5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
С., 21.06.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на първи юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 1029/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 52 от 07.06.2010 г. по т. д. № 202/2010г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Старозагорски районен съд решение № 180 от 22.02.2010 г. по гр. д. № 4214/2009 г. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу дружеството-касатор положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК за признаване съществуването на вземане в размер на сумата 2 712.04 лв. – част от цената на доставени стоки по фактури № 72 от 04.11.2008 г. и № 84 от 05.01.2009 г., по които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1493 от 13.03.2009 г. по ч. гр. д. № 2715/2009 г. по описа на Варненски районен съд.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Развива подробни съображения срещу извода за наличие на валидно правоотношение между страните по делото, като твърди, че доколкото са подписани само от продавача, представените по делото две фактури не установяват сключването на договор за продажба на отразените в тях стоки. Според касатора, решаващият състав неправилно е преценил в тази насока получаването на стоките от [фирма] като доказващо възникването на правоотношение между страните, без да отчете факта, че същият на три пъти се е опитал да ги върне на изпращача [фирма], което представлява конклудентно действие на уведомление за недостатъци по смисъла на чл. 324 ТЗ. Касационната жалба съдържа оплакване и във връзка с приетото от съда, че доказателство за сключването на сделка по повод на процесните стоки представлява плащането на сумата 1 200 лв. от лицето З. Б.. В тази връзка се твърди, че плащането не е извършено от името на търговското дружество, а от името на самото физическо лице. Като проява на грижа на добрия търговец по смисъла на чл. 302 ТЗ, а не като доказателство за възникване на правоотношение по договор за продажба, според касатора, представлява и неправилно прецененият от въззивната инстанция факт, че понастоящем стоките се намират в негово владение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е аргументирано с твърдението,че въззивното решение съдържа произнасяне по материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС /решение № 1910 от 23.11.2001 г. по гр. д. № 538/2001 г. на V г. о./ и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор от 04.10.2010 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК, въззивният съд е приел за доказано, че между страните е възникнало правоотношение по договор за търговска продажба на детски стоки, по което купувачът не е изпълнил част от задължението си за плащане на цената. Изводът за съществуването на това правоотношение е направен на база представените по делото два броя фактури – № 72/04.112008 г. на стойност 3 199.80 лв. и № 84/05.01.2009 г. на стойност 712.24 лв., както и товарителници на лицензиран оператор на куриерски услуги „Л. експрес”, удостоверяващи доставката на стоките от продавача на купувача, а така също и с оглед извършеното от лицето З. Б. частично плащане на сумата 1 200 лв., направеното за което възражение, че не е за сметка на търговското дружество [фирма], е счетено за ирелевантно, доколкото като основание за плащането е посочена една от процесните фактури – № 72/04.11.2008 г. Като неоснователно решаващият състав е преценил твърдението на въззивника, че между страните не е възникнало правоотношение, предвид липсата на сключен писмен договор и предвид нищожността на процесните фактури, аргументирана с несъответствието им с изискванията на ЗС и ЗДДС и по-конкретно – поради неподписването им от купувача. Становището си в тази връзка съдът е мотивирал с липсата на норма в Търговския закон, предвиждаща писмената форма като условие за валидност или за доказване на договора за продажба между търговци и съответно с липсата на изискване в Закона за счетоводството фактурите да бъдат подписани и от купувача по сделката. Не е споделен и доводът на дружеството-въззивник, че извършеното от него връщане на изпратените му от ищеца стоки представлява уведомление по реда на чл. 324 ТЗ за несъответствие между уговорената и получената стока.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
На първо място, необходимо е да се отбележи, че във връзка с твърдението за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1 ,т. 3 ГПК в депозираното по делото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изобщо не са формулирани въпросите, които, според касатора, обосновават допускане на касационния контрол, което води до невъзможността да бъде извършена преценка относно наличието както на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК – доколко въпросите са значими за правния спор, така и на допълнителните изисквания, специфични за посоченото основание. Изложението съдържа единствено оплаквания за неправилност на въззивния акт /напълно идентични с оплакванията в самата касационна жалба/, без обаче от същите да е изведен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос. С оглед задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тези оплаквания са относими към касационните основания по чл. 281 ГПК, но не могат да бъдат преценявани и като основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Липсата на конкретно формулирани въпроси и невъзможността такива да бъдат уточнени от ВКС в съответствие с правомощията му, предвидени в цитираното тълкувателно решение, налага извода, че не е налице общото законово изискване за допускане на касационния контрол, поради което не подлежат на обсъждане и допълнителните предпоставки на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Като конкретно посочен би могъл да се приеме, с оглед съдържащите се в изложението съображения и практиката, на която касаторът се позовава, само въпросът, по отношение на който се твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 /неправилно посочена т. 1/ ГПК, уточнен от настоящия състав като въпрос за доказателствената стойност на едностранно подписаната фактура досежно сключването на договор за продажба. Този въпрос, обаче, също не може да обоснове допускане на касационното обжалване, тъй като не е доказано същият да е решен в противоречие с цитираното решение на ВКС, доколкото обстоятелствата и доказателствата по всяко от двете дела са различни: в решение № 1910 от 23.11.2001 г. по гр. д. № 538/2001 г. на V г. о. като доказателство за сключен между страните договор за продажба на царевица са приети фактури, подписани от двете страни по сделката, докато по настоящото дело изводите за възникване на правоотношение по договор за продажба на стоки са направени не само въз основа на едностранно подписаните фактури, но като са взети предвид и други факти и доказателства – получаване на стоките от ответното дружество, установено от представените товарителници на лицензиран оператор на куриерски услуги и извършено от управителя на получаващото дружество частично плащане по една от фактурите. Следователно, в случая се касае за конкретна преценка на събрания по делото доказателствен материал, която е в изключителната компетентност на решаващия съд и която може да бъде проверявана само след допускане на касационното обжалване, но не и в производството по чл. 288 ГПК, в какъвто смисъл са разясненията по т. 1 от цитираното по-горе тълкувателно решение.
Поради изложените съображения, настоящият състав приема, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, като на касатора следва да бъде върната предварително платената държавна такса в размер на 80 лв.
При този изход на делото, основателно е искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 300 лв. по договор за правна защита и съдействие № 103158 от 30.09.2010 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 52 от 07.06.2010 г. по т. д. № 202/2010г. на Старозагорски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], ет. 6, ап. 18 да заплати на [фирма], [населено място], [улица], ет. 1, ап. 41 направените по настоящото дело разноски в размер на сумата 300 /триста/ лева.
ОСВОБОЖДАВА платената от [фирма], [населено място] по сметка на ВКС с преводно нареждане от 26.07.2010 г. на [фирма] държавна такса в размер на сумата 80 /осемдесет/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: