О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 375/ 16.06.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на девети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове: Геника Михайлова
Гергана Никова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2392 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 7819/ 12.11.2015 г. по гр. д. № 1997/ 2014 г., с което Софийски градски съд е потвърдил решение № II-52-163/ 28.10.2013 г. по гр. д. № 493/ 2011 г. на Софийски районен съд, с което е допусната делба на едно жилище на първи етаж в страда-близнак, ведно със съответните части от общите части на сградата и дворното място.
Решението се обжалва от съделителя С. М. С. с искане да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на неговата правилност по материалноправния въпрос, необходимо ли е съдът да определи какъв е видът на съсобствеността (обикновена или етажна), за да определи размера на квотите от общите части на всеки от съсобствениците. Касаторът счита повдигнатия въпрос включен в предмета на делото и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело. Въвежда допълнителните основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, като се позовава на решения на ВКС и на едно тълкувателно. Счита, че обжалваното решение противоречи на три решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК и е в противоречие с решения, с които ВКС е извършвал казуално и нормативно тълкуване, съответно по реда на отменените ГПК и ЗУС.
Не са постъпили писмени отговори на касационната жалба от ответниците по касация, другите съделители Г. И. В., М. Г. В. и И. Г. В..
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет, подадена от легитимирана страна и в срока по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост. Материалноправният въпрос е включен в предмета на делото и обуславя правните изводи в обжалваното решение, но е изключено всяко допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съображенията за това са следните:
Делото е образувано по иск срещу касатора, предявен от Е. М. В., за делба на една двуетажна сграда-близнак в София и на дворното място, в която е построена. Посочените източници на съсобственост са прекратена съпружеска имуществена общност и наследствено правоприемство от М. и М. М., на които Е. В. и касаторът са съответно дъщеря и син.
Касаторът е оспорил иска за делба на жилището на втория етаж с възражението, че е придобил правото на собственост върху него по дарение от своите родители с договор за делба по н. а. № 139/ 1975 г.
Е. В. умира в хода на първоинстанционното производство и е наследена от ответниците по касация, съответно нейни съпруг, дъщеря и син.
С първоинстанционното решение на основание чл. 69 ЗН и при квоти, следващи от наследственото правоприемство от съпрузите М. и М. М., а в хода на делото – и от Е. В. (чл. 5 и чл. 9 ЗН), до делба е допуснато жилището на първия етаж, ведно с придадените към него таван и мазе и съответните идеални части от общите части на сградата и дворното място. Искът за делба на жилището на втория етаж е отхвърлен поради това, че негов собственик по дарение е касаторът.
Първоинстанционното решение е обжалвал само той и единствено в частта относно точното число на общите части от сградата и от дворното място като принадлежности към жилището на първия етаж.
В обжалваното решение въззивният съд е зачел задължителното действие на влязлото в сила решение по допускане на делбата в необжалваните части (чл. 296, т. 2, вр. чл. 297 ГПК). Приел е, че двуетажната сграда е в режим на етажна собственост, тъй като жилището на първия етаж, ведно с придадените към него таван и мазе, е съсобствено между съделителите, а по дарението от 1975 г. касаторът е собственикът на жилището на втория етаж (чл. 37 ЗС). След това въззивният съд е посочил, че общите части на сградата и дворното място са обект на неделима съсобственост (чл. 38, ал. 1 ЗС), а делът на съделителите към съсобственото помежду им жилище на първия етаж следва да се определи във втората фаза на делбата и с решението по нейното извършване след зачитане на императивната разпоредба на чл. 40, ал. 1 ЗС.
Следователно материалноправният въпрос необходимо ли е съдът да определи какъв е видът на съсобствеността (обикновена или етажна), за да определи размера на квотите от общите части на всеки от съсобствениците предопределя правните изводи на съда. Въззивният съд е определил вида на съсобствеността – обикновена по отношение на жилището на първия етаж и етажна по отношение на двата жилищни обекта в сградата. Обосновал е и приложението на императивните разпоредби на чл. 38, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 ЗС, но е приел, че точната съразмерност на съотношението между стойността на двете жилища, която определя идеалните части от общите части на сградата и дворното място като принадлежност към съсобственото жилище, е предмет на доказване във втората фаза на делбеното производство, а точното число е задължителен елемент от решението по извършване на делбата; не и в решението по допускане на делбата. Такъв е и отговорът на въпроса, даден с решение № 22/ 30.01.2012 г. по гр. д. № 145/ 2011 г., ВКС, ГК, I-во отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд го споделя. Изложеното изключва всяко допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 7819/ 12.11.2015 г. по гр. д. 1997/ 2014 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.