законната лихва от 04.11.2015 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е осъден [фирма] да заплати на Р. М. Д. сумата 272 лв. разноски по делото и вместо отменената част е отхвърлен предявения иск от Р. М. Д. против [фирма] за заплащане на сумата 6028.12 лв., представляващи дължимо обезщетение по чл.225,ал.3 КТ за периода 21.10.2012 г. до 21.10.2015 г., ведно със законната лихва от 04.11.2015 г. до окончателното изплащане и е осъдена ищцата да заплати на ответника сумата 1512 лв. разноски по делото. Със същото въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение в останалата обжалвана част.
Срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд е подадена касационна жалба вх. № 14358/25.11.2016 г. от ищцата Р. Д.. С разпореждане № 10971 от 28.11.2016 г. по в.гр.дело № 1211/2016 г. на Старозагорския окръжен съд касационната жалба е оставена без движение с указания за отстраняване на нередовности на жалбата.
С разпореждане № 11085/23.12.2016 г. постановено по в.гр.дело № 1211/2016 г. на Старозагорския окръжен съд касационната жалба, подадена от Р. Д. е върната на основание чл.286,ал.1,т.2 ГПК.
С обжалваното определение № 87/13.02.2017 г. постановено по ч.гр.дело № 72/2017 г. на Пловдивския апелативен съд е оставена без уважение подадената от Р. М. Д. частна жалба вх. № 330/11.01.2017 г. против разпореждане № 11085/23.12.2016 г. по в.гр.дело № 1211/2016 г. на Старозагорския окръжен съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 2 ГПК, в редакцията от 03.07.2015г /ДВ, бр.50/2015г., в сила от 07.07.2015/, на обжалване пред ВКС подлежат определенията по ал.1, постановени от апелативен съд. Когато такива определения са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция определението му подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд, чието произнасяне е окончателно. Режимът за обжалване и в двата случая е еднакъв – с проверката, която извършва ВКС, респективно, която извършва апелативният съд за законосъобразност на определението на въззивния съд за връщане на касационната жалба, се изчерпва инстанционният контрол. В настоящият случай е обжалвано разпореждане от 23.12.2016 г. на Старозагорския окръжен съд, като въззивна инстанция, с което е постановено връщане на касационната жалба на ищцата Р. Д. срещу въззивното решение на същия съд. Това разпореждане подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд и с произнасянето на последния съд инстанционният контрол е изчерпан. Определението на Пловдивския апелативен съд не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения подадената касационна частна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима касационна частна жалба вх. 1551/24.02.2017 г. подадена от ищцата М. М. Д., [населено място], [улица], общ.П. Б., обл.С. З., чрез адв. Н. Г. срещу определение № 87/13.02.2017 г., постановено по ч.гр.дело № 72/2017 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от Р. М. Д. частна жалба вх. № 330/11.01.2017 г. против разпореждане № 11085/23.12.2016 г., постановено по в. гр. дело № 1211/2016 г. на Старозагорския окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. дело № 2166/2017 г. по описа на ВКС, Четвърто гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл. 274, ал. 2, пр. 2 ГПК в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред друг състав на Гражданска колегия на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: