5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№402
София20.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. В.
ЧЛЕНОВЕ: К. Е.
Б. Б.
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Т. В.
т.дело № 87/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от Х. Б., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № V-126 от 27.10.2010 г. по в.гр.д.№ 1392/2010 г. на Окръжен съд – Бургас, с което след отмяна на решение № 63 от 17.05.2010 г. по гр.д.№ 663/2009 г. на Районен съд – Карнобат, са отхвърлени предявените срещу [фирма], [населено място] искове за : прогласяване нищожността, на основание чл.26, ал.2, изр.2 ЗЗД – поради липса на съгласие за сключването й, вр. с чл.42 ЗЗД- излизане на пълномощника адв. С. извън пределите на представителната й власт, на сключена сделка – замяна на земеделски имоти по нот. акт № 163, том ХХV, рег № 13412, дело № 3272/2006 г. по описа на Нотариус Т.В., както и за ревандикация, на основание чл.108 ЗС на: нива от 9 300 дка, четвърта категория в м.”Могилата” – поземлен имот № 013026 и нива от 6 741 дка, трета категория в м.”Чилийка” – поземлен имот № 012091, находящи се в землището на [населено място], [община], обл. Бургаска, с присъждане на разноски.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон. Счита се, че едноличният собственик на [фирма], в рамките на компетентността си по чл.147, ал.2, вр. с чл.137, ал.1, т.7 ТЗ ясно и категорично е взел решение за замяна на имотите на дружеството с точно определени имоти на ответника. Тази воля е възпроизведена в пълномощното на адв. С. и не е предоставено право на представляващия да извърши замяна по свое усмотрение, а при точно очертани параметри. Според касатора, приложението на чл.301 ТЗ в случая е изключено. По съображения, подробно изложени в жалбата, се иска отмяна на въззивното решение и постановяване на ново решение по същество, с което да се уважат предявените искове, с присъждане на разноски по делото.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, инкорпорирани както в жалбата, така и в самостоятелно приложение към нея, се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по значими материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Формулираните въпроси са следните: 1. При извършено разпореждане с недвижими имоти/замяна/ от пълномощник, в отклонение от дадените пълномощия и в противоречие на взетото решение от едноличния собственик на капитала, липсата на решение на едноличния собственик по чл.147, ал.2, вр. с чл.137, ал.1, т.7 ТЗ за сключване на сделката по обективирания в н.а. начин, може ли да се замести с презумпцията на чл.301 ТЗ? 2. Презумпцията на чл.301 ТЗ намира ли приложение в случаи на замяна на недвижими имоти, извършена извън обема на представителната власт на пълномощник; 3. Може ли да се приеме, че от вписването на разпоредителната сделка представлявания при сключването й търговец е узнал за замяната и от този момент е било необходимо да се противопостави на действието й съгласно чл.301 ТЗ и 4. В какво съотношение се намира презумпцията на чл.301 ТЗ със задължението на търговеца да полага грижата на добър търговец по чл.302 ТЗ.
Ответникът по касация – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, предвид произнасянето на ВКС по сходни казуси. Позовава се на определения, постановени по реда на чл.288, вр. с чл.280 ГПК и на Решение № 1742 от 17.01.2001 г. по гр.д.№ 1139/2000 г., на ВКС ,V г.о. Изразено е и становище за неоснователност на жалбата, по изложени в писмения отговор подробни съображения.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното отхвърлително решение, въззивният съд, след цялостна и самостоятелна преценка на доказателствения материал по спора, е приел, че при сключване на сделката по процесния нотариален акт действително е налице излизане извън пределите на представителната власт на адвокат С. и принципно това би следвало да се отрази в цялост на действителността на извършената замяна. Прилагайки обаче правилото на чл.301 ТЗ, е направен извод, че ищцовото дружество не се е противопоставило веднага след узнаването на сделката, като за начална дата на узнаването е счетено края на 2006 г., предвид вписването в Агенцията по вписвания. Като индиция, че съдържанието на сделката е било известно на ищеца въззивният съд е отчел регистрацията й пред ОСЗГ на 05.02.2007 г. и отразеното в регистъра на земеделските имоти. Като неоснователни са отхвърлени възраженията за неприложимост на чл.301 ТЗ, предвид на това, че ищецът е еднолично търговско дружество и по закон няма предвиден колективен управителен орган за вземане на решения за разпореждане с недвижими имоти и няма специфични изисквания при формиране волята за придобиване на имоти от дружеството – ищец. С оглед на това е формирано становището, че липсата на моментално противопоставяне създава презумпция за валидно формирана воля за договаряне, респ. за одобрение на извършеното от лице без представителна власт.
В мотивите са изложени и допълнителни съображения, свързани със задължението на търговеца ищец да осъществява дейността си съобразно установената от чл.302 ТЗ грижа на добрия търговец и не би могъл да извлече полза от неизпълнение на задължението си да упражнява постоянен контрол върху дейността си, в частност върху сделка, в която е участвал чрез пълномощник. Прието е също така, че атакуваната сделка не е нищожна поради противоречие с добрите нрави, за което съдът е длъжен да следи служебно. В тази насока са съпоставяни данъчните оценки на заменените имоти, с извод, че получените от ищеца имоти в резултат на замяната значително надвишават по стойност имотите, получени от ответника.
Предвид изгубването на правото на собственост върху процесните земеделски земи притежавани от ищеца преди замяната, ревандикационният иск също е отхвърлен като неоснователен.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед мотивите на въззивния съд и съобразно правомощията на ВКС да конкретизира правните въпроси, следва да се приеме, че от значение за изхода на делото е следния въпрос: приложимо ли е правилото на чл.301 ТЗ в случай на замяна на недвижими имоти между търговски дружества, извършена извън обема на представителната власт на пълномощник на еднолично търговско дружество, очертана от конкретно решение на едноличния собственик на капитала по чл.147, вр. с чл.137, ал.1 т.7 ТЗ. По този материалноправен въпрос няма формирана трайна или задължителна практика на ВКС, а произнасянето по него е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позоваването от страна на ответника по касация на определения по чл.288, вр. с чл.280 ГПК е неоснователно, тъй като не се касае за съдебни актове по същество, а представеното решение на ВКС е неотносимо, тъй като с него съдът се е произнесъл по правната същност на търговското представителство по договор за кредит.
Част от останалите материалноправни въпроси са свързани с произнасянето по същество по спора, а друга част касаят допълнителните съображения на въззивната инстанция, които не са обусловили изхода на делото.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № V-126 от 27.10.2010 г. по в.гр.д.№ 1392/2010 г. на Окръжен съд – Бургас.
УКАЗВА на касатора [фирма] да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 55 /петдесет и пет/ лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и в същия срок да представи по делото платежно нареждане. При неизпълнение на указанията, касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС, за насрочване на делото за разглеждане на жалбата.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: