О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 398
С. 28.03. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1045 по описа за 2011г. взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба, подадени от ищеца и от ответника по исковете срещу решение на Софийски градски съд, гражданско отделение, I. въззивен състав от 21.03.2011 г. по гр.д. № 5889/2010 г. .
Въззивният Софийски градски съд е признал за установено в отношенията между страните, че А. С. К. дължи на [фирма] сумата за доставена й топлинна енергия за периода месец октомври 2005 – 26.04.2006 г. в размер на 4785,55 лв., като е отхвърлил иска за разликата до 5586,93 лв. като погасен по давност. Установено е още дължимост на лихва за забава в размер на 1363,25 лв. Осъдил е ответника К. да заплати съдебноделоводни разноски.
А. С. К. обжалва въззивното решене в частта, с която исковете спрямо нея са уважени по съображения за неправилност.
[фирма] обжалва същото решение в частта, с която иска срещу него е отхвърлен и поддържа неправилност поради неточно приложение на института на погасителната давност.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са допустими.
Цената на иска над 5000 лв.
Жалбите са подадени в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложени са и изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
По касационната жалба на ищеца «Т.» С. ЕАД.
Спорен по делото е въпроса от кога започва да тече давността за вземанията на търговското дружество за доставена топлинна енергия.
Съставът на Софийски градски съд в обжалваното решение е приел, че с оглед чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ между доставчика и потребителите на топлинна енергия се осъществява трайно, периодично изпълнение, респективно плащане по смисъла на чл. 111, б. «в» ЗЗД, поради което и взманията се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок.
Според друга съдебна практика, тези задължения нямат характера на периодични, а възприетото ежемесечно заплащане има отношение само към тяхната изискуемост,поради което се прилага общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД.
К. е поставил въпроса за вида на задължението за плащане на доставена топлинна енергия, кактои за срока, в който вземането към доставчика се погасява вподавност.
Въпросът е от значение за постановения резултат и съществува противоречива съдебна практика, което е основание за допускане на касационно обжалване.
Образувано е тълкувателно дело № 3/06.12.2011 г. на ОС ГК и ТК по повдигнатите правни проблеми, поради което касационното производство следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателния акт.
По касационната жалба на ответника А. С. К.:
Поставила е процесуалноправният въпрос за възможността да се правят искания за допълнителна експертиза и след сроковете по чл. 131 ГПК, във въззивното производство. Така подвигнат правен въпрос се явява неотносим, защото съставът на Софийски градски съд е допуснал допълнителна експертиза по искане на насрещната страна във въззивното производство. Отказал е да уважи подобно искане на К., сторено в хода на въззивното производство не само, защото е заявено след сроковете по чл. 266 ГПК, но и поради неотносимост на поставените въпроси към предмета на спора. По това основно съображение да не се допусне исканото доказателствено средство, няма нито касционни оплаквания, нито има поставен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Ето защо, без значмение е дали доказтелственото искане е било допустимо /в сроковете по ГПК/, щом е неотносимо.
Повдигнат е материалноправният въпрос има ли облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди без изично волеизявление за откриване или промяна на абонатен номер и може ли едно лице да е потребител без индивидуален договор. Поддържа се протоиворечие със съдебната практика.
Въпросът е също неотносим към постановеното от съда, защото страните не са спорили, че между тях има договор за доставка на топлинна енергия и, че такава е получавана през исковия период от време от К.. Съдът в доклада си по чл. 145 ГПК изрично го е изяснил на страните. В отговора си по чл. 131 ГПК Карска е възразила единствено срещу размера на вземането – методиката, по която се изчислява, както и поради погасяване на вземането по давност.
Недопустимо е за първи път в касацинното производство да се навеждат нови фактически твърдения и въз основа на тях да се правят незаявени правни доводи /и при действтието на стария ГПК и по приложимия ГПК от 2007 г./. Съдт е арбитър, а предмета на спора се определя от страните чрез заявения предмет на иска, наведените фактически твърдения, правни доводи и възражения, заявени по начин и в сроковете, определени в процесуалния закон.
Не е налице и противоречиво разрешаване между възприетото от съда по обжалваното решение и в решението от 05.02.2010 г. На СГС по гр.д. № 2417/2009 г., защото в приложеното дело съдът се е занимавал с това кой дължи плащане за продадената електроенергия за отопление на семейно жилище след предоставянето му за ползване с бракоразводното решение на единия от бившите съпрузи. Обстятелствата по настоящото дело не са такива. Само за пълнота следва да се посочи и това, че приложеното решение, не само че е неотносимо към поставения за разглеждане казус, но и не съставлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.. 2 ГПК, както е разяснено ТР 1-2009-ОСГТК – няма данни да е влязло в сила, нито е официалноо заверено копие или има други данни за съществуване на подобен съдебен акт /не е и разпечатка от някоя от съдебноинформационните системи/.
Въпросът има ли право дружеството, което продава топлинна енергия да претендира суми за повече от две поредни неплатени фактури съгласно чл. 49, ал.4 ОУПТЕ е също неотносим към постановеното от въззивния съд, който не го е обсъждал, но този довод не е и заявяван от страните по спора. Както стана ясно, не може за първи път страната да организира защитата си в касационната инстанция и чрез касационната жалба или чрез изложението по чл. 283 ГПК да прави нови фактически твърдения и правни възражения.
Страната е цитирала още няколко решения на СРС и СГС, които не са представени, което е условие за доказване на противоречива съдебна практика. Но също така не е формиран и правен въпрос – твърди се само, че са постановени относно „нередовната счетоводна отчетност по прогнозни данни”.
Искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности по въпроса „От коя дата и от кой нормативен акт произтича задължението на Р. България за хармонизиране и траспониране на правото на Общността /общи принципи на правото на общността, регламенти и директиви/?, не е съобразено с хипотезата на чл. 628 ГПК.
В заключение, касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на А. К. не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение на Софийски градски съд, гражданско отделение, I. въззивен състав от 21.03.2011 г. по гр.д. № 5889/2010 г. в частта, с която исковете са отхвърлени като погасен по давност по жалбата на «Т.» С. ЕАД.
УКАЗВА на «Т.» С. ЕАД в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 25 лв., като при неизпълнение в срок, касационното производство ще бъде прекратено. СПИРА производството по делото до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/06.12.2011 г. ОСГТК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО само в частта, с която е спряно производството по делото, може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение, постановено от Софийски градски съд, гражданско отделение, I. въззивен състав от 21.03.2011 г. по гр.д. № 5889/2010 г. в частта, с която исковете на «Т.» С. ЕАД са уважени, по жалбата на А. С. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: