О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417
София 02.04.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1161 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Ж. Г. чрез процесуалния му представител адв.М. Р. против решение № 53 от 30.03.11г.по в.гр.дело № 62/11г.на Апелативен съд – Варна,с което е потвърдено решение № 1253 от 29.10.10г.,допълнено с решение № 1284 от 4.11.10г.,постановени по гр.дело № 998/09г.на Окръжен съд- Варна.С него МБАЛ [фирма] Варна е осъдена да заплати солидарно на съпрузите М. А. П. и П. С. П. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 110 000 лв поради допусната смърт при лечение на сина им Р. П. С..
Решението е постановено при участието на трети лица- помагачи на болницата : Д. И. Б. – лекар в „Д. отд.”, Т. Е. В. –лекар в отд.УНГ и М. Ж. Г. – лекар в отд.”УНГ” и трето лице- помагач на М. и П. П. – В. И. Р. – личен лекар на Р. С..
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК към касационната жалба се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.Приложена е съдебна практика.
В писмен отговор третото лице-помагач Т. Е. В. счита,че следва да се допусне касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба М. А. П. и П. С. П. чрез адв.Й. Й. молят да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.Претендират за разноски.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че на 16.01.09г.Р. С. е бил приет на стационарно лечение в ответната болница заради констатирана десностранна пневмония и кръвотечение от носа,съпроводено преди това с повръщане на жилки кръв,но в добро общо състояние,нормални сърдечна дейност и кръвно налягане.За времето от 16.01.09г.до 20.01.09г.му било проведено медикаментозно лечение за овладяване кръвотечението от носа,а в впоследствие е правена предна тампонада и обгаряне на кръвоносните съдове,с цел да се спре кръвотечението,но на 20.01.09г.е починал.Въззивният съд е обсъдил заключенията на комплексната тройна съдебно-медицинска експертиза и единичната такава на д-р Д. К. и е достигнал до извода,че смъртта на Р. С. е настъпила поради неадекватно проведено лечение от ангажираните за това лекари в болницата.При тези данни е прието,че са налице предпоставките на чл.49 вр.с чл.45 ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на ответната болница да репарира вредите от неимуществен характер,претърпени от родителите на починалото дете.Съобразно критериите за справедливост,визирани в разпоредбата на чл.52 ЗЗД,съдът е определил сумата 110 000 лв обезщетение за неимуществени вреди.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда.По поставения от касатора процесуален въпрос длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и наведените от страните доводи и възражения,както и да изложи мотиви има задължителна практика на ВКС.В този смисъл указанията в т.4 на ППВС № 7/65г. и т.12 от ТР № 1 по гр.дело № 1/01г.на ОСГК на ВКС са доразвити в решение № 176 от 8.06.11г.по гр.дело № 1281/10г.на ІІІ г.о.;решение № 443 от 25.10.11г.по гр.дело № 166/11г.на ІV г.о.;решение № 447 от 18.11.11г.по гр.дело № 1964/10г.на ІV г.о.;решение № 331 от 19.05.10г.по гр.дело № 257/09г.на ІV г.о.,решение № 65 от 16.07.10г.по гр.дело № 4216/08г.на ІV г.о.,решение № 92 от 22.02.11г.по гр.дело № 1863/10г.на ІV г.о.,решение № 815/10г.по гр.дело № 1713/09гна ІV г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК.Прието е,че въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания.За да признае или отрече претендираните права от насрещните страни,съдът следва да обсъди в мотивите на решението си доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани;съдът обсъжда също и всички процесуални искания на страните,които се основават на установени факти,както и доводите,които имат значение за решението по делото.В случая въззивният съд се е произнесъл в рамките на очертаните с въззивните жалби предели на правния спор по оплакванията за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и като е изпълнил задължението си да извърши анализ на всички доказателства по делото поотделно и в съвкупност,в т.ч.е обсъдил и заключенията на единичната и тройна съдебно-медицински експертизи,е достигнал до крайния извод за законосъобразност на първоинстанционното решение и основателност на предявения иск по чл.49 ЗЗД.
Въпросът допустимо ли е възражението за липса на правен интерес от привличане на трето лице-помагач да бъде наведено пред въззивната инстанция и последната длъжна ли е да го разгледа и да се произнесе по него не е обусловил правните изводи на въззивния съд доколкото е прието,че привличащата страна МБАЛ [фирма] има интерес от привличането на третите лица-помагачи,тъй като същите са в трудовоправни отношения с болницата и са взели участие при стационарното лечение на починалия Р. С..Приложените съдебни решения не обосноват твърдението за наличие на противоречива практика.
Въпросът относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от деликт по справедливост,е от значение за изхода на спора,но не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС,в т.ч.ППВС № 4/68г.и ТР № 3/04.на ОСГК на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението въззивният съд е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото.В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите.Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.В този смисъл е решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.постановено по реда на чл.290 ГПК,в което е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието”справедливост”,изведено като принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД,като относим към паричния еквивалент,необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпените от него морални вреди.
С оглед на изложеното следва да се приеме,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.
На основание чл.78 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответниците по жалбата М. и П. П. направените пред тази инстанция разноски в размер на 1550 лв,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 53 от 30.03.11г.,постановено по в. гр.дело № 62/11г.на Апелативен съд – Варна по жалба на М. Ж. Г..
ОСЪЖДА М. Ж. Г. от [населено място], [улица] да заплати на М. А. П. и П. С. П. и двамата от [населено място],сумата 1550 лв/хиляда петстотин и петдесет/разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.