О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355
София,14.06. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори юни през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 170/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ч” АД – гр. В. срещу решение № 180 от 19.10.2009 г. по т. д. № 331/2009 г. на Варненски апелативен съд, с което след отмяна на постановеното от Шуменски окръжен съд решение от 14.04.2009 г. по т. д. № 423/2008 г. са отхвърлени предявените от касатора против „А” АД обективно съединени искове за заплащане на сумата 244 266 лв., претендирана като обезщетение за вреди от виновно неизпълнение на договор за присъединяване към газоразпределителната мрежа, и на сумата 82 837.66 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договор за доставка на природен газ за периода 13.11.2006 г. – 31.05.2007 г., като са присъдено разноски на ответника в размер на 14 542 лв.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед на което прави искане за неговата отмяна му и за уважаване на исковете. Релевира доводи, че въззивният съд не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото и правните му аргументи за неизправност на ответното дружество като страна по сключените договори. Позовава се на неправилно приложение на разпоредбите на чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, довело до незаконосъобразност на изводите за неоснователност на исковите претенции.
В съответствие с изискването на чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът е представил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което приложното поле на обжалването е аргументирано със съществения материален интерес на делото и с неправилността на обжалвания съдебен акт. Според тезата в изложението, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като „пороците му са от такова естество, че засягат точното прилагане на закона и имат значение за развитието на правото” и „ако не бъдат отстранени, решението ще послужи като аргументация за по-нататъшно извращаване на закона”.
Ответникът по касация „А” АД – гр. Ш. изразява становище, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационен контрол поради отсъствие на надлежно формулирани основания по чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Варненски апелативен съд е отменил решение на Шуменски окръжен съд и е отхвърлил като неоснователни предявените от касатора „Ч” АД против „А” АД обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД за заплащане съответно на сумата 244 266.33 лв. – претендирано обезщетение за вреди от виновно неизпълнение на договор от 09.08.2005 г. за присъединяване към газопреносната мрежа, и на сумата 82 837.66 лв. – неустойка за неизпълнение на договор от 20.04.2006 г. за доставка на природен газ. За да отхвърли исковете, въззивният съд е приел за основателни възраженията на ответника за насрещно неизпълнение на поетите от ищеца задължения по сключените помежду им два договора. Изводът, че ищецът е неизправна страна в облигационните връзки, е аргументиран с обстоятелството, че въпреки своевременното изграждане на възложеното с договора от 09.08.2005 г. газопреносно отклонение с обслужващи съоръжения, ищецът – изпълнител по договора не е бил в състояние да подаде уговореното с договора от 20.04.2006 г. количество природен газ поради неосигуряване на надлежно разрешение за ползване на отклонението. След анализ на приложимите разпоредби на ЗУТ и на Наредба № 2/31.07.2003 г. г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минималните гаранционни срокове, решаващата инстанция е приела, че разрешението за ползване е абсолютно условие за законосъобразно ползване на газопреносните съоръжения от ответника – възложител и че дори същият да е бил в забава по отношение на поетите с договора задължения, пропускът на насрещната страна за осигури необходимото разрешение от ДНСК го освобождава от последиците на собствената му забава, съгл. чл.96 от ЗЗД, а оттук – и от отговорност за договорно неизпълнение по чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
Допускането на въззивното решение до касационно обжалване е обусловено от предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК. За да е допустимо обжалването, решението трябва да съдържа произнасяне по значим за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е разрешен в отклонение от задължителната практика на ВС или ВКС /т.1/, решаван е противоречиво от съдилищата /т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /т.3/. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на значимия за конкретното дело правен въпрос е задължение на касатора и определя рамките, в които Върховният касационен съд извършва селекция на касационните жалби в производството по чл.288 от ГПК. В цитираното решение е прието изрично, че с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес касационната инстанция не е длъжна и не може да извежда обуславящия правен въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства, а разполага единствено с правомощия да го конкретизира и уточни, когато е неясно и неточно формулиран. Непосочването на значимия правен въпрос е обявено в т.1 от ТР № 1/2010 г. като достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационен контрол, без да е необходимо да се обсъждат допълнителните предпоставки по т.1-т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК, специфични за поддържаното от касатора основание.
В конкретния случай касаторът е изпълнил формално вмененото му от чл.284, ал.3, т.1 от ГПК задължение за представяне на изложение с основанията за достъп до касационно обжалване. Изложението обаче е напълно формално, тъй като в него не е посочен нито един правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, който може да бъде определен като значим за изхода на инициираното от касатора дело. Решаващите мотиви на въззивната инстанция насочват към материалноправен въпрос, чието разрешаване е обусловило отхвърлянето на осъдителните искове. Въпросът е свързан с преценката относно необходимостта от разрешение по чл.137, ал.1, т.2, б.”б” от ЗУТ, издадено от ДНСК по реда на Наредба № 2/31.07.2003 г., като предпоставка за въвеждането в експлоатация и за законното използване на изграденото по силата на договора от 09.08.2005 г. газопреносно отклонение, а оттук – и за изпълнение на поетите от страните задължения по този договор и по другия договор от 20.04.2006 г. за доставка на природен газ. В изложението не се съдържат каквито и да било твърдения по повод на така очертания въпрос, а формулирането му от настоящия състав е недопустимо с оглед принципа на диспозитивното начало и указанията в ТР № 1/2010 г. Доводите на касатора, с които е обосновано приложното поле на касационното обжалване, касаят изцяло правилността на въззивното решение. Основанията за достъп до касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК са отъждествени с касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК, които са извън пределите на преценка в производството за селектиране на касационните жалби и не могат да послужат като повод за достъп до касационен контрол.
Непосочването на значимия за изхода на конкретното дело правен въпрос е основание въззивното решение по т. д. № 331/2009 г. на Варненски апелативен съд да не бъде допуснато до касационно обжалване, без да се обсъжда поддържаната допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК.
Предвид изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 180 от 19.10.2009 г., постановено по т. д. № 331/2009 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :