5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 408
гр. София, 23.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 4216/2018 г.
Производството по чл. 288 ГПК е образувано по касационни жалби – № 6536/06.07.2018 г. на Д. В. М. и № 7352/01.08.2018 г. на „Първи публичен склад“ ЕООД, гр. София против решение № 202 от 17.05.2018 г. по гр. дело № 309/2018 г. на ОС /Окръжен съд/ – Велико Търново.
Ответникът – „Първи публичен склад“ ЕООД в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК на касационна жалба № 6536/06.07.2018 г. поддържа, че не следва да се допуска касационен контрол, както и че по същество жалбата е неоснователна.
Ответникът – Д. М. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК на касационна жалба № 7352/01.08.2018 г. поддържа, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, както и че по същество жалбата е неоснователна.
Касационните жалби са постъпили в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, против съдебен акт, който е обжалваем, при наличието на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат. Затова ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение намира, че жалбите са процесуално допустими.
За да се произнесе по основанията, заявени в изложенията по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, съставът на ВКС взе предвид следното:
Касационна жалба № 6536/06.07.2018 г. има за предмет въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иск по чл. 200 КТ, предявен от Д. В. М. против „Първи публичен склад“ ЕООД, [населено място] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата между 23 887.50 лв. и 90 000 лв. За да постанови този резултат окръжният съд е приел, че решението от 17.01.2018 г. по гр. дело № 1408/2017 г. на Горнооряховски районен съд, І състав е неправилно в частта, с която е отхвърлена претенцията за разликата между 16 040.63 лв. и 23 887.50 лв., отменил е първоинстанционния акт в тази част и е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата 23 887.50 лв., ведно със законната лихва от 17.01.2017 г. до окончателното й изплащане, а в останалата му част, с която районният съд е отхвърлил иска за разликата между 23 887,50 лв. и 170 000 лв. е потвърдил решението. Окръжният съд е присъдил държавна такса и разноски.
По чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Д. М. твърди, че е налице основанието, регламентирано в чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Във връзка със същото твърдение са доводите, очертаващи разбирането на жалбоподателя за съдържанието на цитираната норма, съгласно което решението е очевидно неправилно, поради занижения размер на присъденото обезщетение. Страната счита, че разпоредбата на чл. 52 ЗЗД изисква, с оглед критерия за справедливост да бъдат съобразени конкретни обективно настъпили обстоятелства /същите не са отразени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК/. Касаторът поддържа още, като се позовава на съдебна практика /решение по гр. дело № 15558/2016 г. на Софийски градски съд, решение по гр. дело № 670/2012 г. на Окръжен съд – Пазарджик, решение по гр. дело № 797/2015 г. на Районен съд – Шумен, решение по гр. дело № 8034/2015 г. на Районен съд – Варна/, че за сходни телесни повреди се присъждат обезщетения, които са по – високи от присъденото му обезщетение по настоящия правен спор.
Касаторът не е обосновал твърдението си за наличие на основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Изложените от касатора доводи не са относими към основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, а към основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. Със същите страната въвежда оплаквания за нарушение на материалния закон, като поддържа становище за присъждане на обезщетението в занижен размер, който според виждането й не е адекватен на претърпените неимуществени вреди. С позоваването на основания по чл. 281, т. 3 ГПК не се релевират предпоставки за допускане на касационен контрол, тъй като съставите, визирани в тази норма подлежат на разглеждане в друго производство, чието провеждане се реализира при позитивен изход на производството по чл. 288 ГПК. Същевременно по разрешенията на въззивната инстанция, обусловили изхода на делото жалбоподателят не е постави правни въпроси. Окръжният съд е мотивирал съображения за приемане на справедлив паричен еквивалент за репариране на вредите в размер на сумата 70000 лв. Обосновани са като последица от трудовата злополука засягането на здравето на ищеца чрез травматични увреждания /откъсване на първи, втори, трети и четвърти пръсти на лявата ръка/, болки и страдания от тях, включително психически страдалчески изживявания, притеснения за бъдещето и неудобства, породени от намалена лична, социална и трудова пълноценност. Освен посочените обстоятелства са обсъдени и други обстоятелства, имащи правно значение за определяне на обезщетението, с оглед на критерия за справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, а именно неблагоприятни последици в семейното положение, намалената социална и физическа трудова пригодност, неблагоприятната медицинска прогноза, икономическия стандарт на живот в страната през 2017 г. и към момента на постановяване на решението. Подробно е разгледано възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, като основателността му е аргументирана с установеното по делото поведение на работниците, включително на ищеца, предприели работа по преместване и изпразване на зърнотоварач в състояние на неизключен от електрозахранваща мрежа двигател и произтичащите от него нарушения на нормативни актове, включително поставяне пръстите на лявата си ръка на изключително опасно място – предпазна решетка на шнека и то в обсега на действието му. По така формираните правни разрешения касаторът не е поставил правни въпроси, не е мотивирал отклонение на въззивния съд от практиката на ВС и ВКС. Поради това не е обосновал наличието на предпоставки за допускане на касационен контрол. Както се посочи и по – горе изложеното от жалбоподателя разбиране за очевидна неправилност не отговаря на разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Фактическият състав, визиран в нормата предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Очевидната неправилност изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. В случая частният жалбоподател не е мотивирал изложение, отговарящо на хипотеза по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Постановеното от окръжния съд решение не съдържа пороци от категорията на изброените по – горе, с които се обективира основанието „очевидна неправилност“, поради което следва да се приеме, че не е обосновано приложно поле на състава по цитираната норма. Затова не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
Касационна жалба № № 7352/01.08.2018 г. има за предмет въззивното решение в частта, с която е уважен иск по чл. 200 КТ, предявен от Д. В. М. против „Първи публичен склад“ ЕООД, [населено място] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до размер на сумата 23 887.50 лв. със законните последици. За да уважи иска в този размер окръжният съд е приел, че първоинстанционното решение е неправилно в частта, с която районният съд е отхвърлил иска за разликата между 16040.63 лв. и 23887.50 лв., отменил е съдебния акт в същата част и е уважил претенцията за сумата 23887.50 лв.
По чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът – „Първи публичен склад“ ЕООД твърди, че е налице основанието, регламентирано в чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Във връзка със същото твърдение са доводите, очертаващи разбирането на жалбоподателя за съдържанието на цитираната норма, съгласно което решението е очевидно неправилно. Очевидната неправилност на съдебния акт касаторът намира в допуснатото от окръжния съд увеличение размера на обезщетението за неимуществени вреди, което според изразеното в изложението становище „е провокирано единствено от дейността му по изследване на икономическия стандарт на живот в страната през 2017 г.“. В тази връзка са и следващите доводи на страната, съгласно които „съдът задълбочено прокламира принципа на равенство между всички като съществен елемент на това понятие“, но в решението липсвала подобна равнопоставеност на субектите, тъй като съдът подходил едностранчиво при изследване на предпоставките за определяне на обезщетението, като е трябвало да изследва и „икономическото състояние на работодателя преди, по време и след инцидента, както и изобщо условията за извършване на бизнес в България, които пряко рефлектират върху способностите на дружеството да заплаща обезщетение в завишен размер, както и /в по – широк план/ да заплаща трудови възнаграждения на колегите на пострадалия работник, а и на самия него, за в бъдеще“.
Изложеното разбиране на касатора не съставлява мотивиране на основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, а отразява доводи за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК. По – конкретно жалбоподателят поддържа становище за необоснованост и незаконосъобразност на приетото от въззивния съд увеличение размера на обезщетението, вследствие неотчитане на определени обстоятелства – „икономическото състояние на работодателя преди, по време и след инцидента“, които същият намира за съществени за изхода на делото. Основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, към които са и основанията за необоснованост и незаконосъобразност, подлежат на разглеждане в друго производство, чието провеждане, както вече се посочи се реализира при позитивен изход на производството по чл. 288 ГПК. Същевременно по разрешенията на въззивната инстанция, обусловили изхода на делото жалбоподателят не е поставил правни въпроси. Окръжният съд е мотивирал съображения за основателност на иска, между които и съображения за пасивната материалноправна легитимация на ответника, обусловена от доказване на елементите от фактическия състав на чл. 200 КТ –съществуващо между страните трудово правоотношение за длъжността „общ работник“, трудова злополука, обявена от закона за източник на вредите, настъпване на вредите, констатирано по реда на чл. 57 – чл. 60, вр. чл. 55, ал. 1 КСО, при изпълнение на възложената от ответника работа, травматични увреждания, довели до трайно намалена работоспособност над 50 %. В тази връзка следва да се посочи, че изводът на окръжния съд за увеличаване размера на обезщетението за неимуществени вреди неправилно е интерпретиран от касатора. Становището на последния по този въпрос както относно фактическите констатации, така и относно правните изводи не отговарят на изложените от въззивния съд мотиви, в които е обоснована отговорността на работодателя за причиняване на трудовата злополука, отчетен е приноса на ищеца, но е съобразен обема и характера на неимуществените вреди, обуславящи по – висок размер на дължимото обезщетение. Липсата на правни въпроси по формираните в съдебния акт правни разрешения има за последица недопускането на касационен контрол. Както се посочи и по – горе изложеното по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК разбиране за очевидна неправилност не отговаря на разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, която изисква обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Твърденията за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК от жалбоподателя не релевират основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, което е самостоятелен фактически състав. Постановеното от окръжния съд решение не съдържа пороци от категорията на изброените по – горе, с които се обективира основанието „очевидна неправилност“. Липсата на мотивирано изложение по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, респективно липсата на пороци във въззивното решение, от категорията на изброените по – горе, с които се обективира основанието „очевидна неправилност“, обуславят извод за недопускане на касационен контрол по жалбата на ответника по иска.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 202 от 17.05.2018 г. по гр. дело № 309/2018 г. на Окръжен съд – Велико Търново в обжалваните части по жалбите на Д. В. М. и на „Първи публичен склад“ ЕООД, гр. София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: