О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 419
София, 15.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 82 /2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от В. Х. М., чрез пълномощника й адв.Б. Р., срещу решение № 303/ 03.10. 2014 г. по гр.д.№ 394/ 2014 г. на Окръжен съд-Добрич.
Ответникът по касационната жалба Б. С. И. не взема становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима .
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 28/ 31.03.2014 г. по гр.д.№ 323/ 2013 г. на Районен съд-Тервел. С него е отхвърлен предявеният от ищцата-касатор в настоящото производство, иск с правно основание чл. 127 ал.2 СК за промяна режима на лични отношения на ответника с детето С. Б. С. роден през 2008 г., определен с предходно влязло в сила съдебно решение, а именно от 10 часа всяка първа и трета събота до 18 часа в неделя,с преспиване при бащата по местоживеенето му и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск . За да постанови този резултат въззивният съд е приел,че касаторката след получаване на разрешение по друго дело да пътува с детето в чужбина е напуснала страната заедно с него на 18.08.2013 г. и не се е завърнала.По този повод е образувано досъдебно производство и изпълнително дело за осъществяване режима на лични контакти с детето,който не се спазва.При тези обстоятелства е приел,че не е налице такава промяна на обстоятелствата,която предвижда законът,за да бъде променен редът за свиждания.Искането не е в интерес на детето, тъй като с него се цели съсредоточаване на индивидуално представителство само в лицето на касаторката, ограничава се обемът и практическото осъществяване на правата и задълженията на бащата.Той ще бъде лишен от възможност да вижда детето и да упражнява действия като родител.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторката поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Счита, че законите са създадени,за да служат на хората, а не да се прилагат извън контекста на създадената фактическа обстановка,че всеки съдебен акт трябва да почива на безспорни доказателства ,събрани по реда на ГПК.Посочва,че правото се развива и следва да се реагира адекватно на променените обществени условия по въпросите на съдебното администриране на лични отношения след развод между неотглеждащия родител и дете, живеещо с отглеждащия родител в друга държава.Счита,че въпросът следва да се реши с оглед интереса на детето, а не на родителя.Намира,че доказателствата по делото трябва да се ценят в негова полза,че е налице необоснованост на въззивното решение и е допуснато съществено нарушение от въззивния съд на норми,от точното прилагане на които зависи правилността на съдебния акт.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира,че решението на въззивния съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК, за да се обоснове допускането на касационно обжалване, касаторът следва докаже наличието на общо и допълнително основание за това. Общо основание е извеждането на правен въпрос, обуславил правните изводи на въззивния съд по предмета на делото,намерили израз в неговите решаващи мотиви. В случая такъв е формулиран общотематично, а не в хипотезата, в която въззивният съд е разгледал спора- при нарушени от касаторката режими на лични контакти на бащата с детето и на извеждането му в чужбина. Касационният съд не може да изведе този въпрос въз основа на оплакванията и твърденията на касаторката, тъй като би нарушил диспозитивното начало. По своя характер те се квалифицират по чл. 281 т.3 ГПК и могат да бъдат предмет на разглеждане в производство по чл. 290 ГПК,след селектиране на касационната жалба.Касаторката не ги е отграничила категорично от основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК,които се разглеждат в настоящото производство. Необосноваването на общо основание не позволява допускането на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 303/ 03.10.2014 г. по гр.д.№ 394/ 2014 г. на Окръжен съд-Добрич.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: