4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№401
София20.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. Е.
Б. Б.
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 43/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Т. Т., чрез неговия особен представител адвокат К. Г. П., срещу решение на Софийски градски съд, ІІ-„г” състав, постановено на 05.01.2010 г. по гр.д.№ 3468/2008 г., с което е оставено в сила решение от 18.07.2008 г. по гр.д.№ 841/2007 г. на Софийски районен съд, 70 състав в частта за уважаване на предявения от [фирма] иск с правно основание чл.402, ал.1/отм./ ТЗ за сумата 2 941 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 4201213057548/2005 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 19.01.2007 г. до окончателното изплащане, както и сумата 374.65 лв. разноски по делото.
В жалбата се поддържат касационни доводи за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, с искане за отмяна на решението, с произтичащите правни последици.Подробни фактически и правни съображения във връзка с инвокираните основания за касационно обжалване са изложени в жалбата.
Приложното поле на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т. 2 и т. 3 ГПК, с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл по материалоправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: „1. Употребата на алкохол от водача на превозното средство, участвало в ПТП, единствена предпоставка за вината му за настъпилото произшествие ли е или вината на водача се обосновава с движение на превозното средство, което да не е съобразено с изискванията на закона; 2. Единствено употребата на алкохол от водач, участвал в ПТП достатъчно ли е за да е налице противоправно деяние, което да е в причинна връзка с настъпилите щети; 3. Предвижда ли разпоредбата на чл.81 ЗЗ право на регрес за застрахователя при наличие на валидна застраховка”Гражданска отговорност”, извършено от застрахователя плащане на трето увредено лице и управление от застрахования по „гражданска отговорност” при забраната по чл.5, ал.2, т.3 ЗДвП или освен така изброените предпоставки е необходимо да са спазени и изискванията на чл.402/отм./ ТЗ и чл.45 ЗЗД”. Във връзка с основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК/неправилно квалифицирано от касатора по т.1/ е налице позоваване на Решение № 1041 от 01.07.1999 г. по гр.д.№ 340/99 г. ВКС, V г.о.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник, е заявил становище за липса на основания за допускане на обжалването, а по същество – за правилност на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение Софийският градски съд, след преценка на доказателствения материал по делото и доводите на страните, е приел за доказани законовите предпоставки за встъпване на застрахователя в правата на застрахования по застраховка ”Автокаско”, с оглед безспорно установения факт на плащане на застрахователното обезщетение и заверяване на сметката на застрахования. Въззивният съд е отчел данните за механизма на пътно-транспортното произшествие, съдържащи се в неоспорените писмени доказателства и в експертното заключение, вкл. и за установената употреба на алкохол над допустимата норма от страна на ответника/сега ксатор/.
Настоящият състав намира, че не следва да се допусне касационно разглеждане на делото.
Поставените от касатора материалноправни въпроси не могат да се счетат за обуславящи изхода на делото и затова като недоказана следва да се прецени основната предпоставка за достъп до касация по ал.1 на чл.280 ГПК. Действително, в мотивната част към решението се съдържат и съображения, относими към регресното право на застрахователя по застраховка”Гражданска отговорност” срещу застрахования. Съображенията в тази насока не могат да се приемат за обуславящи изхода на делото Няма съмнение, че съдът е разгледал и се е произнесъл по иск с правно основание чл. 402 ал.1/отм/ ТЗ, уреждащ суброгационното право на платилия застрахователното обезщетение застраховател по имуществена застраховка. В случая, въззивният съдебен състав е преценявал именно законовите предпоставки за надлежно упражняване на това право, а доколко изводите за наличие на виновно противоправно поведение на ответника по иска/сега касатор/ за настъпване на произшествието са правилни, тази преценка не би могло да се осъществи във фазата по селекция на касационните жалби. Съгласно задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК, а проверката за законосъобразност на обжалваното решение би могла да се извърши само при разглеждане на касационната жалба.
От друга страна, дори и поставените от касатора въпроси да се приемат за обуславящи изхода на делото, не могат да се счетат за доказани поддържаните допълнителни предпоставки за достъп до касация по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Представеното решение на ВКС е изцяло неотносимо, тъй като то е постановено по пряк иск срещу застраховател по „Гражданска отговорност”, с правно основание чл.349/ отм./ ЗЗД.
Доводите на касатора за наличие на основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, са също неоснователни. По смисъла на тази норма точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за достъп до касация и то би било налице, когато разглеждането от ВКС на поставените правни въпроси би допринесло за промяна на създадена неправилна съдебна практика или за осъвременяването й, както и при необходимост от създаване на съдебна практика по прилагането на закона – при непълнота, неяснота или противоречия в закона. Настоящият случай не е такъв, тъй като разпоредбата на чл.402, ал.1 / отм./ ТЗ е ясна, а по приложението й е създадена трайна и непротиворечива съдебна практика, включително и практика на ВКС, постановена по новия съдопроизводствен ред, надлежно публикувана във всички правно-информационни системи.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение на Софийски градски съд, ІІ-„г” състав, постановено на 05.01.2010 г. по гр.д.№ 3468/2008 година.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: