Определение №385 от 42927 по ч.пр. дело №1301/1301 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 385

гр. София, 11.07.2017 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 10 юли, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 1301 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на [фирма]-София срещу определение №89/ 31.01.2017 г. по ч.гр.д. №40/17 на ОС-Ловеч, с което е потвърден отказ на съдията по вписванията/СВ/ при РС-Луковит от 05.12.2016 г. за вписване на удостоверение № 20160630101343/30.06.2016 г. и уд-е № 20160630101441/30.06.2016 г. на Агенция по вписванията за промяна на основание чл.15 ТЗ на кредитора-жалбоподател като правоприемник на А. Б.-клон България“К. по партида на имота и по партида на длъжника за един брой договорна ипотека, вписана с вх.№1842, акт №73 ,т.І, дело № 1327/21.12.2007 г. на АВ-СВ при Л..
Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност.
Частният касатор счита,че е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1и т.2 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърден отказ на съдията по вписванията/СВ/ за вписване на удостоверение № 20160630101343/30.06.2016 г. и уд-е № 20160630101441/30.06.2016 г. на Агенция по вписванията за промяна на основание чл.15 ТЗ/прехвърляне на търговско предприятие/ на кредитора-жалбоподател като правоприемник на „А. Б.-клон България“К. по партида на имота и по партидата на длъжника за един брой договорна ипотека, вписана с вх.№1842, акт №73 ,т.І, дело № 1327/21.12.2007 г. на АВ-СВ при Л. , съдебният състав на ОС-Ловеч е изложил съображения, че съгласно чл.17 ал.1 от ПВ в имотния регистър се вписват само стриктно изброените хипотези на промени на страните по обезпеченото с ипотека върху конкретен недвижим имот вземане, сред които не попадат случаите на продажба на търговско предприятие.
В изложение на основанията за допускане до касация се поставят въпросите, които прецизирано се свеждат до: подлежат ли на вписване в имотния регистър удостоверенията за прехвърляне на търговско предприятие по партида на имотите и по партиди на длъжниците по договорни ипотеки за вземания-част от търговско предприятие, след неговото прехвърляне от един търговец на друг, с оглед приложението на чл.171 ЗЗД и подлежат ли на вписване в имотния регистър удостоверенията по чл.263в ал.1 и 263 г ал.1 ТЗ.
Частният касатор сочи противоречие на обжалвания акт със задължителна практика на ВКС-Р №131/26.03.2012 г. по гр.д. № 720/2011 г. на Първо т.о. на ВКС по реда а чл.290 ГПК и определения на ВКС, постановени по реда на чл.288 ГПК и по реда на чл.274 ал.3 ГПК, с които не се допуска касационно обжалване. Позовава се и на противоречива казуална практика на различните съдилища, за да обоснове наличието на основание по чл.280 ал.2 ГПК.
В случая, от така формулираните правни въпроси първият се явява обуславящ изхода по спора. По него е налице задължителна за съдилищата практика на ВКС: определение по реда на чл.274 ал.3 ГПК –Опр. по ч.т.д.№ 163/2017 г. на Първо т.о., с което е допусната касация и на въпроса е даден отрицателен отговор: при прехвърляне на търговско предприятие, елемент от което е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, на осн. чл.171 ЗЗД във вр. с чл.4, б.“л“ ПВ на вписване в имотния регистър подлежи договорът за продажба на търговското предприятие, а не издадените удостоверения от Агенция по вписванията– Търговски регистър за вписване на осн. чл.16, ал.1 ТЗ в търговския регистър на извършеното прехвърляне на търговско предприятие по делото на отчуждителя и на правоприемника.
Посочената от частния касатор практика на ВКС не касае настоящия спор с неговата специфика, относно прехвърляне на търговско предприятие с вземания , обезпечени с ипотеки, а се отнася до случаите на прехвърляне с цесия и следователно е несъотносима към настоящия спор и не обосновава основание по чл.280 ал.1,т.1 ГПК за допускане до касация.
Евентуално противоречивата практика на съдилищата по въпроса е преодоляна с постановяване на цитираното определение по чл.274 ал.3 ГПК Опр. по ч.т.д.№ 163/2017 г. на Първо т.о. на ВКС, с оглед на което липсва и основание за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.2 ГПК..
С оглед изложеното Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане до касация, поради което

О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №89/ 31.01.2017 г. по ч.гр.д. №40/17 на ОС-Ловеч, с което е потвърден отказ на съдията по вписванията/СВ/ при РС-Луковит от 05.12.2016 г. за вписване на удостоверение № 20160630101343/30.06.2016 г. и уд-е № 20160630101441/30.06.2016 г. на Агенция по вписванията за промяна на основание чл.15 ТЗ на кредитора-жалбоподател като правоприемник на А. Б.-клон България“К. по партида на имота и по партида на длъжника за един брой договорна ипотека, вписана с вх.№1842, акт №73 ,т.І, дело № 1327/21.12.2007 г. на АВ-СВ при Л.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top