О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 412
гр. София, 20.06.2013 г.
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 3853 по описа за 2013 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] [населено място], подадена чрез процесуалния представител адв.Т. от АК [населено място], срещу определение №1087 от 05.04.2013г., по в.гр.д. № 86/2013г., по описа на ОС [населено място], с което е оставена без разглеждане подадената от [фирма] молба за допълване , за тълкуване и за спиране на изпълнението на постановеното по делото въззивно решение №490 от 20.03.2013г. С частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му.
Ответните страни Г. П. В. и М. Л. В. вземат становище за основателност на частната жалба като заявяват, че се присъединяват към нея.
Ответните страни Надежда В. В., В. Д. В. и Д. В. В. не вземат становище.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Постановено е решение №490 от 20.03.2013г. по в.гр.д.№ 86/2013г., по описа на ОС [населено място] и същото като необжалваемо с оглед нормата на чл.280 ал.2 ГПК е влязло в сила. С молба от 25.03.2013г. е поискано от [фирма] да бъде допълнено и тълкувано решението в частта на мотивите му, както и да бъде спряно изпълнението на същото решение. С обжалваното определение въззивният съд е оставил молбата без разглеждане като недопустима. За да постанови този резултат съдът е приел, че с молбата е заявено искане за допълване и за тълкуване единствено на мотивите на постановеното по делото решение, а не и на диспозитива на същото. Посочил е ,че единствено диспозитивът на решението е източник на сила на присъдено нещо, поради което и за страната липсва правен интерес нито да обжалва единствено мотивите на акта, нито да иска допълване или тълкуване единствено и само на тези мотиви. Счел е за недопустимо и искането за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение , тъй като законът не предвижда такава възможност за спиране нито по повод молба за допълване или за тълкуване на решението, нито като обезпечителна мярка , каквато е предвидена с уредбата на обезпечителното производство за бъдещ или висящ иск и то в защита интересите на ищеца до постановяване на стабилен съдебен акт.
Срещу това определение е подадена частна жалба от молителя с искане то да бъде отменено като неправилно.
Така подадената частна жалба е допустима. Подадена е в законоустановения срок от надлежно конституирана страна, имаща интерес от предприетото процесуално действие и срещу акт, който е преграждащ развитието на производството и като такъв е подлежащ на инстанционен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Със сила на пресъдено нещо се ползува само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. С решението съдът подвежда фактите под правната норма и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползуват със сила на пресъдено нещо. За това диспозитивът на решението, който чл. 236 т.5 ГПК визира като констатация относно спорното право, представлява източника на силата на пресъдено нещо. Мотивите към решението според чл. 236, ал. 2 ГПК не са част от него. Нарушаването на изискването за мотивираност на съдебният акт не означава липса на решение, а е основание за неговата отмяна като неправилно, т. е. мотивите са елемент, но не иманентна част на решението.
С нормите на чл.250 и чл.251 ГПК са уредени два специфични способа за поправка на постановено съдебно решение.
Тълкуването по чл. 251 ГПК е специфична форма на авторитетно тълкуване, на което подлежат влезлите в законна сила решения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. Неясно е това съдебно решение, от чиито мотиви и диспозитив не може да се разбере какъв е смисълът на решението , т.е да се изведе ясно и недвусмислено формулираната и изразена воля на съда. В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената по-горе категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил, като се изхожда от мотивите на тълкуваното решение.
Вторият способ – допълване на решение, е приложим в случаите, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане, заявено в петитума на исковата молба. Касае се за липса на произнасяне по заявено с исковата молба спорно право изцяло или частично, а не до липса на мотиви или непълни или противоречиви мотиви. Чрез искане за допълване на решението, страната не може да иска редакционни промени в мотивите на решението. В тази част от решението, съдът излага възприетата от него фактическа обстановка, логическите си и правни изводи и страната не разполага с процесуална възможност да иска промяната им чрез този способ, дори те да не я удовлетворяват.
От изложеното се обосновава извод, че заинтересованата страна може да иска допълване на диспозитива, респективно тълкуване на последния, изхождайки от мотивите на акта, но не и допълване и съответно тълкуване единствено и само на мотивите на съдебното решение. подадената молба, формално оформена като такава по чл. 250 и чл.251 ГПК, представлява опит за ревизия на решението на съда. В мотивите на молбата се съдържат елементи на доводи по жалба, а по естеството си искането е за допълване и за тълкуване на мотивите на посоченото решение, което е недопустимо.
Предвид гореизложеното, като е съобразил и липсата на искане, както и на доводи и съображения , относими към непълнота или неяснота на съдебното решение, а само оплаквания за непълни и противоречиви мотиви, обосновано и правилно въззивният съд е оставил молбата без разглеждане като недопустима.
В молбата по чл.250 и чл.251 ГПК е инкорпорирано и искане за спиране на изпълнението на влязлото в сила съдебно решение. Това свое искане молителят е обосновал с твърдението, че следва да се обезпечи правилното прилагане на съдебния акт. С атакуваното определение съдът е оставил без разглеждане молбата и в тази част като недопустима. Това правно разрешение се възприема и от настоящия състав на Върховния касационен съд. Гражданско процесуалният кодекс не предвижда процесуална възможност за спиране изпълнението на влязло в сила решение извън изрично посочените с чл.432 ГПК случаи, какъвто процесният не е.
Предвид изложеното частната жалба е неоснователна, а атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на [фирма] [населено място], подадена чрез процесуалния представител адв.Т. от АК [населено място], срещу определение №1087 от 05.04.2013г., по в.гр.д. № 86/2013г., по описа на ОС [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: