Определение №358 от 41039 по ч.пр. дело №282/282 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 358
С.,10.05.2012 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и дванадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 282/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. В. Г. и Б. Ч. Б. – двамата от [населено място], срещу определение № 263 от 27.02.2011 г., постановено по ч. т. д. № 802/2011 г. на Старозагорски окръжен съд. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане за незабавно изпълнение на парично задължение, обективирано в заповед № 569 от 16.03.2011 г. по ч. гр. д. № 704/2011 г. на Казанлъшки районен съд, с което е разпоредено частните жалбоподатели да заплатят солидарно на [фирма] сумите 27 392.42 лв. – главница по договор за кредит, и 3 122 лв. – лихви по кредита, ведно със законни лихви върху главницата и разноски за заповедното производство.
Частните жалбоподатели молят за отмяна на въззивното определение като излагат касационни доводи по чл.281, т.3 ГПК за неговата неправилност. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – [населено място], е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за недопускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима.
Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени лимитивно в разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК. На касационно обжалване с частна жалба подлежат само определенията, с които се оставят без уважение частни жалби срещу първоинстанционни определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т.1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т.2/. Извън посочените хипотези, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд на основание чл.274, ал.2 ГПК само в случаите, когато са постановени за пръв път от въззивен съд и отговарят на изискванията на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
С обжалваното определение Старозагорски окръжен съд се е произнесъл като въззивна инстанция по подадена на основание чл.419, ал.1 ГПК частна жалба срещу разпореждане на Казанлъшки районен съд, с което е постановено незабавно изпълнение на парично задължение, предмет на издадена по реда на чл.417 и сл. от ГПК заповед за незабавно изпълнение. Определението по чл.419 от ГПК не попада сред категорията въззивни актове по чл.274, ал.3 от ГПК, за които е предвиден касационен контрол, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на заповедното производство и не разрешава материалноправен спор за съществуване на предявеното в това производство вземане. Правните последици на определението по чл.419 ГПК са относими единствено към изпълнението на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, което не позволява същото да бъде отнесено към подлежащите на касационен контрол определения по чл.274, ал.3 ГПК.
Предвид изложените съображения, настоящият състав се присъединява към преобладаващото в Търговска колегия на Върховния касационен съд становище за недопустимост на касационното обжалване на въззивните определения по чл.419 ГПК и приема, че частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима поради необжалваемост на атакувания с нея съдебен акт.
Поради обстоятелството, че с настоящото определение само се констатира обжалването на съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол, а не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, определението е окончателно и не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на И. В. Г. и Б. Ч. Б. – двамата от [населено място], срещу определение № 263 от 27.02.2011 г., постановено по ч. т. д. № 802/2011 г. на Старозагорски окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :

Оценете статията

Вашият коментар