2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№435
Гр.София, 17.05.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 627 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 147/26.04.2012г. , постановено по т.д.№ 33/12г. от Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 943/22.08.2011г. по гр.д.№ 1008/11г. на Старозагорския районен съд за признаване за установено, че касаторът дължи на Н. М.В., [населено място] сумата от 12800 лв. неплатено възнаграждение по договор за управление за периода от месец януари 2010г. до месец октомври 2010г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за управление, по силата на който ищецът по иска – настоящ касатор представлява и управлява дружеството като прокурист срещу месечно възнаграждение. Изложени са съображения, че възражението на дружеството за неизпълнение на задълженията на прокуриста по договора е недоказано, предвид визирането им общо в договора, както и с оглед на недоказаността на твърденията за влошен финансов годишен резултат.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Заявленията на касатора в изложението представляват изцяло съображения по съществото на спора и по правилността на въззивното решение. Всички доводи са свързани с начина на определяне на възнаграждението на прокуриста, т.е. с приетите за доказани факти и обстоятелства по спора. Окръжният съд се е позовал на заключението на изслушаната икономическа експертиза, на записванията в счетоводните книги и на гласните доказателства, както и е тълкувал договора между страните. В този смисъл, евентуалната неправилност на обжалваното решение не е основание за допускане на касационното обжалване с оглед на законодателното разрешение за функциите на ВКС като инстанция за проверка на правилното приложение на закона, а не за преценка на фактите по конкретния спор.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Касаторът следва да заплати разноските на ответника за производството в размер на 600 лв. по договор от 03.07.12г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 147/26.04.2012г. , постановено по т.д.№ 33/12г. от Старозагорския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място],зона „Голеш”, да заплати на Н. М. В., [населено място],[жк], ет.2, ап.7 сумата от 600 лв. /Шестстотин лв./ – разноски за касационното производство. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: