3
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 4214/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
гр.София, 20.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 4214/2013 година
Производство по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение № 147 от 25.04.2013 год., постановено по ч.гр.дело № 86/2013 год. по описа на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 403 от 13.02.2013 год. за прекратяване производството по гр.дело № 211/2013 год. на Бургаския окръжен съд поради недопустимост на установителния иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК.
Недоволен от определението е жалбоподателят Б. С. Б. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], представляван от адвокат А. П. Т., който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите:
– процесуалноправен – „допустимо ли е при наличието на възникнал между страните правен спор досежно претендирано право на разваляне на един договор, да се предяви от лицето, комуто това право се противопоставя, отрицателен установителен иск, с който да се отрече правото на разваляне, преди същото да бъде упражнено” и
– материалноправен – „какъв характер има концесионното право – вещен или облигационен”.
От ответника по частната касационна жалба – [община], представлявана от адвокат И. Г., е постъпил отговор по чл.276, ал.1 ГПК със становище за недопустимост.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа частната касационна жалба и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да потвърди определението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ако се приеме за допустим отрицателен установителен иск за преобразуващо право, постановения в такова производство съдебен акт няма да доведе до решаване на правния спор като даде защита на засегнатите права, респективно да препятства засягане на права, а ще доведе до препятстване, осуетяване упражняването на такова преобразуващо право, т.е. ще препятства настъпването на юридически факт. Отчетено е за неоснователно, че с разваляне на договора за концесия ответната община има възможност да изземе концесионния имот от фактическата власт на ищеца по реда на чл.65 ЗОС тъй като съгласно разпоредбата на чл.87, ал.3 ГПК /явно се има предвид ЗЗД/ развалянето на договори, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижим имот става по съдебен ред.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убедят касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така както са формулирани въпросите касаят същество на спор между страните по възникналите правоотношения.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Бургаския апелативен съд с № 147 от 25.04.2013 год., постановено по гр.дело № 86/2013 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ