3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
С. 08.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 22 март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. П.
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1572/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. К. от[населено място], действаща като [фирма], подадена от пълномощника й адв. З. Н., срещу въззивното решение на П. окръжен съд, ГО, ХІV-ти с-в, № 1033 от 07.07.2010г. по в.гр.д. № 1294/2010г., с което е потвърдено решението на П. районен съд, ХІV с-в, № 675 от 01.03.2010г. по гр.д. № 3243/2009г., с което е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма][населено място] иск по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи изпълнение по съдебното решение, постановено по гр.д. № 3603/2003г. на П. районен съд, ІV гр. с-в.
Ответникът по жалбата [фирма][населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че няма новонастъпили факти и обстоятелства, изключващи основателността на иска по чл. 109 ЗС. Приел е, че не е от значение дали обектите са законни или не, а дали продължават да са на същото място, откъдето е постановено да бъдат премахнати, което е установено от проведения на 12.01.2009г. оглед от съдебния изпълнител. Относно възраженията на жалбоподателката за липса на пасивна легитимация поради прехвърляне на предприятието на едноличния търговец, въззивният съд е приел за правилни мотивите на първоинстанционния съд, с които е прието, че съгласно чл. 15, ал. 2 ТЗ отчуждителят на предприятието е солидарно отговорен с правоприемника за възникналите задължения, ако не е уговорено изрично друго с кредиторите на отчуждителя.
Жалбоподателката моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправните въпроси за определяне отговорността на отчуждителя на търговско предприятие спрямо кредиторите – чл. 15, ал. 3 ТЗ, и кои факти са новонастъпили по смисъла на чл. 439 ГПК. В подкрепа на доводите си, че разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ТЗ е приложима само за парични задължения, представя решение от 16.01.2008г. по гр.д. № 691/2006г. на С. окръжен съд, ГО, 4-ти с-в.
ВКС намира, че въпроса кои факти са новонастъпили по смисъла на чл. 439 ГПК е от значение за решаването на делото, но не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване поради наличието на трайно установена съдебна практика по прилагането на чл. 255 ГПК /отм./, аналогичен на чл. 439 ГПК, част от която е представена от жалбоподателката. Въззивният съд се е произнесъл в съответствие с трайно установената съдебна практика, при точно прилагане на разпоредбата на чл. 439 ГПК, че отрицателният установителен иск по чл. 255 ГПК /отм./ може да бъде основан само на факти, настъпили след постановяване на съдебното решение, по което е издаден изп. лист. Предпоставки за успешното провеждане на иска са настъпването на промени, които са изменили или погасили материалното право, установено с решението по изп. лист – решение № 101/1972г. по гр.д. № 95/72г. ОСГК на ВС. Прехвърлянето на предприятието след влизане в сила на решението не е акт, който изменя или погасява правото да се иска изпълнение на влязлото в сила решение, поради задължителната сила на решението по отношение на правоприемниците на страната – чл. 298, ал. 2 ГПК.
По изложените съображения ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на П. окръжен съд. Ответникът е претендирал разноските по делото, но не представя доказателства за направени разноски, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на П. окръжен съд, ГО, ХІV-ти с-в, № 1033 от 07.07.2010г. по в.гр.д. № 1294/2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: