О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
София, 24.06. 2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 4303/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 946 от 20.05.2013 г. по гр. д. № 713/2013 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 1943 от 14.09.2012 г. по т. д. № 1353/2011 г. на Софийски градски съд, с което дружеството – касатор е осъдено на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД да заплати на [фирма] сумата 41 157.88 лв., съставляваща недължимо платена цена на потребена питейна вода в периода 14.06.2010 г. – 15.02.2011 г. за клиентски № 5112746 в имот в [населено място], [улица], и разноски по делото в размер на 1 837 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушение на закона. Касаторът моли за отмяна на решението, за отхвърляне на иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.
Допускането на касационно обжалване се поддържа бланкетно на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на въпроси, формулирани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което е уважен предявеният от [фирма] против [фирма] иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата 41 157.88 лв., Софийски апелативен съд е приел, че ответникът не е доказал да е получил претендираната с иска парична сума на валидно правно основание, поради което е длъжен да я върне на ищеца. От фактическа страна въззивният съд е приел за безспорно, че сумата 41 157.88 лв. е начислена от ответника като цена на питейна вода, потребена от дружеството – ищец в периода 14.06.2010 г. – 15.02.2010 г.; Начисляването е извършено, след като на 15.02.2011 г. служители на [фирма] са посетили имота на ищеца на [улица] [населено място] и са констатирали, че намиращият се в имота водомер е със счупена пластмасовата пломба и разпломбиран спирателен кран на директната връзка, поради което не отчита доставяната и потребявана вода. Обстоятелството, че водомерът не е отчитал реално потребените количества вода, е счетено от въззивния съд за недостатъчно да породи за ответника правото да получи начислената в тежест на ищеца цена, определена без монтирано на водопроводната инсталация измервателно устройство. Въззивният съд се е позовал на клаузата на чл.18, ал.1 от Общите условия към сключения между страните договор за предоставяне на В и К – услуги, установяващи задължение за ответника – доставчик да поддържа в изправност измервателното устройство в имота на ищеца. Изхождайки от посочената клауза, съдът е направил извод, че след като разпломбирането на спирателния кран на водомера е могло да бъде установено от служители на ответника при месечните помещения в имота, т. е. да бъде отстранена своевременно невъзможността за измерване на доставяните и потребявани количества вода, няма основание да се възлага в тежест на ищеца да заплаща количества вода, които не са измерени според изискванията на общите условия към договора – с изправно измервателно устройство, монтирано на водопроводната инсталация.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване със следните два въпроса : При прилагане хипотезата на чл.46 във вр. с чл.48 от Общите условия за предоставяне на В и К – услуги на потребителите от оператора [фирма], по реда на която е определен размерът на процесната сума, кое обстоятелство подлежи на доказване – обстоятелството, че е нарушена целостта на пластмасовата пломба, и физическото въздействие на водомерите, или следва да се докаже точния размер на дължимата цена за предоставяни В и К – услуги, определен с помощта на измервателно устройство; Как се установява годността на измервателен уред – с помощта на специализирана акредитирана лаборатория по реда на Закона за измерванията или с помощта на непосредствени наблюдения на вещо лице към датата на проверката.
Касационно обжалване по така поставените въпроси не може да се допусне, тъй като те не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да са от значение за изхода на делото. При произнасяне по иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД въззивният съд не е игнорирал доказания по делото факт, че в резултат на физическо въздействие върху намиращия се в имота на ищеца водомер е нарушена целостта на пломбата на водомера и така е създадена пречка за измерване на реалното количество потребена питейна вода. Поради доказаността на факта, че в резултат на нарушената цялост на пломбата водомерът не е отчитал преминаващите количества вода, съдът не е обсъждал дали установяването на годността на водомера предполага изследване в специализирана акредитирана лаборатория. Решаващият извод, с който съдът е мотивирал становището си за липса на основание за плащане на начислената в тежест на ищеца – потребител цена на питейната вода, е свързан с преценката за неизпълнение на произтичащото от клаузата на чл.18, ал.1 от общите условия към договора за предоставяне на В и К – услуги задължение на ответника – касатор да поддържа целостта и изправността на водомера като условие за точно измерване на доставяните и ползвани от потребителя количества вода. Формулираните в изложението въпроси нямат връзка с така формирания решаващ извод, поради което не попадат в очертаното от чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационното обжалване.
Не е осъществена и бланкетно поддържаната от касатора допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК – поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Произнасянето на въззивния съд по основателността на предявения иск е обусловено от спецификата на фактите по делото, а не от прилагане на неясни, непълни или неточни законови разпоредби, което да налага допускане на въззивното решение до касационно обжалване с цел създаване или осъвременяване на съдебна практика или преодоляване на неправилна съдебна практика.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение по гр. д. № 713/2013 г.
Независимо от изхода на производството по чл.288 ГПК, разноски не следва да се присъждат на ответника по касация, тъй като не са представени доказателства адвокатското възнаграждение по фактура № [ЕГН]/31.07.2013 г. да е платено реално в брой или по указания във фактурата начин – чрез превод по банкова сметка.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 946 от 20.05.2013 г. по гр. д. № 713/2013 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :