О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
София, 10.06. 2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на първи юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева частно гр. дело № 1855 по описа за 2015 г., взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от Я. А. К., чрез адв. М. Г., против въззивно определение № 64/19.01.2014 г. по ч.гр.д. № 980/2014 г. на Хасковския окръжен съд.
С него е потвърдено определението на Хасковски районен съд, с което е прекратено производството по делото, поради неотстраняване нередовност на исковата молба – насочване на иска за делба срещу неконституиран задължителен необходим другар по делото.
Касаторът излага съображения за неправилност на обжалваното определение и моли за отмяната му. Твърди, че съдът е следвало служебно да конституира задължителния необходим другар по делото, какъвто е съделителя по иска за делба.
Н. И. П., чрез ад. Н. С., е отговорила, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата и моли за присъждане на съдебноделоводните разноски за настоящото производство.
Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.
С частната касационна жалба е представено изложение с основания за допускане на касационното обжалване по см. чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия от съдебните актове, на които се позовава жалбоподателя.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че в случая не намират приложение хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на които се основава касаторът и частната жалба не следва да бъде допускана до разглеждане.
Я. А. К. е предявил иск за делба на недвижим имот. Първостепенният съд е намерил, че П. П., който не е страна по делото, евентуално е също съсобственик на делбената вещ, поради което дал указания на ищеца да очертае пълен кръг на лицата – съсобственици, съответно – да насочи иска си и срещу П. П..
С изрична молба процесуалният представител на ищеца К. – адв. М. Г., заявила, че не счита за необходимо насочването на иска и срещу П. П..
Първостепенният съд прекратил производството по делото поради неизпълнени указания за отстраняване нередовност на исковата молба, на осн. по чл. 129, ал. 3 ГПК.
Въззивният Хасковски окръжен съд потвърдил определението на първата инстанция. Изложени са съображения, че участието на задължителни необходими другари в исковото производство е от абсолютните положителни процесуални предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск; за тях съдът следи служебно и при липсата им, производството по делото подлежи на прекратяване като процесуално недопустимо. При отказ от страна на ищеца да насочи иска срещу задължителен другар на съделителите, съдът, който не може сам служебно да стори това вместо него, няма друга процесуална възможност, освен да прекрати производството по делото.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси – задължен ли е съдът служебно да конституира съсобствениците като страни в делбеното производство, или това е задължение на ищеца по делото; задължен ли е съдът в разпореждането си за отстраняване на нередовности на исковата молба да изложи съображения, въз основа на които е приел, че в съсобствеността следва да участва и лицето П. П., и на какво основание, според съда, е възникнала тази съсобственост между него и посочените в исковата молба съделители.
Според касатора Я. К., по поставените по-горе правни въпроси, въззивният съд се е произнесъл в обжалваното определение, като даденото разрешение противоречи на приетото в решение № 260/22.10.2012 г. на ВКС по гр.д. № 307/2012 г. на ІІ г.о. на ВКС и решение № 320/06.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1314/2009 г. ІІ г.о. на ВКС,
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното определение.
Въпросът (уточнен) – съдът служебно ли конституира задължителен необходим другар и в частност – евентуален съделител по дело за делба, е от значение за постановения в обжалваното определение резултат, но не се установява противоречие с приложените от касатора съдебни актове. В тях е прието, че съдът следи служебно за участие на задължителен необходим другар по делото, а ако постанови решение без участие на задължителен необходим другар, то е недопустим и подлежи на обезсилване. В никое от приложението от касатора съдебни актове не е прието, че в подобен случай, съдът сам, служебно конституира задължителен необходим другар. Напротив, в решение № 269/22.10.2012 г. изрично е изяснено, че при неучастие на задължителни необходими другар, каквито са всички съсобственици на делбената вещ, се касае за нередовност на искова молба и, в този случай, съдът трябва да даде указания на предявилото иска лице да отстрани тази нередовност.
Следва да се посочи, че никога не е имало съмнение в практиката на Върховния касационен съд, че в случаи на задължително необходимо другарство – било на страната на ищеца, било на страна на ответника, е недопустимо съдът да конституира страни вместо ищеца, а само му указва за необходимостта да отстрани нередовността на исковата молба; ищецът е този, който съгласно чл. 6 ал. 2 ГПК, определя предмета на иска, а съдът, на основание чл. 7 ал. 1 ГПК, служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото. Съдът не може да предявява вместо или срещу задължителен необходим другар иска, а и от датата, на която е постъпила исковата молба от или срещу нова страна, била тя и задължителен необходим другар, по отношение на новоконституираната страна е висящ процеса, с присъщите за това последици относно теченето на преклузивните и давностни срокове, лихвите за забава, и пр..
Вторият правен въпрос – съдът трябва ли да изложи съображения как, според него, е възникнала съособствеността по отношение на неучастващатото трето лице, съответно какви са съображенията иска за делба да бъде насочен и срещу това трето лице, не е разгледан от въззивния съд по начин, различен от този, който според касатора е правилен. И първостепенният, и въззивният съд, са изложили изрични съображения за участието на П. П. като съделител – посочили са, че от приложени изпълнителни дела става ясно, че ? идеална част от делбения имот му е възложена преди подаване на исковата молба, с Постановление за възлагане на недвижим имот от 03.08.2010 г., по изп. д. № 20088750400113 по описа на ЧСИ З. З.. Не е налице и второто условие за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос – в нито едно от приложените от касатора решения, той не е разглеждан.
Отделно, няма никакво съмнение и практиката е единодушна, че при иска за делба има изискване за конституиране на всички евентуални съсобственици и съдът следи служебно за това, като предприема при необходимост и действия по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК. С решението, след като обсъди доводите и възраженията на страните, както и доказателствата по делото, съдът решава има ли в действителност съсобственост върху делбената вещ, между кои страни и какви са квотите им; възможно е искът да бъде изцяло отхвърлен или само по отношение на един или повече съделители, включително и по отношение на по-късно конституираните по указание на съда. По тези въпроси няма как и е невъзможно съдът да се произнесе в процедурата по проверка редовността на исковата молба, съответно дали участват всички евентуални съсобственици.
В заключение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените по настоящото производство пред ВКС съдебноделоводни разноски – 200 лв. адвокатски хонорар, уговорен и заплатен изцяло, съгласно договор за правна помощ, приложен към отговора на частната жалба.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно определение № 64/19.01.2014 г. по ч.гр.д. № 980/2014 г. на Хасковския окръжен съд.
ОСЪЖДА от Я. А. К. да заплати на Н. И. П. сумата в размер на 200 лв., сторени по настоящото дело съдебноделоводни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: