О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№380
гр. София, 20.06.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 05 юни , две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3095/18 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
С касационна жалба от страна на пълномощника на Г. С. В. ЕГН: [ЕГН] е обжалвано решение № 1955 от 23.07.2018 г. по в.гр.д. № 6225 /17 на Апелативен съд-София, ГК, в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение №864/10.02.2017 г. по гр.д. № 7748/15 на СГС в отхвърлителната му част, въззивният съд е осъдил ЗД „Лев Инс” АД да заплати на Р. Т. Ш. още 20 000 лева – застрахователно обезщетение на основание чл.226 КЗ/отм./ за неимуществени вреди от смъртта при ПТП на 19.04.2014 г. на сина на ищцата Й. И. Ш., ведно със законната лихва от 19.04.2014 г. до окончателното плащане.
Касаторът участва в процеса като трето лице-помагач на ответника.
Ответникът по КЖ Р. Т. Ш. чрез своя процесуален представител изпраща писмен отговор с изразено становище за неоснователност.
Ответникът по жалбата“ „Лев Инс“АД –гр. София не изпраща писмен отговор.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1, т.3 ГПК и чл.280 ал.2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.3 т.1 от ГПК намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд по жалба само от страна на ищцата-майка на загиналия при ПТП относно размера на обезщетението, присъдено от първоинстанционния съд, е осъдил ответното застрахователно дружество да заплати още 20 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди от смъртта при ПТП на посочената дата на сина й.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят формулира като значим за изхода по спора правен въпрос, който се свежда до това, следвало ли да се присъжда обезщетение за вреди от настоящото ПТП при липса на доказана причинно-следствена връзка от настъпването му и смъртта на сина на ищцата. Позовава се на основанието по чл.280 ал.1,т.3 ГПК
Настоящият състав на ВКС намира, че така формулираният правен въпрос не се явява обуславящ изхода по настоящия спор, доколкото първоинстанционното решение е било обжалвано само с въззивна жалба от страна на ищцата-майка на загиналия при ПТП и само относно размера на обезщетението, т.е. решението е влязло в сила в необжалваната осъдителна част, включително относно наличието на елементите от фактическия състав на деликтната отговорност, респ. –тази на нейния застраховател, която включва като елемент и причинно-следствената връзка между деянието на делинквента и вредоносните последици/аргумент от фактическия състав на общия деликт по чл.45 ЗЗД/. Касаторът , като трето лице-помагач на ответника, е обвързан от установителната сила на влязлото в сила съдебно решение по отношение на насрещната страна-ищеца по делото-чл.223 ал.1 ГПК. Следователно относно самото основание за възникването на гражданска отговорност на делинвента, съответно на застрахователя липсва възможност за пререшаване на спора, поради което и въпросът формулиран от касатора не е обуславящ изхода по спора.
Искането за допускане на касационно обжалване, което се основава на очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК/ред.ДВ бр.86/2017 г. също е неоснователно. За да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт , с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е „очевиден“ подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и преценка на събраните по делото доказателства, на приетите за установени факти или тълкуване на закона. В случая наличието на такъв недостатък, нито се обосновава от цитираните по-горе оплаквания в КЖ, нито обективно е налице.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС, ТК, Второ т.о. счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1955 от 23.07.2018 г. по в.гр.д. № 6225 /17 на Апелативен съд-София, ГК в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.