О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 396
София, 21.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1015/2016 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№33384/20.11.2015 г. от адвокат Д. Д. – процесуален представител на ответника по исковата молба П. Г. Б. от [населено място], против въззивно решение №1573/08.10.2015 г. по гр.д.№1829/2015 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, четиринадесети граждански състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №4136/06.11.2014 г. по гр.д.№8966/2014 г. по описа на Пловдивския районен съд, г.о., X. състав, с което е обявен за недействителен по отношение на /фирма/ Е. – [населено място], договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №25/23.01.2014 г., т.1, рег.№185, нот.дело №16/2014 г. на Нотариус Р. С., с който П. Г. Б. е дарил на Г. П. Б., имот, подробно описан в диспозитива на решението.
Въззивната инстанция е приела, че от изложените фактически обстоятелства и формулиран петитум в исковата молба следва, че предявеният иск е за обявяване на относителна недействителност по отношение на дружеството ищец, в качеството му на кредитор на П. Б., на извършеното от последния разпореждане с част от имуществото си, извършено безвъзмездно в полза на сина му– втория ответник Г. Б. Твърди се, че посредством тази сделка се уврежда интересът на ищеца и се препятства удовлетворяването му като кредитор. Правното основание на така предявения иск е чл.135 от ЗЗД. Активната материално правна легитимация на ищеца се обуславя от качеството му на кредитор на отчуждителя П. Б.. Основният спор, въведен с въззивната жалба, е дали длъжникът има достатъчно имущество за погасяване на задължението към кредитора. Искът по чл.135 от ЗЗД е привилегия за кредитора да дерогира действието на определени сделки, с които неговият длъжник уврежда имуществото си и по този начин препятства възможността за пълно удовлетворяване на вземането. Следователно този иск има обезпечителна функция за кредитора. С оглед на това за кредитора от значение е длъжникът да съхранява цялото си имущество, тъй като до реалното удовлетворяване на задължението не е ясно колко други кредитори и с какви вземания могат да конкурират кредиторът, страна в производството. Въззивната инстанция е стигнала до извод, че за да бъде уважен иск по чл.135 от ЗЗД е необходимо кредиторът да докаже, че длъжникът е извършил действия, с които го уврежда, да е знаел за увреждането, както и третото лице, с което е договарял, да е знаело за това увреждане. С нормата на чл.135, ал.2 от ЗЗД законодателят е въвел оборимата презумпция за знание на третото лице, ако то е роднина по права линия без ограничения, по съребрена – от втора степен или е съпруг на длъжника. Така в настоящият случай с процесната сделка безвъзмездно е отчужден имот от патримониума на длъжника. Безвъзмездния характер обуславя вредата за имуществото на длъжника. Сделката е сключена с низходящ на отчуждителя, поради което и знанието за увреждането се предполага. Така с оглед на изложеното се доказва по делото, че процесната сделка уврежда дружеството кредитор и следва да се обявят за недействителни по отношение на същия. Като елемент от фактическия състав на посочената норма не е включено имущественото състояние на длъжника, респ. необходимостта от преценка дали същото е достатъчно за удовлетворяване на вземането на кредитора. В този смисъл представените доказателства от жалбоподателя с отговора на исковата молба касаещи този въпрос са ирелевантни за повдигнатия спор.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, по следния материалноправен въпрос: „Увреждаща ли е по смисъла на чл.135 ЗЗД разпоредителна сделка с имот при положение, че длъжникът притежава достатъчно друго имущество, с което да погаси задължението си ?“ Сочи се, че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, като е налице позоваване на решение №801/17.5.2012 г. по гр.д.№359/2012 г. на САС, 1 състав и решение №73/08.01.2014 г. по гр.д.№907/2013 г. на Благоевградския окръжен съд. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация /фирма/ Е. – [населено място], посредством процесуалния си представител – адв. А. Б., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като сочената противоречива практика не е решаваща за спора по делото. По поставения въпрос е налице практика на ВКС по чл.290 ГПК, постановена с решение №18/0.4.02.2015 г. по гр.д.№3396/2014 г. по описа на IV г.о., съгласно което е прието, че „Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение на кредитора. Отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е основателен, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или извършва други правни действия, с които се създават трудности за удовлетворение на кредитора, в т.ч. опрощаване на дълг, обезпечение на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. (в същия смисъл решение № 407 от 29.12.2014 г. по гр.д. № 2301/2014 г. ІV г.о. ВКС; решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр.д. № 754/2009 г. ІV г.о. ВКС). Длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникне на кредиторовото вземане – решение № 264 от 18.12.2013 г. по гр.д. 915/2012 г. ІV г.о. ВКС. Когато разпореждането с длъжниково имущество е безвъзмездно е достатъчно кредиторът да докаже, че длъжникът е знаел за съществуването на задължението му към него, а когато увреждащата сделка е възмездна, кредиторът трябва да докаже, че за увреждането е знаело и третото лице, с което длъжникът е договарял, т.е. че третото лице е знаело фактите и обстоятелствата, които пораждат кредиторовото вземане, освен в случаите, когато знанието на третото лице се презумира – чл 135, ал.2 ЗЗД.“.
Изводите на Пловдивския окръжен съд съответстват на тази практика, което не налага допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответницата по касация деловодни разноски за настоящото производство в размер на 960 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №1573/08.10.2015 г. по гр.д.№1829/2015 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, четиринадесети граждански състав, по касационна жалба, вх.№33384/20.11.2015 г. от адвокат Д. Д. – процесуален представител на ответника по исковата молба П. Г. Б. от [населено място].
ОСЪЖДА П. Г. Б., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.3, ап.6, да заплати на /фирма/ Е. – [населено място], пл.“К. Ч.“ №1, ет.6, ап.22, деловодни разноски в размер на 960/деветстотин и шестдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: