5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 393
София,10.06.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 902/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 70 от 10.05.2012 г., постановено по в. гр. д. № 105/2012 г. на Окръжен съд – Търговище, допълнено и поправено по реда на чл.247 и чл.250 ГПК с решение № 267 от 04.072012 г. по същото дело. Касационната жалба е насочена срещу частта от въззивното решение, с която е потвърдено решение № 249 от 29.12.2011 г. по гр. д. № 423/2011 г. на Районен съд – Попово в частта за осъждане на дружеството – касатор да заплати на Е. А. С. на основание чл.125, ал.3 ТЗ сумата 15 802.08 лв. /разлика над присъдените с необжалваната част от първоинстанционното решение 8 625.62 лв. до 24 420.70 лв./, представляваща стойност на дружествения дял в [фирма] на починалия на 26.08.2006 г. съпруг на ищцата Й. С. С., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 5 755.73 лв. /разлика над присъдените с необжалваната част на първоинстанционното решение 3 141.77 лв. до 8 897.50 лв./ – обезщетение за забава върху стойността на дела за периода 25.05.2008 г. – 25.11.2011 г., законни лихви върху главницата от 26.05.2011 г. до окончателното плащане и разноски по чл.78, ал.1 ГПК, и срещу частта от решението, с която на ищцата са присъдени разноски за въззивното производство в размер на сумата 1 900 лв. В частта, с която е потвърдено решението по гр. д. № 105/2012 г. за уважаване на предявените от С. Й. С. и С. Й. С. против [фирма] искове с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
В касационната жалба са наведени подробни оплаквания за необоснованост на въззивното решение и за допуснати при постановяването му нарушения на материалния закон. Изложени са доводи, че въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл.125, ал.3 ТЗ като е ползвал вариант от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, в който стойността на дела на починалия съдружник е определена на базата на междинен консолидиран баланс на [фирма] и неговото дъщерно дружество [фирма] към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членственото правоотношение със съдружника. Развити са съображения, че консолидираният счетоводен баланс се изготвя само за целите на данъчното законодателство и не може да служи като база за остойностяване на дела на починалия съдружник в дружество с ограничена отговорност, след като той не е имал и качеството на акционер в дъщерното акционерно дружество, респ. дъщерното дружество не е разпределяло печалба в полза на дружеството – майка.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като значим за изхода на делото е формулиран въпросът : „Когато едно физическо лице е съдружник в О., а от своя страна О. е съакционер в друго търговско дружество – АД, при определяне дружествения дял на този съдружник, съобразно чл.125, ал.3 ТЗ, към баланса на О. следва ли да се прибави балансовата стойност на акциите, които то притежава в АД, независимо, че физическото лице не е съакционер в АД, или следва да се прибави само разпределената печалба /дивидент/, ако такава е реално разпределена.”. Достъпът до касационно обжалване е обоснован с твърдения, че поставеният правен въпрос е решен „по диаметрално противоположен начин” в обжалваното решение и в решение № 21/13.06.2007 г. по т. д. № 3/2007 г. на Окръжен съд – Търговище; решаван е противоречиво от съдилищата в решения, цитирани в приложен към изложението списък; решен е в противоречие с практиката на ВКС в 33 бр. решения, постановени по реда на ГПК от 1952 г. /отм./ и в определения по чл.288 ГПК, изброени в същия списък; от значение е за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответницата по касация Е. А. С. от [населено място] е депозирала писмен отговор по чл.287 ГПК, в който е изразила становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. В отговора е направено и искане за присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от чл.283 ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Районен съд – Попово в частта, с която е уважен предявеният от Е. А. С. против [фирма] иск с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ за разликата над сумата 8 625.62 лв. до сумата 24 420.70 лв. /15 802.08 лв./, Окръжен съд – Търговище е приел, че в качеството й на наследник на починалия на 26.08.2006 г. Й. С. С. – съдружник, притежавал 165 дяла или 33 % от капитала на [фирма], ищцата има право да получи на основание чл.125, ал.3 ТЗ паричната равностойност на дела на наследодателя си в дружеството, изчислена по междинен счетоводен баланс към края на месеца, в който е настъпило прекратяването на членството /м. август 2006 г./. Като е съобразил безспорните по делото факти, че [фирма] е създадено с инвестиционното намерение да закупи акции от капитала на [фирма] и че към 31.08.2006 г. е притежавало 30 391 бр. акции, формиращи 95 % от капитала на [фирма], въззивният съд е преценил, че равностойността на дела следва да се определи съобразно вариант от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, при който като база за изчисляване на дела е ползван консолидирания счетоводен отчет на дружеството – майка [фирма] и на дъщерното дружество [фирма] към 31.08.2006 г. и полагащата се на ищцата сума възлиза на 24 427.70 лв. Така направеният извод е мотивиран с аргументи, че инвестираните в акциите средства представляват значителен имуществен актив на дружеството – майка и не следва да бъдат пренебрегвани, а трябва да намерят отражение в изготвения по правилата на чл.37, ал.2, т.1 и ал.7 ЗСч. във вр. с § 1, т.14 ДР на ЗСч. консолидиран баланс, представящ най-вярно и точно имущественото състояние на [фирма] и чистата стойност на активите му, имащи значение за дяловете на съдружниците. В зависимост от произнасянето по иска с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ, първоинстанционното решение е потвърдено и в частта, с която на ищцата е присъдено обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД върху спорната част от задължението по чл.125, ал.3 ТЗ за разликата над сумата 3 141.77 лв. до претендираните с акцесорния иск 8 897.50 лв.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за достъп до касационно обжалване.
Формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за изхода на делото, тъй като неговият отговор е обусловил пряко изводите на въззивния съд за размера на предявените срещу касатора искове по чл.125, ал.3 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Въпреки значимостта на въведения въпрос, не е доказана допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, на която е основано искането за допускане на касационно обжалване. В изложението към касационната жалба касаторът се е позовал на противоречие между застъпеното в обжалваното решение становище, че равностойността на притежавания от починалия съдружник дял в [фирма] следва да се определи въз основа на междинен консолидиран баланс на [фирма] и [фирма], и становището в решение № 21 от 13.06.2007 г. по гр. д. № 3/2007 г. на Окръжен съд – Търговище, в което по повод предявени от другите наследници на същия съдружник частични искове с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ е прието, че като база за изчисляване на дружествения дял следва да служи само счетоводния баланс на [фирма], без да се взема предвид участието на дружеството като акционер в [фирма]. Макар да дава противоположен отговор на релевантния за спора правен въпрос, цитираното решение не може да послужи като доказателство за противоречива съдебна практика, тъй като е отменено по реда на инстанционния контрол с решение от 31.10.2007 г. по в. т. д. № 268/2007 г. на Варненски апелативен съд, оставено в сила с решение № 438 от 09.07.2008 г. по т. д. № 84/2008 г. на ВКС, ІІ т. о. В решението на касационната инстанция е изразено становище, че съставеният съгласно чл.37, ал.1, т.1 ЗСч. консолидиран баланс на дружеството – майка към 31.08.2006 г., включващ и балансовата стойност на притежаваните в дъщерното дружество акции, е основата, по която следва да се извърши остойностяването на дела в хипотезата на чл.125, ал.3 ТЗ. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд изрично се е позовал на решението по т. д. № 84/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., и е разрешил по аналогичен начин специфичния за делото спорен въпрос за баланса, въз основа на който следва да се определи равностойността на дела по чл.125, ал.3 ТЗ, а еднопосочното произнасяне в решенията изключва основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Не може да се приеме за доказано и твърдението на касатора, че въззивното решение е постановено в противоречие с изброените в списъка към изложението 33 бр. решения на ВКС /които не е нужно да бъдат изброявани/, постановени по реда на отменения ГПК от 1952 г. Съдържанието на тези решения сочи, че те са абсолютно неотносими към специфичния за конкретното дело правен въпрос, тъй като в нито едно от тях не е обсъждано значението на консолидирания счетоводен баланс в хипотезата на чл.125, ал.3 ТЗ. Произнасянето в решенията се отнася до принципни въпроси по приложението на чл.125 ТЗ, свързани с момента, към който се остойностява дела на съдружника в случаите на чл.125, ал.3 ТЗ, и съдържанието на счетоводния баланс на дружеството с ограничена отговорност /но не в хипотезата, когато дружеството е мажоритарен акционер в АД/, представляваща основата за остойностяване на дела по чл.125, ал.3 ТЗ. След влизане в сила на ГПК от 2007 г. по всеки от посочените въпроси е формирана задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК, с която са преодолени противоречията в практиката на съдилищата по приложението на чл.125, ал.3 ТЗ и изброените от касатора решения имат значение за производството по чл.288 ГПК само доколкото не се отклоняват от новосъздадената задължителна практика. Що се отнася до посочените в списъка определения по чл.288 ГПК, те не дават разрешение на правни въпроси от предмета на делото и според разясненията в Тълкувателно решение № 2/28.09.2011 г. по тълкувателно дело № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС не попадат в обхвата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което също не подкрепят тезата на касатора за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС.
В списъка са цитирани множество решения на окръжни и апелативни съдилища, които касаторът не е счел за необходимо да представи, въпреки указанията в разпореждане № 436/14.09.2012 г. на Председателя на Търговска колегия при ВКС. Предвид указанията в т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция няма задължение да издирва служебно противоречивата съдебна практика, на която обжалващата се страна се е позовала във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но не е представила.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е заявено бланкетно, без да са изложени аргументи в подкрепа на твърдението, че поставеният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Отсъствието на аргументация освобождава съдебния състав от задължение да извършва преценка на специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 105/2012 г. на Окръжен съд – Търговище.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответницата по касация следва да се присъдят направените по повод на касационната жалба разноски, възлизащи на сумата 600 лв. /адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна защита и съдействие от 20.07.2012 г./.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 70 от 10.05.2012 г., постановено по в. гр. д. № 105/2012 г. на Окръжен съд – Търговище.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на Е. А. С. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], сумата 600 лв. /шестстотин лв./ – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :