3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 431
София, 23.03.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Ц. гр. д. № 1674 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 20.11.2009 година по гр.д. № 3142/2008 година на С.градски съд е оставено в сила решение от 13.02.2008 г. по гр.д. № 750/2007 г. на С. районен съд, с което са отхвърлени предявени от И. Н. С. от[населено място] против [фирма],[населено място] и А. за държавна финансова инспекция,[населено място] обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата 3000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от уронване на доброто му име на гражданин и специалист и 3000 лева – обезщетение за неимуществени вреди поради влошено здравословно състояние и инвалидизиране ІІ група; с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ за сумата 2000 лева, съставляващи обезщетение за оставането му без работа поради незаконно уволнение за периода 03.08.1998 г. – 14.01.1999 г.; по чл. 226, ал.2 КТ за сумата 2005 лева – обезщетение за незаконно задържане на трудовата му книжка за периода от 03.08.1998 г. до 14.01.1999 г.; с правно основание 226, ал. 1, т.2 КТ за сумата 1500 лева, съставляващи обезщетение вписване на неверни данни в документ за пенсиониране УП 2 и с правно основание чл. 79 ЗЗД за сумата 1300 лева, съставляващи неизплатени обезщетения и възнаграждения по договор за възлагане на управление от 26.05.1997 г. Прието е, че предявените претенции са неоснователни като погасени по давност – претендираните вземания са възникнали в периода до 12.11.1999 г., поради което към датата на предявяване на иска – 16.01.2007 г. е изтекла петгодишната погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, както и че по делото не са представени доказателства, даващи основание да се приеме, че за ищеца са настъпили вреди от противоправни действия на ответниците; че ищецът е останал без социалноосигурен доход поради незаконно уволнение; че трудовата му книжка е била незаконно задържана и е бил издаден неверен документ УП-2, както и че ответникът [фирма] не е изпълнил задължения за заплащане на възнаграждения и обезщетения по договор за възлагане на управление от 26.05.1997 г.
Касационна жалба против решението на С. градски с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от И. Н. С.. Поддържа се, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Повдигнатите от касатора процесуалноправен и материалноправен въпроси (след уточнението им съгласно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС) са следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, както и тече ли давност за неимуществени вреди от заболяване, което продължава и към датата на предявяване на иска.
Ответниците по касационната жалба [фирма],[населено място] и А. за държавна финансова инспекция не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд не следва да бъде допуснато.
Въпросът следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните не се разрешава противоречиво от съдилищата, като по приложението на чл. 188 ГПК ( отм.) е налице трайно установена непротиворечива съдебна практика. В съответствие с така установената практика, въззивният съд е приел, че представените по делото доказателства не установяват твърдените от ищеца факти – извършването на финансова ревизия на търговско дружество, дори и когато констатациите и са опровергани, не съставлява противоправно поведение, а изпълнение на законоустановено задължение; сигнал, изходящ от ищеца за осъществено спрямо него противоправно поведение не съставлява доказателство за изнесените в него изгодни за страната обстоятелства, а представената по делото медицинска документация за здравословното състояние на ищеца, без доказателства за противоправно поведение от страна на ответниците и причинна връзка между това поведение и настъпило увреждане на здравето, не обосновава извод за основателност на претенциите за обезвреда на неимуществени вреди. Независимо от изложеното обаче, повдигнатият процесуалноправен въпрос не е и обуславящ изхода на делото, тъй като решаващите изводи на съда за неоснователност на предявените претенции се основават на изтекла погасителна давност за претендираните вземания.
Не е налице противоречива практика на съдилищата, нито такава се сочи от касатора по въпроса за началото на погасителната давност за претенция от непозволено увреждане. Няма необходимост и от тълкуване на текста на чл. 114, ал.1, т. 3 ЗЗД, който е пълен, ясен и непротиворечив. Съгласно трайно установената практика на съдилищата, с която е съобразен и обжалваният съдебен акт, давността за виновно причинени вреди тече от момента на увреждането (т.е. в конкретният случай не по-късно от 12.11.1999 г.), а когато увреждането е довело до инвалидизиране, давността тече от момента на признаването му от съответните здравни органи (в случая експертно решение на НЕЛК от 02.11.2001 г. или към момента на предявяване на иска на 16.01.2007 г. е изтекла петгодишната погасителна давност по чл. 110 ЗЗД).
Доводът за допускане на касационно обжалване на основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК е неоснователен. В касационната жалба не са въведени твърдения за постановяване на съдебния акт в противоречие с постановления, тълкувателни решения или решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.11.2009 година по гр.д. № 3142/2008 година на С. градски съд, ІV „г” въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: