7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 371
София,03.06. 2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 962/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби с идентично съдържание, подадени от [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение от 07.05.2012 г., постановено по гр. д. № 9303/2013 г. на Софийски градски съд, ІІ-а гражданско отделение. Решението е обжалвано в частта, с която е оставено в сила решение от 26.07.2001 г. по гр. д. № 8777/99 г. на Софийски районен съд, 44 състав, в частта за отхвърляне на предявения от [фирма] против Мария Х. М. с конституирани наследници по чл.120 ГПК /отм./ Н. Я. Г. и Г. Я. Г. иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./ за признаване право на собственост до размер на 97,489 % от недвижим имот, представляващ Кафе – сладкарница „Прага” с площ 300 кв. м., разположен в шестетажна жилищна сграда на [улица] [населено място].
К. поддържа, че въззивното решение е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – § 6, ал.6 ПЗР на ЗППДОП /отм./, и при съществено процесуално нарушение на чл.188, ал.1 и ал.3 ГПК /отм./. В касационните жалби са изложени подробни доводи срещу изводите на въззивния съд за материална законосъобразност на заповедта, с която първоначалната ответница по иска е обезщетена със съсобственост в процесния недвижим имот. Развити са съображения в подкрепа на поддържаната пред инстанциите по същество теза за наличие на отрицателните предпоставки на § 6, ал.6 ЗППДОП /отм./, изключващи правото на обезщетение чрез съсобственост по чл.2, ал.1, т.1 ЗОСОИ в случаите на започнала приватизационна процедура за имота.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдения, че въззивното решение съдържа произнасяне по значими за изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за развитието на правото и са разрешени в отклонение от практиката в решение № 1074/07.02.2002 г. по адм. д. № 3093/2000 г. на ВАС, решение № 7431/15.07.2003 г. по адм. д. № 2764/2002 г. на ВАС, решение № 10079/17.10.2006 г. по адм. д. № 7990/2005 г. на ВАС и решение № 417/19.05.2009 г. по гр. д. № 307/2008 г. на ВКС, ІІІ г. о. Въпросите са формулирани в изложения по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, към които е приложена цитираната съдебна практика.
Ответниците по касация Н. Я. Г. и Г. Я. Г. оспорват искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба в писмен отговор по чл.287 ГПК. Претендират разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна в преклузивния едномесечен срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството по гр. д. № 8777/99 г. е образувано пред Софийски районен съд по предявен от [фирма] против Мария Х. М. /починала в хода на процеса и заместена от наследниците си по закон Н. Г. и Г. Г./ положителен установителен иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./ за признаване право на собственост върху Кафе – сладкарница „Прага” в [населено място], на [улица]. Ищецът е обосновал активната си материалноправна легитимация по иска с твърдения, че е собственик на спорния имот по силата на правоприемство от [фирма] – търговско дружество, образувано по реда на чл.62, ал.2 ТЗ, в чийто капитал имотът е включен с решение на В. на ОбНС „С.”. Правният интерес от завеждане на иска е аргументиран с противопоставените от ответницата заповеди на Областния управител на Област София, с които на основание ЗОСОИ същата е обезщетена със съсобственост в имота до размер на 97,489 %. Като се е позовал на решение от 09.03.1998 г. на СОС, с което е открита процедура за приватизация на [фирма], ищецът е навел твърдения, че заповедта за обезщетяване със съсобственост е издадена в нарушение на § 6, ал.6 ЗППДОП /отм./ и не е годна да породи собственически права в полза на ответницата. Поради това е поискал да се признае за установено по отношение на последната, че той е изключителен собственик на имота.
За да потвърди решението на Софийски районен съд за отхвърляне на иска по чл.97, ал.1 ГПК /отм./, Софийски градски съд е приел, че искът за признаване право на собственост върху 97,489 % от имота е неоснователен, тъй като първоначалната ответница, а след смъртта й нейните наследници по закон, са придобили валидно собствеността върху посочената част от имота по силата на издадените от областния управител заповеди за имотно обезщетяване на основание чл.2, ал.1, т.1 ЗОСОИ. Въззивният съд е счел за установено, че обектът Кафе – сладкарница „Прага”, изграден на мястото на отчуждена от наследодателя на ответницата и впоследствие съборена жилищна сграда, е включен в капитала на [фирма] с решение на принципала СОС. След анализ на доказателствата по делото съдът е достигнал до извод, че към релевантния за законосъобразността на заповедта по чл.2 ЗОСОИ момент – този на издаването й /27.05.1998 г./, не са съществували законови пречки ответницата да бъде обезщетена със съсобственост в процесния имот на основание чл.2, ал.1, т.1 ЗОСОИ. За неоснователен е счетен доводът на ищеца за наличие на отрицателните предпоставки на § 6, ал.6 ЗППДОП /отм./ в действащата към този момент редакция, изключващи правото на лицата по чл.2 ЗОСОИ на обезщетяване със съсобственост в имот, включен в капитала на търговско дружество, в хипотезите на сключена приватизационна сделка за имота и на взето решение за приватизация на дружеството. Изложени са съображения, че към момента на издаване на заповедта по чл.2 ЗОСОИ разпоредбата на § 6, ал.6 ЗППДОП /отм./ е била неприложима, тъй като за имота не е била сключена приватизационна сделка, а решението за приватизационна продажба на 75 % от капитала на [фирма] е взето едва на 09.11.1998 г., след като вече е бил определен начинът на обезщетяване по чл.2, ал.1, т.1 ЗОСОИ. С мотив, че разпоредбата на § 6, ал.6 ЗППДОП /отм./ визира като пречка за обезщетяване със съсобственост решението за приватизация на цялото дружество, в чийто капитал е включен определеният като обезщетение имот, не и решение за приватизационна продажба на самия имот като обособена част, въззивният съдебен състав е отказал да възприеме защитната теза на ищеца за незаконосъобразност на заповедта за имотно обезщетяване поради наличие на взетото преди издаването й решение от 24.09.1997 г. на СОС за продажба на Кафе – сладкарница „Прага” като обособен обект от имуществото на [фирма]. Въззивният състав е преценил за неотносимо към фактическия състав на § 6, ал.6 ЗППДОП /отм./ решение № 2 по протокол № 40/09.03.1998 г., с което СОС е приел списък на групите общински предприятия за приватизация, сред които и [фирма], като е посочил, че целта на списъка е да начертае годишната приватизационна програма, а не да постави началото на откритата с решението от 09.11.1998 г. процедура за приватизационна продажба на [фирма]. В заключение е направен решаващият извод, че заповедта за обезщетяване на първоначалната ответница със съсобственост в спорния имот не противоречи на закона и е породила правни последици, поради което искът на [фирма] за признаване право на собственост върху определените като обезщетение 97,489 % от имота е отхвърлен като неоснователен.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Първият материалноправен въпрос в изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран така: „Решението за приватизация на обособена част и липсата на уведомление по § 6, ал.7 ЗППДОП /отм./ в едномесечен срок от решението създава ли пречка за обезщетяване със същата обособена част.”. В първата си част – относно значението на решението за приватизация на обособена част от имуществото на търговско дружество, в чийто капитал са включени имоти под режим на ЗОСОИ, въпросът е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК с оглед извода на въззивния съд, че меродавно за приложението на § 6, ал.6 от отменения ЗППДОП /в релевантната за спора редакция/ е само взетото решение за приватизация на цялото търговско дружество, не и решението за приватизация на обособени части от имуществото на дружеството. В останалата си част въпросът не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като липсата на уведомление до органа по чл.3 ЗППДОП /отм./ не е рефлектирала върху произнасянето по иска с правно основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./.
К. е основал искането си за допускане на касационно обжалване на чл.280, ал.1, т.1 ГПК като е навел твърдение, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката в решение № 417/19.05.2009 г. по гр. д. № 307/2008 г. на ВКС, ІІІ г. о., и в представените решения на ВАС. Практиката на ВАС няма характер на задължителна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, нито представлява практика на съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК /т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.07.2010 г. на ОСГТК на ВКС/, поради което не доказва поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Решението по гр. д. № 307/2008 г. на ВКС, ІІІ г. о., е постановено при действието на ГПК от 1952 г. /отм./ и също не формира задължителна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а разгледано като казуална съдебна практика в аспекта на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, е неотносимо към решаващите изводи на въззивния съд за неприложимост на разпоредбата на § 6, ал.6 ЗППДОП /отм./ към спорното правоотношение. С цитираното решение Върховният касационен съд се е произнесъл относно съотношението между разпоредбите на чл.2, ал.1, т.1 ЗОСОИ и § 6, ал.6 ЗППДОП /отм./ като е приел, че § 6, ал.6 ЗППДОП /отм./ е специален спрямо чл.2, ал.1, т.1 ЗОСОИ; При наличие на някоя от уредените в § 6, ал.6 ЗППДОП /отм./ хипотези възможността за обезщетяване на правоимащите лица със съсобственост по чл.2, ал.1, т.1 ЗОСОИ е изключена, като в тези случаи обезщетяването се извършва чрез предоставяне на акции, дялове или компесаторни записи. Въззивното решение не противоречи на така изразеното становище, доколкото въззивният съд е преценил, че в конкретния случай не са съществували предвидените в § 6, ал.6 ЗППДОП /отм./ отрицателни предпоставки, дерогиращи правото на първоначалната ответница по иска на обезщетяване със съсобственост при условията на чл.2, ал.1, т.1 ЗОСОИ. Правилността на извършената в тази насока преценка не подлежи на проверка в стадия на производството по чл.288 ГПК, поради което евентуалната незаконосъобразност на извода за неприложимост на § 6, ал.6 ЗОСОИ /отм./ не може да послужи като основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно и поради следното : На въпроса дали за да се приложи § 6, ал.6 ЗППДОП /отм./ трябва да е взето решение за приватизация на цялото търговско дружество или е достатъчно да има решение за приватизация на конкретния имот като обособена част от имуществото на дружеството, е даден отговор в решение № 252 от 23.10.2012 г. по гр. д. № 1611/2010 г. на ВКС, І г. о. Решението е постановено по реда на чл.290 ГПК и има характер на задължителна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В същото е възприето становището, че когато към момента на подаване на заявлението за обезщетяване по ЗОСОИ и на издаване на заповедта на областния управител за уважаване на искането за обезщетяване със съсобственост не е имало взето решение за приватизация на дружеството, в чиито активи е включен изграденият върху одържавен имот обект, нито е бил сключен договор за продажба на обособена част от дружеството по реда на чл.35 ЗППДОП /отм./, не съществуват пречки по смисъла на § 6, ал.6 ЗППДОП /отм./ в редакцията преди изменението от ДВ бр.12/99 г. за обезщетяване на правоимащите лица чрез съсобственост съгласно чл.2, ал.1, т.1 ЗОСОИ. Аналогични изводи са направени и в обжалваното решение, в което е прието, че решението на СОС за приватизационна продажба на Кафе – сладкарница „Прага” като обособена част от имуществото на [фирма], взето преди издаване на заповедта за обезщетяване по чл.2, ал.1, т.1 ЗОСОИ, няма характер на решение по § 6, ал.6 ЗППДОП /отм./ за приватизация на търговското дружество и по тази причина не е съставлявало пречка за обезщетяване със съсобственост на ответницата като лице с права по чл.2 ЗОСОИ.
Твърдението на касатора, че въпросът за предпоставките на чл.6, ал.6 ЗППДОП /отм./ е от значение за развитието на правото, не налага обсъждане на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Според разясненията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага разрешеният с въззивното решение правен въпрос да е от значение не само за развитието на правото, но и за точното прилагане на закона. В случая не се твърди, че въпросът има значение за точното прилагане на закона, което означава, че основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е надлежно заявено.
Не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и вторият въпрос в изложенията : „В кой момент следва да се счита, че е налице обезщетяване на правоимащия по ЗОСОИ, в случаите, когато са налице издадени няколко поредни заповеди за окончателно обезщетяване на правоимащите.”. При формиране на изводите си за отсъствие на законови пречки за обезщетяване по чл.2, ал.1, т.1 ЗОСОИ въззивният съд не е обсъждал дали фактическият състав на обезщетяването със съсобственост в процесния недвижим имот е завършен с издаването на заповедта на областния управител за определяне начина на обезщетяване или с последващата заповед от 23.12.1998 г., с която е определен размерът на предоставената в обезщетение собственост /по този въпрос съществува задължителна практика на ВКС – решение № 94/23.04.2013 г. по гр. д. № 892/2012 г. на ІІ г. о./. Изводът, че първоначалната ответница е придобила валидно права на собственост върху имота, е обусловен от преценката, че към момента на издаване на заповедта за обезщетяване по чл.2, ал.1, т.1 ЗОСОИ /27.05.1998 г./ не е имало сключена приватизационна сделка за имота и взето решение за приватизация на [фирма], т. е. не са съществували отрицателните предпоставки на чл.6, ал.6 ЗППДОП /отм./, изключващи възможността за имотно обезщетяване. Предвид момента, спрямо който са преценявани предпоставките на § 6, ал.6 ЗППДОП /отм./, последващата спрямо решението за приватизация на [фирма] заповед за определяне размера на обезщетението не е отчетена като правнорелевантен факт от значение за основателността на иска по чл.97, ал.1 ГПК /отм./. Поради това въпросът за момента на обезщетяването не може да се счете за обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Третият повдигнат от касатора въпрос – дали при имотно обезщетяване по ЗОСОИ трябва да се спазят специалните процедури за прехвърляне на собственост по ЗДС, съответно ЗОбС, не е бил предмет на обсъждане от страна на въззивната инстанция и доколкото не се е отразил върху крайния резултат на делото, също не покрива общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК.
В изложението към касационната жалба, подадена от адв. Л. Ц. като пълномощник на [фирма], се поддържа искане въззивното решение да се допусне до касационно обжалване поради противоречие с „цялостната практика на ВКС” по приложението на чл.188, ал.1 и ал.3 ГПК /отм./. Противоречието е обосновано с извода на въззивния съд, че решението на СОС по протокол № 40/09.03.1998 г. за приемане на списък с обектите за приватизация е ирелевантно за преценката дали към момента на издаване на заповедта по чл.2, ал.1, т.1 ЗОСОИ е било взето решение за приватизация на [фирма] по смисъла на § 6, ал.6 ЗППДОП /отм./. Така, както е поставен, въпросът съставлява касационен довод по чл.281, т.3 ГПК за процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение и не отговаря на изискването на чл.280, ал.1 ГПК, за да послужи като общо основание за допускане на решението до касационен контрол.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд въззивно решение по гр. д. № 9303/2010 г.
Разноски не следва да се присъждат на ответниците по касация, тъй като не са представени доказателства за извършването им.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.05.2012 г., постановено по гр. д. № 9303/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-а гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :