4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
София,03.01.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Боян Цонев
Гергана Никова
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 6115 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 4245 от 10.06.2013 година по гр.д. № 3171/2013 година на Софийски градски съд е потвърдено решение от 10.07.2012 г. по гр.д. № 58747/2011 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Т. Г. П. от [населено място] против [фирма], [населено място]. В решението е прието за установено, че ищецът е заемал длъжността „локомотивен машинист” в Локомотивен район Д., депо София по трудов договор, прекратен от работодателя със заповед № І-77 от 21.09.2011 г. на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ. Дисциплинарното наказание е било наложено за това, че на 31.08.2011 г. ищецът е управлявал локомотив, без да уведоми дежурните диспечер и депомайстор за напускането на работното място на помощник локомотивния машинист. Прието е, че наказанието е наложено законно, след като от работника са приети писмени обяснения и при установено нарушение на трудовата дисциплина – през времето, когато ищецът е управлявал локомотива сам, без да уведоми съответните служители, отговарящи за бригадата, помощникът машинистът е бил задържан в районно управление [населено място] за 24 часа. Прието е, че действията на ищеца съставляват тежко нарушение на трудовата дисциплина (съгласно § 17 от Инструкцията за работа на локомотивни машинисти, локомотивите се обслужват от машинист и помощник машинист); нарушил е правилата за безопасност на движение на влак, създавайки предпоставки за прикриване на злоупотреби (помощник машинистът е бил заловен в работното му време от пътен патрул с шест туби нафта в автомобила си, предадени от органите на МВР на представител на Б.) и застрашавайки живота и здравето на хората при управление на локомотив без да има помощник, задачата на който е да наблюдава сигналите по пътя и да поеме управлението и спре влака в евентуална кризисна ситуация. Прието е, че наложеното дисциплинарно наказание съответства на тежестта на допуснатото от ищеца нарушение на трудовата дисциплина, поради което предявените искове за отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ са отхвърлени като неоснователни.
В касационна жалба против решението на Софийски градски съд, постъпила от Т. Г. П. се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата по въпросите кои актове на работодателя създават задължения, неизпълнението на които е дисциплинарно нарушение; следва ли при определяне тежестта на наказанието да се изследват обстоятелствата, при които е допуснато нарушението, подбудите на нарушителя и доколко е действал преднамерено; следва ли работодателят да приеме обясненията на работника за всяко от допуснатите нарушения; съставлява ли нарушение неизпълнението на задължение, когато предпоставките за това са създадени от работодателя (в конкретния случай не осигуряване на мобилна връзка с локомотивните машинисти), както и законно ли е налагане на дисциплинарно наказание за действия, извършени от друго лице и в частност следва ли ищецът да отговаря за данни в пътния лист, попълнен от депомайстора при Локомотивното депо, разрешаването на които въпроси е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Приложени са решение № 11 от 01.04.2008 г.по гр.д. № 15/2008 г. на Бургаски апелативен съд; решение № 164 от 09.07.2012 г. по гр.д. № 203/2012 г. на Старозагорски окръжен съд; решение № 82 от 29.04.2008 г. по гр.д. № 12/2008 г. на Варненски апелативен съд и решение № 2235 от 16.01.2007 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Ответникът по касационната жалба [фирма] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Софийски градски съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Въпросът кои актове на работодателя създават задължения за работниците, неизпълнението на които е дисциплинарно нарушение не е разрешен в противоречие с установената съдебна практика, нито е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Несъмнено е, че всеки акт на работодателя относно вътрешната организация на работата, следва да бъде съобразяван от работниците; че дисциплинарно нарушение може да бъде всяко неизпълнение на трудовите задължения, както и че неизпълнението на трудови задължения, свързани с осигуряване безопасността на околните, съставлява тежко нарушение на трудовата дисциплина. В съответствие с точния смисъл на чл. 187, т.3 и т. 10 КТ, въззивният съд е формирал извод, че управлението на локомотив в нарушение на Инструкцията за работа на локомотивни машинисти съставлява неспазване на техническите правила, установени от работодателя с цел осигуряване безопасността на движението – тежко дисциплинарно нарушение, обуславящо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Не е налице и твърдяното противоречие между формираните от въззивния съд изводи и тези в приложеното решение № 11 от 01.04.2008 г.по гр.д. № 15/2008 г. на Бургаски апелативен съд, в което е прието, че не е дисциплинарно нарушение неизпълнението на задължения, които не са вменени на работника, т.е. съдът се е произнесъл по приложението на чл. 187, т. 3 КТ при факти, различни от тези в процесния случай, в който осигуряването на безопасността на движението съставлява основно трудово задължение за изпълняваната от ищеца длъжност локомотивен машинист.
Не е налице противоречие с установената съдебна практика и по въпросите следва ли при определяне тежестта на наказанието да се изследват обстоятелствата, при които е допуснато нарушението, подбудите на нарушителя и доколко е действал преднамерено. В съответствие с установената практика, израз на която са и приложените съдебни решения № 164 от 09.07.2012 г. по гр.д. № 203/2012 г. на Старозагорски окръжен съд и решение № 82 от 29.04.2008 г. по гр.д. № 12/2008 г. на Варненски апелативен съд, въззивният съд е съобразил всички обстоятелства, при които е допуснато нарушението, както и личното отношение на работника към извършеното, в т.ч. изразените различни позиции относно причините за отсъствие на помощник машиниста и неуведомяването на съответните служители за отсъствието му, вкл. и след преустановяване на работния ден.
Въпросите следва ли работодателят да приеме обясненията на работника за всяко от допуснатите нарушения; съставлява ли нарушение неизпълнението на задължение, когато предпоставките за това са създадени от работодателя, както и законно ли е налагане на дисциплинарно наказание за действия, извършени от друго лице и в частност следва ли ищецът да отговаря за данни в пътния лист, попълнен от депомайстора при Локомотивното депо не са обуславящи изхода на делото. В исковата молба не е въведен довод за нарушение на чл. 193, ал.1 КТ, а дисциплинарното наказание е наложено за лично извършени от ищеца действия, включващи неподаване на рапорт на депомайстора за възникналата нередност (отсъствието на помощник машиниста) и след прибиране на локомотива в Локомотивното депо в Д..
Без отношение с разрешените в обжалвания акт на въззивния съд въпроси е и решение № 2235 от 16.01.2007 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд относно дисциплинарното нарушение „злоупотреба с доверието на работодателя”, поради което не следва да бъде обсъждано.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в производството по чл. 288 ГПК в размер на 150 лева.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4245 от 10.06.2013 година по гр.д. № 3171/2013 година на Софийски градски съд, ІV „в” състав.
ОСЪЖДА Т. Г. П. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 150 (сто и петдесет) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: