О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 410
София, 25.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 603/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Ж. С. и С. И. С., чрез процесуалния им пълномощник адвокат Т. П., срещу решение № 267 от 15.10.2013 г. по т.д. № 404/2013 г. на Апелативен съд – В., с което е потвърдено решение № 327 от 05.04.2013 г. по т.д. № 2016/2012 г. на Окръжен съд – Варна за признаване за установено, че касаторите дължат солидарно на [фирма], [населено място], сумата 39 116.60 лв., представляваща равностойността на 20 000 евро, част от сума по запис на заповед от 13.01.2010 г., в размер на 21 460 евро, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4443/2012 г. на РС-Варна, ведно със законната лихва от подаване на заявлението и разноски.
В жалбата се поддържат касационни доводи по чл.281, т.3 ГПК, с твърдения за несъстоятелност на твърдението на ищеца за обезпечителната функция на записа на заповед спрямо поетите със Приложение № 1 към предварителен договор за покупко-продажба на имот задължения от касаторите. Счита се, че съдът погрешно е изследвал задължения именно Приложение № 1, а не задължения по ценната книга, а от друга страна не е отчетено непредставянето на предварителния договор за покупко-продажба, както и доказателства за съществувалите между страните други облигационни отношения, нито е изяснено кое вземане на дружеството се обезпечава с издадения запис на заповед.
В инкорпорираното в жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са обосновали приложното поле на касационно обжалване по следните въпроси: „1. Записът на заповед от 13.01.2010 г. какво вземане обезпечава, изследвано ли е в цялост каузалното правоотношение, обусловило издаването на ценната книга; 2. Може ли датата на записа на заповед да предхожда бъдеща договореност и при липса на доказателство – договор, може ли да се приеме, че такъв съществува; 3. Налице ли е извънсъдебно признание на задължение, което е обезпечено с процесната запис на заповед; 4. Произнесъл ли се е съдът по твърденията, изложени в исковата молба: досежно твърдението, че като гаранция за изпълнение на задълженията по предварителен договор, купувачите са издали на 123.01.2010 г. запис на заповед в полза на [фирма]; 5. Идентично ли е вземането по записа на заповед от 13.01.2010 г. с падеж 01.04.2012 г. за 21 460 евро, с посоченото в т.1.2.1. от Приложение № 1 /12.02.2010 г. вземане за 20 000 евро, с падеж подписване на акт обр.15 за сградата. Правилен ли е изводът, че няма законова пречка датата на издаване на записа на заповед да предхожда датата на споразумението и 6. Установила ли е приетата по делото ССЕ счетоводно отразено вземане от ответното дружество, приложение № 1 и записа на заповед едно и също вземане ли обективират”. По тези въпроси се поддържат допълнителните основания по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на следните решения: решение по т.д. № 431/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 55/2011 г., ВКС, ІІ т.о. , решение по т.-д. № 949/2009 г., ВКС, І т.о. и решение по т.д. № 717/2008 г. на ВКС. В касационната жалба са цитирани и други съдебни актове на ВКС, в подкрепа на оплакванията за неправилност на обжалваното решение.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник адвокат Д. Велчева, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, с твърдение, че поставените въпроси са свързани с правилността на обжалвания съдебен акт, а и въззивният съд не е допуснал отклонение от практиката на ВКС. По същество се поддържа неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съдебен състав, след преценка на доказателствения материал по спора и надлежно въведените от страните твърдения и възражения, е приел за доказано наличието на валидно споразумение между страните от 12.02.2010 г. – Приложение № 1 към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, в което ответниците /сега касатори/ изрично са признали, че [фирма] е изпълнил задължението си да построи и да им прехвърли правото на собственост върху недвижим имот, описан в предварителния договор, което изпълнение е обективирано в цитираните и представени по делото нотариални актове. От общо дължимата цена от 68 500 евро, ищецът е признал, че е получил авансово 30 000 лв., а останалата част от паричното задължение на ответниците е договорено да се заплати както следва: 20 000 евро – в едномесечен срок от подписване на акт обр.15 за сградата и 18 500 евро – на разсрочено плащане за две години.
Тълкувайки волята на страните в споразумението и отчитайки вида на документа /според издателя и естеството на материализираното изявление/, както и удостоверените с него неизгодни факти за издателя – приемане на съответстващото на договореното изпълнение и възникналото задължение за насрещна парична престация, решаващият състав е направил извод за доказателствената сила на документа. Предвид установената годност на строежа с акт обр.15 и договореността между страните за заплащане на сумата от 20 000 евро в едномесечен срок, е прието че вземането по каузалното правоотношение е доказано по основание и размер и е изискуемо, както и, че процесният запис на заповед обезпечава изпълнението именно на това вземане.
За неоснователни са счетени възраженията на ответниците във връзка с издаването на записа на заповед към момент, предхождащ сключването на споразумението, като е отчетена липсата на законова пречка в тази насока, при съобразяване на краткия период след издаване на цената книга до подписване на споразумението/ около 1 месец/, с извод, че към момента на издаване на записа на заповед от С. С. и авалирането му от Д. С. последните очевидно са били наясно със задълженията си към ищцовото дружество. При липсата на доказателства за погасяване на менителничното задължение и с оглед солидарната отговорност на авалиста, е формиран окончателен извод за основателност на установителната искова претенция по чл.422 ГПК в посочената по-горе част, като е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси не могат да обосноват приложното поле на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, за да отговарят на законодателно въведеното основно изискване за достъп до касационно обжалване, разрешените от въззивната инстанция правни въпроси следва да са от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение.
Формулираните от касаторите въпроси под № 1 и от № 3 до № 6 не съставляват правни, а фактически въпроси, които са основани изцяло на твърденията в жалбата за неправилност на въззивното решение. В случая, при произнасяне по спорното материално право съдебният състав на Апелативен съд – В. е формирал правните си изводи за обезпечителната функция на процесния запис на заповед спрямо поетите от издателя му и от авалиста задължения по споразумението между страните, /Приложение № 1 към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот/, както и за дължимост на ищцовото вземане по каузалното правоотношение и за липсата на доказателства за погасяване на менителничното задължение, след извършена конкретна преценка доказателствата по делото и при съобразяване на предвидените в чл.269 ГПК правомощия на въззивната инстанция. Несъгласието на касаторите – ответници по установителния иск с тези изводи не би могло да се преценява в производството по селекция на касационните жалби, а от друга страна е недопустимо обосноваването на приложното поле на касационно обжалване с поддържаните основания за касиране, респ. отъждествяването на основанията за достъп до касация с основанията по чл.281, т.3 ГПК.
Въпрос № 2 в частта му относно възможността „записа на заповед да предхожда бъдеща договореност” е относим изцяло към правилността на атакувания съдебен акт в частта, с която възприето, че няма законова пречка датата на издаване на записа на заповед да предхожда датата на споразумението от 12.02.2010 г. Това принципно становище е обосновано и с конкретните данни по делото, относими към изпълнението на поети от ищцовото дружество задължения, обективирано и в представените по делото нот.актове,/съставени преди издаването на записа на заповед/, към които актове препраща и споразумението.
Втората част от въпрос № 2 – „при липса на доказателство – договор, може ли да се приеме, че такъв съществува” не попада в приложното поле на касационно обжалване. В мотивите на решението не е формиран извод, основан на непредставен по делото договор между страните, а при зачитане на уточненото в процеса твърдение на дружеството – ищец за връзката между ценната книга и каузалното правоотношение, чието изпълнение е обективирано в Приложение № 1, съдът се е произнесъл по съществуването на валидно менителнично задължение, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК.
Независимо от изхода на делото, искането на ответника по касация по чл.78, ал.1 ГПК не следва да бъде уважено, тъй като с отговора на жалбата не са представени доказателства за действително направени разноски за настоящото производство.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 267 от 15.10.2013 г. по т.д. № 404/2013 г. на Апелативен съд – В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: