О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 389
Гр.София, 19.06.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 119 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. за с. к. , гр. С. срещу решение № 120/10.11.2008г., постановено по т.д. № 228/2008г. от Бургаския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 65/20.06.2008г. по т.д. № 105/2008г. на Сливенския окръжен съд в частта за отхвърляне на иска на А. за с. к. против “А” АД.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от съда по съществен материалноправен спор, по който съществува противоречива практика на съдилищата.
Ответникът “А”АД, гр. С. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният Бургаски апелативен съд е приел, че 16.02.2000г. е сключен договор за приватизационна продажба на 70 % от дяловете на “А”ЕО. , по който купувачът “А”О. заплаща разсрочена част от цената за 8 години на равни месечни вноски. На 24.04.2003г. придобитите дялове са продадени на трето лице, с което купувачът е нарушил т.4.6 от приватизационния договор и е следвало да заплати цялата продажбена цена в 20-дневен срок от датата на прехвърлянето. Искът за неустойка за забава в изплащането на цената е счетен за основателен за периода от 15.05.2003г., когато изтича 20-дневния срок по т.4.6 от договора до 11.01.2008г. – крайния момент на претенцията по исковата молба. Касаторът поставя за “съществен материалноправен спор, който е решаван противоречиво от съдилищата”, този по “предявени искове за заплащане на неустойки за забава за неизпълнение на договорни задължения по изплащане на покупка цена по сключен приватизационен договор, за периода от датата на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите главници”. Посочени са 3 решения на състави на ВКС и са развити и съображения, че договорната клауза за неустойка е израз на свободната воля на страните и на функцията на неустойката, поради което същата следва да се дължи до окончателното изплащане на главницата.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
В случая, въззивният съд не е отрекъл правото на А. да претендира неустойка за забава в изплащането на главницата, включително и върху неизплатената разсрочената част от цената и за периода след предявяване на иска, а е приел, че е сезиран с претенция за неустойка, начислена до посочената в исковата молба дата – 11.01.2008г. Неустойка за забава за периода след тази дата не е била претендирана и съответно такъв иск не е разгледан от съдилищата.
Цитираните от касатора решения не отразяват противоречива практика на ВКС по поставения въпрос. В Р. № 591/09.06.2006г. по т.д. № 87/2005г. на ВКС, ТК, ІІ отд. изрично е прието, че “неустойка за неизпълнение на парично задължение може да се търси до предявяване на иска и в случая ищецът няма основание да иска да се начисли неустойка върху неплатените вноски от цената за времето след посочената в исковата молба дата”. В Р. № 21/02.02.2007г. по т.д. № 771/2006г. на ВКС, ТК, ІІ отд. и Р. № 701/21.06.2005г. по т.д. № 760/2004г. на ВКС, ТК, ІІ отд. са счетени за неоснователни възражения за нищожност на клаузата за неустойка поради непосочване на краен момент, до който неустойката да се начислява. Практиката провежда разлика между уговорката за мораторна неустойка, определяна до окончателното изплащане на главницата, върху която се начислява, и предмета на заявената претенция, ограничена от датата на твърдяната изискуемост до предявяване на иска в съда или до предшестващ момент.
По тези съображения, настоящият съдебен състав приема, че по поставения въпрос не съществува противоречива практика на съдилищата, която до обосновава приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 120/10.11.2008г., постановено по т.д. № 228/2008г. от Бургаския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.