О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
София, 27.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №2840/2015 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№90435/23.7.2014, подадена от адвокати Т. М. и М. Т. – процесуални представители на Г. Х. П. от [населено място], срещу въззивно определение № 13451/27.6.2014 год. по ч.гр.д. №6815/2014 год. по описа на Софийския градски съд, ГК, с което е потвърдено определение от 04.3.2014 г. по гр.д.№27079/2013 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 76 състав, с което е върната искова молба, по отношение на масивна двуетажна къща с площ от 129,24 кв.м.
С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че предмет на делбата могат да бъдат само вещи, които реално съществуват към момента на нейното извършване, т.е. по отношение на масивната двуетажна къща, построена на 129,24 кв.м, искът е недопустим, тъй като е налице изрично признание от страна на ищеца – жалбоподател, , че къщата съществува по нотариален акт, но реално в момента е съборена.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/инкорпорирано в частната касационна жалба/, частният касационен жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Твърди се, че настоящият случай е решен в противоречие с практиката на ВКС, тъй като един или няколко от съсобствениците са отговорни за (евентуалното) погиване на част от делбената маса, а това действие по своите последици е аналогично на разпоредителна сделка на един от сънаследниците с отделна сънаследствена вещ – намаляване на делбената маса и ощетява патримониума на другите съделители(или призваните да наследят). Сочи се, че практически погиването на вещта не може да бъде прогласено за нищожно или относително недействително, но произвежда действие, водещо до реципрочно намаляване на делбените дялове. В тази връзка се сочи ТР №72/09.4.1986 г. по гр.д.№36/1985 г. на ВС ОСГК, съгласно което актовете на разпореждане на сънаследник с отделна сънаследствена вещ или с идеална част от такава са абсолютно недействителни. Налице е и позоваване на ТР №1/2004 г. Моли се за отмяна на обжалваното определение.
Ответниците по частната касационна жалба – И. И. С., Д. А. М., К. А. А. и Б. А. А., не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че последната е подадена в законния срок. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа релевантен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да е относим към настоящия процесуален спор.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в съдебния му акт. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното определение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното определение.
Касационният жалбоподател е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към частната касационната жалба. Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд решава въпроса за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
В процесния случай сочените оплаквания са касационни, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното определение бъде допуснато до касационно обжалване.
Поради това въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение по частна касационна жалба, вх.№90435/23.7.2014, подадена от адвокати Т. М. и М. Т. – процесуални представители на Г. Х. П. от [населено място], срещу въззивно определение № 13451/27.6.2014 год. по ч.гр.д. №6815/2014 год. по описа на Софийския градски съд, ГК, по частна касационна жалба, вх.№90435/23.7.2014, подадена от адвокати Т. М. и М. Т. – процесуални представители на Г. Х. П. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: