3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
София, 04.01.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети декември , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Томов
гр. дело №1002/2012 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Х. К. П. от [населено място] срещу решение №18 от 17.02.2012г. по гр.дело № 583/2011г. на Варненски апелативен съд , с което е потвърдено решението от 17.06.2011г по гр.д. 1868/2011г на Варненски окръжен съд , Отхвърлен е бил иск на касаторката с правно основание чл. 45 от ЗЗД за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди. В изложението по допускане на касационно обжалване посочва основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, като разрешен в противоречие с приложените решения се сочи въпроса за необходимото установяване на причинно- следствената връзка между противоправното поведение на ответника и вредоносния резултат за ищеца,за определянето на имуществената вреда по цени към датата на нейното причиняване ,обсъждането на вината съгласно чл. 45 ал.2 ЗЗД Прилагат се реш. № 2/1965г по гр.д№2133/1964г І г.о , реш№1246/1977г по д.№474/1977 І г.о реш.№18/1997г д.№3511/1995г І. Г.о и реш. №131/1967 гр.д№99/67 ОСГК
От ответниците К. Б. П. и Д. П. С. е постъпил отговор ,с който се оспорва основанието за допускане на касационната жалба до разглеждане . Обстойно се коментира липсата на точно формулиран въпрос и неотносимостта на приложените решения към мотивите на съда . Претендират се разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Поставеният от защитата въпрос ,за необходимото установяване на причинно- следствената връзка между противоправното поведение на ответника и вредоносния резултат за ищеца , е намерил трайно и константно разрешение в практиката , част от която е приложена към изложението. При решаващата си дейност обаче , Варненски апелативен съд не е дал основание този общ въпрос да бъде извеждан във връзка с допускане на решението до касационно обжалване . Отхвърянето на иска по чл. 45 ЗЗД е потвърдено от въззивния съд поради това, че соченото действие на ответниците – завеждането на иск за делба на съсобствен имот, при конкретните обстоятелства , не е било противоправно и не е представлявало злоупотреба с право . Макар искът за делба по отношение на спорния имот да е бил отхвърлен, то е поради установено в процеса оригинерно придобивно основание за касаторката – давностно владение върху спорния имот. Защитата не отчита решаващите съображения на съда като твърди ,че обжалваното решение е основано на извод за липса на установена причинна връзка. В тази насока въззивният съд е възприел фактическите изводи на първата инстанция съгласно чл. 272 изр. второ ГПК , а оспорването на фактическите изводи не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК. Не е довело до формулиране на правен въпрос оплакването , че не са обсъдени „всестранно и обосновано” елементи на фактическия състав, по – точно вината , която при граждански деликт се предполага. За пълнота следва да се изтъкне ,че при решаващи изводи на съда за липсата на друг подлежащ на установяване елемент на деликтния фактически състав,в случая противоправността на действието, необсъждането на въпроса за вината в мотивите няма решаващото значение. Предположението за нея се основава на установеност по отношение останалите елементи на фактическия състав на деликта . Неотносимо и без формулиран въпрос се коментира и установяването на имуществената вреда по размер , при положение че искът е отхвърлен поради липса на непозволено увреждане
Тезата на защитата се основава на общо поставени въпроси , възпроизвежда или препраща към касационни оплаквания за необоснованост, не е налице противоречие на обжалваното решение с приложената съдебна практика по правен въпрос .Общо поставените въпроси в изложението нямат връзка с решаващите съображения на съда и обстоятелствата по делото , които са ги обусловили . Не е налице обосновка на основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК. Дължат се разноски на двамата ответници в настоящето производство , които са установени от приложените два договора за права помощ, или по 3500 лева за всеки от ответниците . Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №18 от 17.02.2012г. по гр.дело № 583/2011г. на Варненски апелативен съд
Осъжда Х. К. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място] , [улица]/5 да заплати на К. Б. П. от [населено място] ж.к.Д. бл. 46 вх.Е сумата 3500 лева разноски и на Д. П. С. ,същия адрес ,сумата 3500 лева разноски в насотящето производство
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .