О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 406
Гр.София, 30.10.2008 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ-ро отделение в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Влахов ч.гр.д.№ 1292 по описа на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. М. Я. и В. Т. Я. срещу Определение № 547/25.02.2008 г. по ч.гр.д. № 298/08 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното въззивно определение е оставено в сила Определение № 18817/14.12.2007 г. по гр.д. № 9860/07 г. на Варненския районен съд, с което е прекратено като недопустимо производството по предявения от жалбоподателите против С. Ц. В. отрицателен установителен иск за собственост. В касационната частна жалба се поддържа, че така постановеното определение на въззивния съд е незаконосъобразно, поради което се моли за отменяването му, както и за отменяване на оставеното в сила с него първоинстанционно определение, и връщане на делото на Варненския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на исковата претенция по същество. Като основание за допускане на касацията се поддържа, че атакуваният съдебен акт обективира произнасяне по съществения процесуалноправен въпрос за наличие на правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за собственост върху подлежаща на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земеделска земя, който въпрос е решен в противоречие със задължителните указания, обективирани в ТР № 1/97 г., гр.д. № 11/97 г. на ОСГК на ВКС, според които оспорването на собствеността върху земеделска земя по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е обусловено от правен интерес, а също така, че решенията на органите по поземлената собственост за възстановяване на собствеността имат конститутивно действие.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че частната жалба е насочена срещу съдебен акт от категорията подлежащи на касационно обжалване- със същата се атакува определение на въззивен съд, с което е оставено в сила преграждащо развитието на производството първоинстанционно определение, в 1-седмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК. Заедно с това обаче предвидените в процесуалния закон специални основания за допускане на касационната частна жалба до разглеждане не са налице, като съображенията за това са следните:
Производството по делото е образувано по искова молба на М. М. Я. и С. Ц. В., които са поискали да се признае за установено по отношение на С. Ц. В., че последната не е собственик на 588 кв.м., представляващи реална част от имот пл. № 2* по плана на новообразуваните имоти в землището на гр. В., кв. Галата. Ищците поддържат, че с Решение № 574/07.12.1998 г. на ПК- Варна в тяхна полза е признато правото на възстановяване на собствеността върху имот, част от който е процесният имот, предоставен за ползване на ответницата, в чиято полза била издадена заповед на кмета за придобиване в собственост на имот пл. № 2* на основание Пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Излагат твърдения, според които законноустановеният фактически състав, обуславящ придобиването на имота от ответницата, не е налице, с оглед на което, макар и в тяхна полза да не е приключила административната процедура за възстановяване на собствеността им върху индивидуално определен имот, поддържат, че разполагат с правен интерес да установят със сила на пресъдено нещо, че ответницата не е собственик на изкупения от нея имот, представляващ част от имота, признат им за възстановяване.
За да остави в сила първоинстанционното определение, с което производството по така предявения иск е прекратено като недопустимо, въззивният съд е приел, че ищците не притежават процесуална легитимация да водят собственически иск /било осъдителен по чл.108 ЗС, било отрицателен установителен иск/, доколкото според собствените им твърдения в тяхна полза не е приключило административното производство за възстановяване на собствеността върху процесния имот- с издаване на заповед на кмета съгласно Пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, респ.чл.28а ППЗСПЗЗ.
Върховният касационен съд намира за неоснователно поддържаното от жалбоподателите твърдение, според което определението на въззивния съд обективира произнасяне по посочения в частната жалба съществен процесуалноправен въпрос относно правния интерес от предявяване на собственически иск при незавършила реституционна процедура по ЗСПЗЗ, в противоречие със задължителната практика на ВКС- основание за допускане на касацията по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Напротив- възприетото от въззивния съд, според което за ищците не е налице правен интерес от търсената искова защита с оглед изложените от тях твърдения, според които правото на собственост върху процесния имот е само признато, но не им е възстановено в реални граници, е съобразено със задължителните указания на ТР № 1/97 г., гр.д. № 11/97 г. на ОСГК на ВКС, според които решенията на общинските поземлени комисии по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ и по чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие, изразяващо се във възникване на собственически права занапред. В този смисъл, доколкото самите ищци признават, че в тяхна полза не е постановено такова решение, изводът на въззивния съд за липса на правен интерес от предявения собственически иск, като преждевременно предявен, е съобразен със задължителната практика на ВКС. В останалата му част, цитирана в приложението към касационната частна жалба, ТР № 1/97 г. е изцяло неотносимо към конкретния случай- указанията относно правния интерес да се оспорва по исков ред собствеността върху земеделска земя, се отнасят до иска за спорно материално право по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, който има за предмет установяване собствеността върху земята към миналия момент на нейното обобществяване, а не спор между бившите собственици и ползвателите по Пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ относно принадлежността на правото на собственост към настоящия момент.
Предвид горното, предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК не са налице и касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Водим от гореизложените съображения, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № Определение № 547/25.02.2008 г. по ч.гр.д. № 298/08 г. на Варненския окръжен съд, по касационната частна жалба на М. М. Я. и В. Т. Я.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: