3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№392
София, 13.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети юли две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1641/2015 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. И. Д., с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ап.14, упълномощен да представлява [фирма] – П., чрез процесуалния си пълномощник адвокат О. Б., срещу определение № 488 от 16.04.2015 г. по в.гр.д. № 309/2012 г. на Окръжен съд – Плевен, с което е оставена без уважение подадената от него молба за изменение на постановеното по делото въззивно решение № 7/08.01.2015 г. в частта за разноските.
Частният жалбоподател счита определението за неправилно. Поддържа, че в производството пред първата и въззивна инстанции ответникът не е представил надлежни доказателства, удостоверяващи плащането на адвокатски хонорар, тъй като в договорите за правна помощ не е указан вида на плащане, а от друга страна липсват изискуемите от ЗДДС доказателства – касова бележка или данъчна фактура. Твърди, че съдебният състав на Окръжен съд – Плевен не е съобразил и т.1 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Освен това поддържа, че съдът не се е произнесъл по възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. По съображения в частната жалба се иска отмяна на атакуваното определение и отмяна на присъдените в полза на Д. В. И. разноски в размер на 4 000 лв., съставляващи адвокатски хонорар.
Ответникът по частната жалба Д. В. И., със съдебен адрес [населено място],[жк][жилищен адрес] ет.-2, ап.2, чрез процесуалния си пълномощник адвокат Н. Б., счита жалбата за процесуално недопустима, с оглед материалния интерес, както и, че не е налице основание по чл.280, а.1 ГПК, а по същество поддържа доводи за неоснователност на жалбата, с искане за присъждане на разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване определение, постановено по реда на чл.248 ГПК. Като неоснователни следва да се преценят доводите на ответника по жалбата за приложимост на чл.274, ал.4 ГПК, тъй като цената на предявения иск с правно основание чл.145 ТЗ срещу управителя Д. В. И. е 15 000 лв. Доводите за нередовност на частната жалба са неотносими, тъй като не се касае за касационна частна жалба/ т.24 от ТР № 62012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС/
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
За да отхвърли подадената по реда на чл.248 ГПК молба за изменение на постановеното въззивно решение в частта за присъдените, с оглед изхода на делото, разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение в общ размер на 4 000 лв., съдебният състав на Окръжен съд – Плевен е приел, че изплащането на адвокатското възнаграждение е доказано по съответния ред – вписано е в представените пред първата и въззивна инстанция договори за правна помощ и изрично е посочено, че „сумата е уговорена, платена и получена”, от което следва, че начинът на плащане очевидно е „в брой”. Като неоснователно е преценено оплакването на молителя, че липсва данъчна фактура, задължителна за регистрираните по ЗДДС лица, тъй като това обстоятелство касае фискални задължения, но не е пречка за присъждане на разноски по реда на чл.78 ГПК.
Определението е неправилно. При постановяването му не са съобразени изцяло задължителните указания, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд, в което изрично е отразено, че за да се приеме за доказано извършването на разноски в производството, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт плащането следва да е задължително по банков път, удостоверено документално със съответните банкови документи. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен изрично в приложения по делото договор за правна помощ и само тогава договора има характер на разписка.
В представените за първоинстанционното и въззивно производство по делото пълномощни, обективиращи и сключени между ответника Д. В. И. и адв.Н. Б. договори за правна помощ, не е указан вида на плащането на уговорените адвокатски възнаграждения – по 2 000 лв. за всяка от инстанциите. Декларираното от страните по договора, че се касае за „уговорена, платена и получена” сума, не сочи на извод, че плащането е в брой, както необосновано е прието в атакуваното определение. Това обуславя и неправилното присъждане на адвокатско възнаграждение на ответника в общ размер на 4 000 лв., съответно неправилност на атакуваното определение, което следва да бъде отменено и съответно уважена подадената молба по чл.248 ГПК.
Предвид горните съображения и на основание чл.278, ал.2, изр.1 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 488 от 16.04.2015 г. по в.гр.д. № 309/2012 г. на Окръжен съд – Плевен, вместо което постановява:
ИЗМЕНЯ решение № 7 от 08.01.2015 г. по в.гр.д. № 309/2012 г. на Окръжен съд – Плевен в частта за разноските, имащо характер на определение, с което [фирма] е осъдено да заплати на Д. В. И. разноски за първата и въззивна инстанция в размер на 4581.00 лева, като НАМАЛЯВА присъдените в полза на Д. В. И. разноски по делото от 4 581.00/четири хиляди петстотин осемдесет и един/ лева на 581.00 /петстотин осемдесет и един/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: